Милен Пасков е роден на 22 декември 1986 г. в Стара Загора. Завършил е Спортно училище „Тодор Каблешков“ и ТрУ, специалност „Бизнес икономика“. 17-кратен шампион на България по лека атлетика, от които 4 пъти на открито първенство на 110 м пр. и 4 пъти на закрито на 60 м пр. за мъже. В колекцията си има над 60 медала от различни състезания.
В момента работи като търговски представител на фирма за строителни машини в София.
Неженен.
– Милене, вярно ли е, че на МТ „Самарско знаме“ в Стара Загора ще е твоят бенефис в леката атлетика?
– Да, така е. Ще направя последното си бягане на пистата. Време е за нови върхове, но не като състезател. Така съм решил. Не мога да си позволя неконкурентно ниво, а нямам време да тренирам, да се явявам на състезания и да печеля медали. Аз съм от хората, които ходят по състезания, за да печелят медали, и както съм казвал и преди пред НБП – човек, който се раздава докрай. Ако не мога да върша нещо с цялото си сърце, за мен е чиста загуба на време. Пак ще продължа да тренирам и ще остана в атлетиката, но когато не съм конкурентен няма никакъв смисъл да се явявам на състезания.
Поне така виждам на този етап нещата.
– На МТ „Самарско знаме“ в кои дисциплини ще те видим?
– Само и единствено на 110 м с препятствия. За това ми стигна подготовката тази година. Нямах възможност да се готвя на 400 м с препятствия.
След 8-часов работен ден много често пътувам, случвало се е в седмицата от 6 тренировъчни дни да тренирам в 4 различни града. Всеки може да предположи какво убийство е това за организма. Чувствам се скапан.
– А чувстваш ли носталгия?
– Да. Тежко ми е като помисля, че няма да застана на старта. Адреналинът ще ми липсва. Има тъга, но човек трябва да знае кога да каже „край“. Не е лесно решение, определено. Но ако не го направиш в подходящ момент, може да се превърнеш в един от многото, които не се знаели кога да спрат, явяват се и печелят някакви медали, или пък имат посредствени резултати. Не че моите са кой знае колко велики, но все пак съм записал доста добри резултати през годините.
– Къде ще вложиш енергията си?
– В работата. Сега виждам развитие в кариерата. Сменям спортната кариера с професионалната. Натам ще са насочени усилията ми. Когато се раздавам, е докрай. Сега ще е тук, ще се доказвам в работата. Аз съм от хората, които като ходят на работя – било на стадиона, или в офиса, и се доказват всеки ден. Ако не се доказвам, няма страст, желание – няма смисъл да го правя. Така разсъждавам.
– Разкажи за работата.
– В момента съм търговски представител на фирма за строителни машини. Работата ми е свързана с доста пътувания, понеже отговарям за Южна България. Налага се да пътувам, имам чести срещи с клиенти, разговори, преговори, продажби и т.н. Работя тясно с колегите по офисите. Това е най-общо казано.
– Идея за собствен бизнес?
– Идеята за собствен бизнес не ми е чужда, разбира се, но нещата се случват постепенно. Трябва ми опит във всяко отношение. Да мина през различни ситуации, което да ми даде старт за бъдещето. Ако просто скочиш в неизвестното, особено и ако си вложил сериозна сума пари, може да фалираш. Човек трябва да има и опит, да знае за какво става въпрос. Иначе би губил време, енергия, по всяка вероятност и средства.
– Предполагам, ще продължиш да следиш леката атлетика в родния СКЛА „Берое“?
– Разбира се! Там ми е сърцето, душата, винаги съм бил и ще остана част от този клуб. Доста дълго време съм се занимавал с лека атлетика, 16 години съм се състезавал за „Берое“. Няма да съм далеч от атлетиката, но няма да се състезавам. Взех това решение. Всяко нещо, колкото и да е хубаво, в определен момент приключва. Има състезатели, които показват спортно дълголетие. Продължават да са на пистата и на 34-35 години показват страхотни резултати, но са участници в световни първенства, олимпиади, големи първенства. При тях е много по-трудно да се откажат, отколкото при мен.
НБП, Дима ТОНЕВА
