Наша отговорност е да ги подготвим като добри и можещи млади хора
– Министър Вълчев, реформа или революция е необходима на българската образователна система в контекста на съвременните предизвикателства пред нея?
– Българската образователна система по своята същност е консервативна – и това не е непременно нещо лошо. Но революционните промени рядко дават устойчиви резултати, особено в сфера, която изисква стабилност и приемственост. Затова не вярвам в революции, а в дълбоки, целенасочени и координирани промени. Важни са реформите в учебните програми, учебните планове, оценяването на учениците, образователната структура, подготовката на учителите и др. По всички тези теми работим паралелно. Изработена е вече концепция за промяна на учебните програми, готвят се промени в учебните планове, в оценяването на децата, квалификацията на учителите. И в още много други области. Тези промени трябва да минат през широко обсъждане, в диалог с всички страни и партньори, за да имаме съгласие в обществото за това, което правим. Но ние
спешно се нуждаем от промяна на посоката – от заучаване на знания към формиране на умения
Длъжни сме да го направим, за да подготвим децата ни за променящия се свят, в който ще живеят. Защото всички прогнози са, че те ще имат нужда от много повече умения, от широки знания и адаптивност. Само така те ще бъдат успешни, а България много по-просперираща. Това обаче е една много голяма промяна за нашата образователна система, която все още е стъпила здраво в XX век и традициите от миналото. Така че – трябва да има диалог, трябва да има консенсус, но и трябва да си дадем сметка, че ако искаме да живеем в много по-добро и по-проспериращо общество, са нужни сериозни промени.
– Какви конкретни инвестиции са предвидени за модернизация на образователната инфраструктура през следващите години?
– В последните години особено интензивно се инвестира в материалната база. Първо, по национални програми, подготвени от МОН, се строят или разширяват детски градини и училища, изграждат се или се ремонтират физкултурни салони, правят се спортни площадки. Инвестира се в по-добри условия и
възможност всяко дете да има място в детска градина, а учениците да учат на една смяна спокойно
да имат време за спорт, което е важно за здравето им. Едва ли мога да изброя всички проекти, които са в ход, но ще се спра на някои от основните програми.
По Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2025 г. са приключени 73 проекта – за 44 детски градини, а са разкрити 2699 нови места за деца. В 29 училища бяха създадени условия за преминаване към една смяна на обучение. В момента надграждаме резултатите по нея с нова програма с бюджет от 240 млн. лв. Предстои строителство на 9 нови училищни сгради, а други 34 училища ще бъдат ремонтирани и надстроени.
Реализират се и 543 проекта по Програмата за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони. До момента по нея са завършени 11 физкултурни салона, а други 122 са в ход. Изградени са и 106 спортни площадки, а по останалите се работи интензивно. Всички инвестиции в материалната база са важни, но за мен тази програма има изключително важно значение. Защото все още има десетки училища в България, които не разполагат със собствен физкултурен салон. Длъжни сме да продължим и да надграждаме тези усилия, защото българските деца трябва да бъдат благополучни. Има едно интересно изследване, което
показва, че децата, които спортуват и учат, са много по-успешни в живота от тези, които само учат
Така че ще продължим с усилията за подобряване на условията за спорт, в това число и на територията на област Стара Загора.
– Как ще се възползва МОН от възможностите на Националния план за възстановяване и устойчивост?
– Благодарение на инвестициите по него ще се изгради STEM център във всяко българско училище. Една мярка, която се надявам да ни помогне и да повишим интереса на учениците към природните науки и заедно с това – да развием уменията им в тези области. Да се разгърне много повече учене чрез опита. Първите 100 такива центрове по ПВУ вече са готови и се ползват от учениците, а до средата на следващата година всяко училище в България трябва да има своята STEM среда. Също така в 28 професионални гимназии в страната с над 94 млн. лева се изграждат Центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение, които да предоставят възможност за съвременно обучение по професионална подготовка на учениците, което
да отговаря на обществените трансформации в XXI век и променящите се изисквания на пазара на труда
Сериозни средства по ПВУ са заделени и за модернизиране на образователната инфраструктура – заделени са над 325 млн. лв., с които ще се извърши сериозен ремонт в 79 училища и в 49 детски градини. Предоставени са още средства за обновяване на ученически общежития, както и за строеж на нови 8 училищни сгради.
– А как стоят нещата при материалната база, свързана с висшите училища?
– Инвестираме и в материалната база на висшите училища. Със сто милиона, отпуснати от правителството през 2020 г., ремонтирахме първо 10 студентски общежития. Сега, с бюджет от 200 млн. лева, е в ход Програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития.
В 32 общежития ще се подобрят условията за живот и материалната база за повече от 11 000 студенти
Започна и изграждането на предвидените в ПВУ три кампуса в две от трите висши училища в столицата. Третият е в процес на оценка, като очакваме дейностите и за него да стартират през юни т. г.
Изграждаме 18 Младежки центрове към общини в цялата страна, както и Национален фокусен център – всичко в подкрепа на развиване на умения, личностно развитие и пригодност за заетост на учениците и младежите на възраст до 29 години.
– Изкуственият интелект – потенциален конкурент или потенциален партньор е на учителите?
– Изкуственият интелект категорично не може да замени учителя, но може да промени и улесни начина му на работа в клас и в училище. В образованието изкуственият интелект може да бъде успешно използван под поне три различни форми – с обучения, които да подготвят учениците и учителите за правилното му използване. На второ място като инструмент за по-ефективно учене и преподаване. Третата възможност е за предоставяне на персонализирано обучение, което да отговаря на индивидуалните потребности, интересите и силните страни на всеки ученик и студент.
Хубаво е, че
в МОН има изготвени насоки към учителите за използване на изкуствен интелект в тяхната работа
Лошото е, че това е сектор, който се развива толкова бързо, че те вече имат нужда от актуализация. Това предизвикателство обаче стои пред всички държави.
Образователните системи навсякъде по света се променят, за да отговорят на дигиталната трансформация и изкуствения интелект. Вместо да предоставят знания и фактология, те насочват усилията си за повишаване на компетентностите и мотивацията на учениците, за подобряването на учителската работа и промяна на методите на преподаване. Може би най-същественият въпрос пред съвременното образование е как да подготвим децата и студентите за бъдеще, в което технологиите ще трансформират обществените системи в дълбочина. Това изисква преосмисляне на подходите – от тясна специализация към изграждане на по-широка основа от знания и умения, които развиват адаптивност и критическо мислене.
На фокус трябва да бъдат поставени задълбочените математически и природонаучни компетентности
които са основа за разбиране и създаване на алгоритми.
– Може ли да преминем от общото към частното и да дефинираме проблема от гледна точка на това, на което трябва да научим българските деца?
– Мога много просто да го кажа така – ние трябва да научим нашите деца да умеят да правят и създават сложни неща. Тогава те ще са търсени на пазара на труда и ще създават продукт с висока добавена стойност. Което на свой ред означава, че те ще живеят по-добре, но и страната ни ще бъде по-просперираща.
Може би е нескромно, но аз мисля, че ние имаме добри изходни позиции да направим това. Електронизацията на българското образование е над средното европейско ниво, а достъпът до технологии на училищата в малките и големите населени места е почти изравнен. С откриването на STEM центровете, за които говорихме, предстои допълнително подобрение на дигитализацията. Разбира се, все още имаме предизвикателства по отношение на качественото електронно образователно съдържание и други. Но имаме основата, на която да стъпим, за да направим следващата крачка. И тук мислим за различни стимули към учителите, в това число и например да получават
допълнително заплащане за създаване на дигитални уроци, които да бъдат включени в различните образователни платформи
Предвиждаме също обучения включително по киберсигурност за ученици и учители, по цифрови технологии и цифрово благополучие за учители, директори и родители.
– Каква е стратегията за цифровизация на образованието и как ще бъде осигурен достъп до дигитални ресурси за всички ученици, включително в по-малките населени места?
– Още преди пандемията от COVID-19 Министерството беше предприело стъпки за дигитализация на образователната система – започнахме да оборудваме училищата с лаптопи, както за учениците, така и за учителите, и започнахме да усилваме интернет връзките в учебните заведения в цялата страна. Когато пандемията настъпи, се наложи буквално за два дни да пренастроим системата изцяло към електронна среда и да организираме дистанционно обучение. Това беше безпрецедентно предизвикателство, най-големият тест както за институцията, така и за цялата образователна общност.
Не искам да давам оценка на Министерството, но мога уверено да кажа, че учителите, директорите и училищата реагираха организирано, отговорно и с огромна ангажираност.
След този стресов тест съм убеден, че системата има потенциал да се справя не само в кризисни ситуации, но и да бъде сред водещите в Европа по дигитална готовност
– и в големите градове, и в по-малките населени места.
– Какво е нивото на обезпеченост на училищата със съвременни електронни устройства?
– Към момента сме на много добро ниво по отношение на материалната осигуреност с устройства – компютри, лаптопи, интерактивни дъски. Въпросът вече не е просто достъп до техника, а как да обучим учениците да използват дигиталните средства разумно и целенасочено. За това работим активно с учителите – чрез обучения, чрез нови образователни ресурси и чрез реформи в учебните програми.
Всички учебни програми вече включват изграждане на дигитални компетентности – умения, които ще бъдат абсолютно необходими на всеки човек, независимо от професията му. Наред с това обаче поставяме все по-силен акцент и върху дигиталната безопасност – да научим децата
да опазват личното си пространство, да разпознават рисковете в онлайн среда, да преценяват критично достоверността на информацията
до която достигат. Това е също толкова важно, колкото техническите умения.
Но и тук не бива да се изпада в крайности. Вече виждаме и обратната страна на прекомерния досег с екрани, особено при децата и подрастващите. Това има своите физически, психически и социални последици. В училище ще предприемем допълнителни мерки за ограничаване на вредното въздействие на смарт устройства. Но искам да се обърна специално към родителите – не оставяйте децата сами в дигиталния свят. Намалете времето пред екраните, особено в ранна възраст. Има сериозни научни изследвания, които показват ясно колко вреден може да бъде този непрекъснат дигитален поток. Балансът е ключов – между технологии и движение, между екрани и човешки контакт.
NBP.bg
ОЧАКВАЙТЕ:
Разговорът с министър Красимир Вълчев продължава за Стара Загора – Европейска столица на културата, за опита на града в изучаването на православието и за празника 24 май.
