След дълго отсъствие от Стара Загора художникът Петко Кисьов откри своя изложба в зала „Байер“. Оказа се, както подчерта в своето слово при откриване на изложбата доц. Злати Златев, председател на Представителството на СБХ в Стара Загора, че художникът в един период е намерил
нова зона за творческо вдъхновение в пътуване по Европа
До 1982 г. той работи в областта на художествения текстил – тъкани гоблени. През времето, когато живее в Германия, представя изложба от художествен текстил в Лайпциг, в Дрезден, както и в Крагуевац, Сърбия, рисунки и рисуван текстил – в Малта.
В самото начало на старозагорската изложба е автопортретът на художника, от който ни гледа един интересен човек.
В „Нощни пеперуди“ се смесват двете начала
характерни за неговото изкуство – декоративното и реалистичното, в една естетика в пеперудите и в момичето, което в случая внушава особен финес.
Освен симбиозата на декоративния подход с реалистичния, в работите на художника има и няколко други особености. Той има богато въображение да насити деня и нощта със свои интересни персонажи. Така в съня на спящото дете има
известно театрално начало по Булгаков
както и в неговите „Дълги самотни нощи“. Дали ще бъде човешката самота, човешкият страх в детето, в жената, в мъжа – страхът, който крие своя тъга, както и непознатото зад маската на благонравието и миловидността…
Особено интересни са
картините от цикъла „Ако хората бяха кентаври“
където той търси метаморфозата между човека и животното. Художникът тръгва от митологичната версия за мощта и силата на човека-кон – кентавъра. В българската митология и нашите легенди този акт е изпробван. Дори и да взаимства подобни метаморфози, художникът влага своята
естетска оригиналност в персонажите на своя разказ
В „Змей и Яна“ змеят е метаморфоза между човека и змията. В „Чер арапин бял кон язди“ арапинът е предаден като кентавър. В нашето народно творчество този персонаж носи страха от непознатото, от чуждото, от иноземното. Кентавърът е нещо страховито, защото е необикновено същество с конско тяло и с човешки торс и глава.
Самият Дон Кихот е представен в картина на автора като кентавър, докато
Санчо Панса няма привилегията да изпита себе си като кон
С тези картини Петко Кисьов сякаш изпробва доколко българското съзнание допуска подобни метаморфози между човека и животното. Героят от българските народни приказки Хитър Петър, свързан с ведрия хумор на българина, тук е предаден като кентавър. Заедно със своя събеседник те са далеч от силата и мощта на това митологично същество. Авторът по-свободно и артистично третира тази тема. В „Пролетно тайнство“ той въвежда и жената кентавър, нещо почти непознато в класиката, в съвременното изкуство.
Митологичната страна на метаморфозата е предадена
и в „Давид и Голиат“, „Леда и лебедът“
В самата фигурална метаморфоза авторът има интересни постижения предимно в свързването на човека с конското тяло, със змията (змея), с рибата и пр. Те са невероятни като въображение и като изпълнение и си остават авторови сюжети. Авторска работа е и целият свят, който създава в картините си. Във “Флора” тази игра продължава. Момичето е част от тялото на коня,
но то има и криле на гърба си
Авторовият талант в декоративното начало почива на една богата визуална култура („Танц“, „Мадам Бътерфлай“). Невероятната находчивост в метаморфозите се съпровожда с едно особено чувство за декорация, заимствайки различни моменти от българската тъкан в килими и гоблени, бродерии, кройки.
Семейство Петко и Стефка Кисьови бяха едни от първите, които
сложиха гоблена на стан и създадоха едно ново изкуство
И тук вече тази култура на везмото, на тъканта, на рисунката върху керамиката – изконни постижения на българското декоративно изкуство, прекрачи и в картините на този художник. Но когато говорим за декоративното богатство в картините на Кисьов, в изписването на различни знаци и символи, трябва да се има предвид, че той отива дълбоко,
заемайки от богатството на праисторическата геометрична украса
върху керамиката по нашите земи. Има и една друга група картини с образи от античността, средновековието, старите икони, ренесансови фигури, цветята в натюрмортите му. Пъстър калейдоскоп на едно неизтощимо въображение, което носи своеобразна информация за света.
НБП, Донка ЙОТОВА
