В годините на покруса след войните за национално обединение (1912-1918 г.) българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в лицето на мъдрите възрожденци и техните последователи от началото на ХХ в. Преди сто години министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски, по инициативата на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Издадена е специална прокламация, в която четем: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни“. След дълго прекъсване, през 1992 г. се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители.
НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ
Един от големите духовни будители в нашия град е митрополит Методий Старозагорски. Роден е през 1838 г. в Прилеп със светско име Тодор Йовчев Кусев. Първоначално образование получава в местното гръцко училище, а след това учи при големите ни възрожденци Димитър Миладинов и Йордан Хаджиконстантинов-Джинот.
Според съгражданите му:
по онова време в Прилеп немало по-ученолюбив и по-начетен младеж от Кусев
Той активно се включва в обществено-политическите и църковните борби в града. През 1867 г. е избран за секретар на читалището, което се превръща в двигател на всички обществени начинания.
През 1871 г. е избран за представител на Битолската и Прилепската български общини на Първия църковно-народен събор в Цариград. Участва в комисията, която прави промени в границите на екзархийските епархии. Заема се с изработване на Правилник за реда и управлението на Прилепската българска църковна община.
След приключване на събора Тодор Кусев остава в Цариград като преподавател в българското училище. На 4 април 1873 г., в църквата „Свети Стефан“,
Тодор Кусев приема монашеско подстрижение под името Методий
На 24 ноември с. г. получава архимандритски чин и е назначен за протосингел на Пловдивската българска митрополия. Започва нов, изключително значим период в неговата народополезна и духовна дейност, свързан със събиране сведения за турските жестокости по време на Априлското въстание и работата на Цариградската посланическа конференция.
През 1880 г. Методий е назначен за протосингел на екзарх Йосиф І в Цариград. В отсъствието на екзарха от май 1881 г. до септември 1882 г. Методий управлява екзархията. Той работи за възстановяване и развитие на църковно-училищното дело на Екзархията. Усилията му в областта на образованието в Македония са оценени високо и е избран за председател на създаденото Училищно попечителство при българската Екзархия в Цариград – орган, който ръководи учебното дело в Македония и Одринско.
На 26 октомври 1884 г., вече 46-годишен, архимандрит Методий е изпратен от Българската екзархия да учи в Духовната семинария в Киев със стипендия на Троянската света обител. По-късно се мести в Петербург, където завършва с отличие своето духовно образование.
На 28 септември 1892 г.
отваря врати Цариградската духовна семинария, а архимандрит Методий е назначен за неин пръв ректор
Тя започва дейността си с 48 ученици от земите, останали под турско робство – Одринско, Солунско, Битолско и Царибродско. От пролетта на 1894 г. архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата „Велички“.
В СТАРА ЗАГОРА
През декември 1894 г., по решение на VII Обикновено народно събрание, официално е учредена Старозагорска епархия с наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора и Харманли. Решението е утвърдено с Указ 1 от 13 януари 1895 г. на княз Фердинанд I.
Изборите за пръв Старозагорски митрополит се провеждат на 14 юли 1896 г. С 30 гласа епархийските избиратели, в присъствието на членовете на Старозагорския духовен съвет и под ръководството на Търновския митрополит Климент (Васил Друмев), делегиран от Светия Синод, избират епископ Методий. Изборът е утвърден от Светия Синод в заседанието му от 17 юли с.г.
В първите години на управлението си
митрополит Методий е принуден да се бори с лошата дисциплина на свещениците, нередовните богослужения
вземането на високи такси, моралното разложение, обсебването на църковни средства и др. Новият архиерей се впуска с цялата си енергия за изкореняването на натрупаните с години морални недъзи. Пише стотици писма до църковните настоятелства, дава наставления, относно провеждането на службите и участието на свещениците и миряните в тях.
Митрополит Методий не остава равнодушен и към обществения живот в Стара Загора. През 1907 г. е избран за почетен председател на създаденото археологическо дружество „Августа Траяна“. Редовно участва в заседанията на дружеството, плаща членския си внос,
включва се в редица акции за опазване на културното наследство
Подпомага с дарения и благотворително дружество „Добрий Самарянин“. Грижи се за религиозното възпитание на децата от сиропиталището.
Поемайки управлението на Старозагорска митрополия, дядо Методий полага грижи и за образоването на свещениците. Той осигурява средства за обучението на местни младежи в български и руски духовни училища. Сред завършилите образованието си с негова помощ са свещеник Никола Караабов (бъдещият Видински митрополит Неофит), Константин Георгиев (бъдещият митрополит Борис Охридски), д-р Иван Марков и др.
Въпреки родолюбивата и благородна дейност, митрополит Методий продължава конфликтите си с част от местните свещеници, с католици, със социалисти. В стремежа си да осигури необходимите му средства, принуждава отделни свещеници да теглят суми от кредитори, прави удръжки от заплатите на свещениците, използва и църковни средства за залесяването на Аязмото, ипотекира имотите на Мъглижкия манастир. Това поражда недоволството на част от свещениците в Старозагорско, които организират публични протести срещу него. От Синода пристигат на проверка няколко анкетни комисии. Те установяват, че действително дядо Методий е отклонявал средства от църквите, но единствено в полза на комитет „Св. Йоан Милостивий“, за залесяване на „Аязмото“ (виж стр. VII), а не за своя изгода. Той дори
тегли голям паричен кредит и покрива дълговете на Благотворителния комитет, възлизащи на 120 хил. лв.
За да тушира скандалите, Светият синод на българската православна църква решава временно да го отстрани от управлението на епархията. На 10 ноември 1905 г. в Стара Загора е командирован архимандрит Йосиф. Тази постъпка е прецедент в дейността на Синода. Дядо Методий е лишен в продължение на 16 години от правото да управлява епархията си в административно отношение, но са запазени неговите канонични права – да служи в църквите, да ръкополага свещеници, да освещава новопостроени храмове, да подписва бракоразводни писма и т.н.
По време на целия си престой в града Йосиф изпитва силата, влиянието и съпротивата на дядо Методий. Нерядко при отбелязване на важни събития -освещаване на новопостроени сгради, заседания на обществени организации, присъстват и двамата духовни пастири.
В годините на Първата световна война
духовникът поддържа връзка с много чужди публицисти и общественици
Особено активни са представителите на Антантата, които се опитват да въздействат на дядо Методий. Той се среща последователно с братята Чарлс и Ноел Бъкстон, а на 14 юли 1915 г. е посетен и от Джеймс Баучер.
В тези решаващи за съдбата на България дни започва да пише до министър-председателя Васил Радославов, до главнокомандващия ген. Никола Жеков и т.н. Политиците рядко отговарят на писмата му, но той продължава да им дава съвети. Понякога изпраща по две-три телеграми на ден. Всичко това прави със съзнанието, че помага на народа си и на Отечеството.
Митрополит Методий преживява много тежко краха на националните идеали
и се зарича повече да не се занимава с политика. Малка утеха е връщането му на митрополитския престол на Старозагорска епархия. На 7 октомври 1920 г. Светият синод, като отчита заслугите му по време на църковното Възраждане, решава да възстанови неговите права на екзархийски архиерей. Такъв остава до смъртта си на 1 ноември 1922 г.
В началото на 1897 г. край малкото селце Шипка, където са се водили ожесточени боеве по време на Руско-турската война (1877-1878), започва строежът на храм-паметник на загиналите руси и български опълченци. Той е тържествено осветен на 15 септември 1902 г. в присъствието на високопоставени гости от Русия и много официални лица и граждани от цяла България. След приключване на тържествената църковна служба митрополит Методий произнася пламенна реч. Поради големия интерес към нея, тя е отпечатана в отделна брошура.
По инициатива на митрополит Методий е организирано
честването на 30-годишнината от гибелта на четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа
на връх Бузлуджа. През юни 1898 г. костите на четниците са положени в общ ковчег. Извършена е панихида. Митрополит Методий доставя специално кипарисови дъски за ковчезите от чужбина, защото смята, че борците за национално освобождение заслужават най-голяма почит.
Цялата дейност по организиране на честването и събиране на средства за паметника се провежда чрез благотворителния комитет „Свети Йоан Милостивий“. За съжаление, събраните средства са недостатъчни и идеята на дядо Методий за построяване на паметник не се осъществява.
д-р Васил Радославов, министър-председател на България
( юли 1913-юни 1918)
д-р Васил Радославов, министър-председател на България
( юли 1913-юни 1918)
пред храм „Света Богородица“ в очакване на
цар Фердинанд, 5 октомври 1912 г.
Първият старозагорски митрополит Методий умира на 85-годишна възраст на 1 ноември 1922 г. Погребан е тържествено и с почести, с участието на целия град. Тленните му останки, по негова молба, са положени в скромен гроб на южната страна на храм „Свети Теодор Тирон“ на Аязмото.
Преценявайки заслугите на дядо Методий, след неговата кончина, Старозагорският епархийски духовен съвет взема решение да му издигне паметник. Организацията по събирането на средства за изграждането и освещаването на паметника е поверена на митрополит Павел.
Паметникът е дело на големия художник Никола Кожухаров, роден в Стара Загора и горещ почитател на покойния архиерей. В проектирането му участват и архитектите Георги Стойков и Христо Димов.
Паметникът е издигнат през 1938 г. по случай 100-годишнината от рождението на митрополита. Той е от черен мрамор с художествен барелеф – образът на Методий. На обратната му страна е изобразена разтворена книга с паче перо. На гърба на мраморната плоча е врязана библейска епитафия, отразяваща точно личността на дядо Методий:
„Той бе слънце, светнало над храма на Всевишния.
Като огън със смирна в кадилница,
Като маслина с плодове и като кипарис,
Който се издига до облаците“.
Райна АНТОНОВА-ТОНЧЕВА, гл. уредник, зав. отдел „Нова история„, Регионален исторически музей-Стара Загора
Снимки: от фондовете на Регионален исторически музей-Стара Загора и Държавен архив-Стара Загора
