Милена Желязкова, директор на Второ основно училище „П. Р. Славейков“ в Стара Загора от 2009 г., е сред участниците в трети том от поредицата „Предприемчивите“ на издателство „Постижения“ – „Тайни на растежа“. Представяме медийна версия на нейния документален автобиографичен разказ в навечерието на първия учебен ден 15 септември.
Пълния текст четете в книгата „Предприемчивите 3: Тайни на растежа“, чието представяне предстои.
Родена съм на 28 септември 1972 г. в Гълъбово. Основно и средно образование съм завършила в родния си град. Живяла съм при моите родители – майка ми Славка Стоянова и баща ми Желязко Янчев, до момента, в който се омъжих. А това стана през първата ми година като студент в Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“ със специалност „Начална училищна педагогика“.
Радвах се на разнообразно, щастливо и интересно детство. И до ден днешен съм благодарна на Бог за моите родители – майка ми, която сега е на 72 г., и баща ми, който през май 2025 г. почина, месец преди да навърши 79 г. Това са хората, които са ми давали безусловна морална подкрепа.
Когато завърших университета и се върнах в Гълъбово, голямата ми дъщеря Пламена беше на три години. Започнах работа веднага – във Второ основно училище „Христо Ботев“.
Почти 10 години съм работила като начален учител, имам два много силни випуска
През 2005 година се преместихме в Стара Загора. Започнах работа като заместник-директор по административната дейност във Второ ОУ. Имаше обявено място, разговарях с директорката. Междувременно бях завършила магистратура по финанси към Великотърновския университет и кандидатствах за позицията с двете дипломи. Директорката ми каза, че заради финансите длъжността е подходяща за мен, а когато има отсъстващи учители – може да влизам в клас. И ето – на 16 февруари 2025 г., станаха 20 години, откакто работя във Второ основно училище „П.Р. Славейков“.
Впоследствие се роди втората ми дъщеря Александра. И когато се върнах на работа, станах заместник-директор по учебната дейност. След това по стечение на обстоятелствата предложиха на мен и на другата заместник-директорка временно една от двете да поеме директорския пост. Бях в дилема. Въпреки че Александра беше още малка, тогава моят съпруг ми каза: Смело напред, такава възможност не се случва всеки път, намират се начини, а и Александра няма да бъде все малка. Взехме жена, която започна да се грижи за нея.
И аз се втурнах стремглаво като директор на Второ основно училище, заобичах безусловно и работата, и училището
Директорът с училището, а учителят с класа трябва да живеят като в едно семейство. Застъпвам виждането, че за да получиш, първо трябва да дадеш. Не може да работиш тази работа и да капризничиш, трябва да се раздаваш на макс.
Когато поех ръководството на Второ основно училище, имаше четири паралелки в първи клас, общо учениците бяха 620. Имах амбиция да увелича броя на децата. И първото нещо, което направих, бе да сформирам екип от заместник-директори, съмишленици, млади хора, които искат да работят, да им имам доверие. Хора, с които да ми бъде приятно да работя, да усетя, че са трудолюбиви, че ще посветят голяма част от професионализма си и от своето време на училището. Така по учебната част зам.-директор стана Динко Динев, а по административната част – Костадин Пенчев.
От 620 през 2009 г. до 2019 г. нашите ученици станаха 930, максимумът, който училището може да поеме
Първата по-голяма инициатива, която направих като директор, бе по повод на 1 март. През 2010 г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ организирахме голям мартенски базар, за който нашите ученици със своите учители и родители изработиха мартеници и други сувенири. Поканихме на базара родителите и обществеността на града. Имаше празнична програма с участие на учениците, с музикални и песенни изпълнения, дойде и Баба Марта. В базара се включиха и няколко известни старозагорски художници, които са били ученици на Второ основно училище. Сред тях бяха Димо Генов, Михаил Косев, Владимир Дончевски, Ленко Енчев, Александър Генов, нашата учителка по изобразително изкуство Ана Иванова. Те нарисуваха картини, които бяха откупени от родители и от гости на базара. Сумата, която събрахме от всички откупки, достигна 8000 лв. Празникът за първи път ни обедини така силно, че станахме сплотена общност с обща кауза. А тя бе подобряване на материалната база на училището, която беше много остаряла.
И започнахме всяка година да влагаме средства в нея –
да оправим санитарните помещения, класните стаи, осветлението, чиновете…
С времето училището се преобрази. Много добре се партнирахме с Обществен дарителски фонд. Наш бивш ученик – професорът по икономика Илия Дишев, който живее и работи в САЩ, дойде на посещение в училището и поиска да направи дарение за материалната база. Първата година изготвихме с ОДФ план за подмяна на пода на физкултурния салон, направихме го чисто нов. (всъщност, това е болна тема за мен – и до днес нямаме физкултурен салон, а обособено място, където се водят часове по физкултура).
Когато започнахме да работим за подобряване на материалната база, имаше затруднения, свързани с това, че сградата е паметник на културата. Но трябваше да осигурим нормална среда, в която всички да се чувстват приятно, уютно, красиво, но и
да не избягаме от възрожденския дух, който сградата излъчва
Впоследствие дойде и първият мандат на г-н Живко Тодоров като кмет и Общината започна да реализира проекти, с които се инвестира в материално оборудване на училищата.
След физкултурния салон започна ремонт и освежаване на санитарните помещения. За всички класни стаи бяха закупени нови мебели, бели дъски. Сменихме врати, под, тавани, осветление, отремонтирахме стени. През 2012 г. напълно бе обновена учителската стая. Второ основно училище нямаше зала, където да правим тържества, родителски срещи, учителски съвети. Тогава се роди идеята да превърнем в актова зала бившия музикален кабинет. Тя бе открита през октомври 2014 г.
Наша гордост са двата нови интерактивни кабинета по информационни технологии, които открихме през 2016 г.
Много неща са правени през годините във Второ основно училище. Но специално бих отличила това, което се случи за 60-годишнината. Цялата година имахме инициативи. Всички учители влязоха в различни комисии. Едно от нещата, с които много се гордея, е книгата „Като второ няма второ“. Тя е на изключително професионално ниво. Представянето й също се превърна в запомнящо се събитие. Тук искам да благодаря на г-н Станимир Стоянов и на г-жа Виктория Стоянова, които съдействаха при отпечатването на книгата. Те винаги са били съпричастни към нашите дейности и мероприятия. Имаме много добро сътрудничество с тях и с „Национална бизнес поща“.
В юбилейната година започна и националният конкурс „Ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ“
Той се провежда в 4 категории, през годините се разви и привлича много участници от цялата страна, дори и от чужбина.
Откакто съм директор, училището е два пъти носител на наградата „Анастасия Тошева“ за високи постижения в образователното дело. Два пъти съм носител на почетното отличие „Неофит Рилски“, което се връчва от министъра на образованието и науката. Носител съм и на наградата „Митрополит Методий Кусев“ по повод 1 ноември – Деня на народните будители, на Регионалното управление на образованието. Два пъти съм отличена с почетното звание за директор на годината от Синдиката на българските учители – през 2017 г. и през 2020 г.
Второ основно училище е носител и на наградата „Стара Загора“ за педагогическия колектив през 2021 г. – в направление „Наука и образование“, за издигане авторитета на училището и постигане на високи постижения в областта на образованието в Стара Загора. Наградата бе връчена лично от кмета г-н Живко Тодоров.
През 2024 г. бе гордост за мен, че министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков посети нашето училище. Това стана по повод на
образователен форум, който продължи пет дни и ние бяхме домакин на „Лаборатория на иновациите“
Последната ми награда получих по повод на 24 май тази година (2025 г.-б.а.) – грамота „Неофит Рилски“ на Министерството на образованието и науката за дългогодишна, цялостна професионална трудова дейност в системата на предучилищното и училищно образование. Посвещавам я на баща ми. Знам, че щеше да бъде горд! Той е изградил у мен качества на достоен човек и добър ръководител, който вече 16 години води Второ основно училище напред към успехи и към светлите бъднини на ученици и учители.
Пожелавам си да не отстъпваме от позицията на училище, което по успехи на ученици, измерени на национално ниво, е сред първите в област Стара Загора. За да бъдем водещи, се искат още усилия от много хора – директор, ръководство, учителски състав и всички родители, съмишленици, общество. Нагласата ни трябва да бъде позитивна, че тези неща могат да се случат. Каквото зависи от мен – сама ще го направя. Сигурна съм, че за това, което ни е възложено като образователна и възпитателна институция, сме оправдали очакванията. Нашата обратна връзка – с институциите, с родителите, е много важна, и тя в момента е изключително удовлетворяваща.
Изключително съм щастлива, че работя това, което съм искала още от детските години
Да бъда учител, а след това и ръководител на училище, е като изкачване по стълбите на мечтите ми – с всяка крачка нагоре се доближавам до върха на професионалното си призвание!
