Мечтайте, защото мечтите са единственото, което управляваме сами, казва още писателката Мира Нико, която днес празнува красив юбилей
Разговор с нея за предизвикателствата на писателския път, за литературата, философията и магията на думите и за юбилея, за който тя казва, че е среща със себе си
Мира Нико е творческият псевдоним на Драгомира Никова. Родена е в Стара Загора. Дъщеря е на един от най-талантливите български графици – Михаил Косев. Учи в Националната Априловска гимназия „Васил Априлов” в Габрово. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Вече повече от 20 години живее със семейството си в Австрия. Има две деца.
Автор е на романа „Ерата на шестото слънце” и на още четири книги, издадени на немски език. Последният й роман „Отвъд честта и чувствата” бе издаден от издателство „Захарий Стоянов”. През миналата година се състоя неговата премиера – в София и в родната Стара Загора.
Мира Нико е носител на множество отличия. Мексиканският посланик във Виена SE Alejandro Perez Diaz Duarte я награждава през 2012 г. със сребърно отличие за романа й, посветен на Мексико, и за популяризиране на мексиканската култура в Европа. Сребърен лауреат е на международния литературен конкурс „Золотое перо Руси”, Москва, 2013 година. Отличена е за „висок художествен стил в областта на романистиката”. През 2019 г. получава специален сертификат за „активно популяризиране на българската литература зад граница от регионалната библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора.
– Мира, днес – 9 април, празнувате красив юбилей! Какво означава за Вас тази годишнина – повод за равносметка, ново начало…
– Всяко интервю е разговор, в който питащата страна внимателно съблича отговарящата. В този ред на мисли, наистина половин век живот е истински повод за размисъл и разглеждане на картините от живота ни. Да кажем, че клишето за годишнина е завършване на един цикъл и започване на нов, по-мъдър, по-улегнал. Аз лично виждам Юбилеите като дестинация, част от неизвестно пътуване, в което сме изминали даден път и ни очаква още… Докато пътува обаче, човек открива себе си и се надява да пътува дълго. Значи Юбилеят за мен е нещо като „среща със себе си“ в определена точка от пространство-времето. Това е дестинацията на която искам да забавя пътуването, да се насладя, да поспра, да подишам, да простя, да благодаря на чудото живот, да оставя това което не ми трябва повече, да приема нови неща в живота си. Във всеки случай не броя числа, по-скоро правя избори, творя, обичам щедро и събирам преживявания.
– Какъв тип писател сте? Как се виждате Вие, как Ви виждат другите?
– Междувременно разбрах, че има два типа писатели. Едните пишат за това, което прави хората щастливи, другите описват нещата, които правят хората нещастни. Дали книгите са добри или лоши, е въпрос на гледна точка. Дали са успешни или неуспешни е въпрос на пазарна икономика, дали си струват е въпрос на универсалност и послания. Щом има много типове хора, трябва да има и различни стилове и различна естетика. Съвсем просто е, всеки писател отговаря на определено ниво на съзнание и потребност.
Открих за себе си, че съм от типа писатели, които искат да разгледат проблемите в дълбочина, като ме занимава всичко, което може да даде на хората радост, надежда, самопознание, поглед отвъд. Не желая да служа на злободневни забавни теми, не ми харесва да политизирам, не се ровичкам в преходни проблеми, обичам да се вглеждам в сложната човешка природа, носещото цялата палитра от преживявания, като не забравям, че литературата носи отговорност и послания. Словото е енергия.
Работя предимно в жанра на магическия реализъм и психологическата проза, докосвам се до различни култури, с характерно мой художествено-философски стил. Фокусирам се върху сложността на човешките отношения, изследването на самата ни променлива човешка природа и богатството на вътрешния ни свят.
Иначе мои читатели са ми споделяли, че ме оприличават с литературата на Габриел Гарсия Маркес, Карлос Кастанеда и Изабел Алиенде. Австрийски читатели след мое четене решиха да ме сравнят с Достоевски, други въвличат в сравнението Хорас Маккой, заради изследването на човешката Душа и шокиращите емоционални изрази като въставане към някои социални изкривявания. Всеки носи своето лично усещане.
– Кои са най-ценните уроци, които сте научила през годините като човек, като писател, като философ?
– Колко хубав въпрос и същевременно така сложен, дори и за най-мъдрия философ. Животът преподава ежедневно на всяко човешко същество сурова философия, добри и лоши времена се сменят на цикли.
Преминавайки през житейските изпитания и търсейки универсални истини, научих няколко ключови урока, които създадоха една широка перспектива в мен. Едно от най-важните неща е човек да се научи да прощава. Мисля, че прошката е форма на велико израстване и на много сила, защото преодоляваш себе си в дълбочина. Важно е също намирането на красотата в естествения ход на времето, дори в белезите на живота, в малките неща и в автентичността на всичко.
Не се фокусирам безусловно в крайни цели, опитвам всеки ден да вървя осъзнато и пълноценно пътя си, като семейството и фамилията имат огромно значение за мен. Допада ми изолацията на моята професия, защото тя ми позволява да се събера, да се притая, да не се разпилявам постоянно.
Ние хората сами сме творци на собствения си живот, имаме свободна воля да избираме, но сме отговорни за изборите си. Разбрах, че няма професия или успешност, която да замени майчинството и нейната огромна отговорност. Говоря за висшата и духовната задача на майчинството, не само за материалната страна, която е видимата. Много е важно сърцата ни да са изпълнени с любов и да внимаваме какво посяваме. Бих ви припомнила нещо мъдро: Мисъл – дума – действие – навик – характер – съдба. Едното е причина за другото, още с мислите определяме съдбата си.
– Какво Ви вдъхновява в момента? Работите ли върху нови проекти и в каква сфера са те?
– Може би най-хубавите произведения се създават с вдъхновение, но обикновено творческият процес не се изчерпва с него. Вдъхновение ми е необходимо когато фотографирам, когато пиша ми е необходима тишина. Писането е многопластово творчество: един дълъг процес на осмисляне, пътуване към дълбините на душата, вдъхновение, проучване, дестилиране на познание и когато имам всичко това е само работа, работа, работа.
Обикновено жонглирам между няколко проекта едновременно, както и между грижата за моите момчета. С тях животът ми е осмислен, затова са и извор на вдъхновение, с техните радости, тревоги, мечти, вълнения, таланти…При мен е все забързано и организирано, така че когато седна да работя върху произведенията си, тялото и духа ми влизат в хармония.
От известно време работя по нов роман, два други са замразени само на ниво фабула с работни заглавия „Душа в мрежата“ и „Един портрет в ярки цветове“, завършвам сценарий за пиеса със заглавие „Бунтарката“, посветен на една ярка и скандална личност. Работя и върху едно философско-мистично изследване със заглавие „Земна книга за Ангелските светове“. Спорадично превеждам материалите си на немски език, защото превеждани на чужди езици са само толерираните писатели. Задължително водя кореспонденция с издателства от цял свят, защото нямам собствен агент и повярвайте ми, това си е чиста кражба на пълноценно време и енергия, едно досадно разширение към професията, едно вечно чакане за одобрение. Животът на хората на изкуството е действително вечна борба, като митът за Сизиф, което изисква голяма воля и устойчивост. Моята настройка я е изрекла преди доста години самата Айн Ранд:
„Въпросът не е кой ще ми позволи. Въпросът е кой ще ме спре.“
– Какво си пожелавате за красивия юбилей? Кой би бил най-ценният подарък за Вас?
– Пожелавам си и същевременно пожелавам за всички хора – мирни времена, едва ли има по-ценно нещо от това!
За мен всеки ден е специален, защото всеки ден е подарък. В размисли за празника си, ще опитам да сприятеля равносметката с мечтите, да помиря противоречията, да формулирам мечтите в идеи, да полея благодарността към живота. Най-ценният подарък за мен би бил, да живеем в свят, в който няма никъде войни, лъжи, болести и гняв. Една трудна реалност и красива утопия. Мечтая за един свят, в който хармонията между човека, природата и технологиите е достигнала своето съвършенство.
– Какви са мечтите Ви?
– За да ви отговоря на този въпрос, бих поразсъждавала какви са по същност мечтите. Бих ги определила като едно особено състояние на Душата, източник на вдъхновение и прозрение. Свързвам мечтите с разбирането за безкрайност, нещо което ни тегли напред, отвъд хоризонта, защото са част от непрекъснатото движение на живота. Те ни напомнят за мимолетността на съществуването, красотата на стремежите и свободната воля. Мечтите живеят на границата между стремеж и воля, свързват рационално и ирационално. В този ред на мисли, аз мечтая смело. И накрая, за да отговоря какви са мечтите ми, ще трябва да съблека душата си пред всички вас, което предпочитам да не правя в тези и без това разголени времена. Бих завършила единствено с посланието: Винаги е възможно да направим света по-добър и да изпълним сърцата си с любов! Мечтайте, защото мечтите са единственото нещо, което управляваме сами, обичайте – защото любовта побеждава всичко!
Още веднъж, сърдечно благодаря за оказаното ми внимание от „Национална бизнес поща“!
NBP.bg
Виж още:
Мира Нико: Културният облик на Стара Загора е изграден от наследственост и натрупване
