Ще отдам всичко, каквото мога в работата си, за да се развива градът и да се създават възможности за младите хора, за бизнеса, културата и спорта, казва още зам.-кметът на община Стара Загора
ПРАЗНИЧНА ПОЩА
https://www.nbp.bg/nbp/wp-content/uploads/2022/02/PRAZNICHNA-POSHTA-1.pdf
– Г-жо Желева, каква е програмата на Община Стара Загора по повод на предстоящия 3 март?
– Предвид пандемичната обстановка сме много внимателни с масовите събития. Затова паметното шествие с 300-метровото знаме, което обичайно се провежда в града, няма да се състои. Причината е високата заболеваемост – над 1000 на 100 000 души, както сочат последните данни на РЗИ-Стара Загора. Подготвили сме богата програма в самия празничен ден (виж стр. IV). Нейният апогей ще бъде на мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ от 11 часа.
Дни преди празника алпинисти ще спуснат българския трибагреник на паметника
На самия 3 март всички музейни обекти и Художествената галерия ще бъдат отворени за посещение с вход свободен.
– Как Община Стара Загора успява да преодолее кризата около пандемията?
– Не веднъж съм казвала, че всяка криза ражда нови възможности. Пандемията ни даде повод да развиваме пространствата на открито и това ще продължи и през тази година. През 2021 г. направихме и уикенд програма, която оживяваше целия град. И тези дейности ще продължат.
Предстои да завършим ремонта на Летния театър и очакваме да направим неговото откриване с концерт на примата на българската естрада Лили Иванова
Това е отдавна обещано от нея, още преди години, когато на свое участие тя пожела на кмета да направи реновиране и каза от сцената, че ще дойде да открие обновения Летен театър с концерт.
– Кои са най-интересните новите сцени след пандемията?
– Операта в Стара Загора е пример за максимално усвояване и осмисляне на сцените на открито. Тя многократно е доказвала, че е перфектна в това отношение, като реализира своите проекти „Опера на стадиона“, както и представянето на спектакли край язовир „Копринка“ и на открити сцени на Старозагорските минерални бани.
Смятам, че
пандемията доведе до позитивна промяна в сферата на изкуството, като накара много хора да мечтаят
и да разчупят своя начин на работа, за да бъде достъпно тяхното творчество за повече зрители.
– Какви възможности дава Стара Загора на младите хора?
– Стара Загора дава възможности не само за развлечения, но и за развитие на младите хора. Новото ръководство на Тракийския университет работи много динамично и предлага нови и атрактивни специалности, които се надявам да се наложат във времето. Тракийският университет е способен както да привлече студенти от други градове, така и да накара старозагорци да продължат обучението си именно тук и да създават семейства в Стара Загора.
Нашата цел чрез сцените на открито е младите да се забавляват и да имат достъп до развлечения, различни от нощните заведения. Инвестирахме много усилия и бюджетни средства в реновация и на спортните бази. Когато няма добри условия за спорт и култура, няма как да породим у младите интерес към тези сфери.
Има много възможности, които нашият град предлага, стига младите хора да проявят интерес към тях
Ние се опитваме като институция и чрез медиите да достигнем до тях, но сме наясно, че младите по-рядко следят новинарските канали. Затова се стараем да представим всички възможности и чрез социалните мрежи, които са по-близо до тяхното ежедневие.
– Смятате ли, че интересът на подрастващите към културните дейности се влияе от финансовия аспект?
– Всяко изкуство, където и да е в Европа, няма как да бъде евтино. Театрите и особено операта, са изключително скъпи дейности. Министерството на културата и Община Стара Загора ги подкрепя и винаги сме търсили възможности да има специални цени за ученици, за студенти, за пенсионери. Но възпитанието също играе важна роля в изграждането на потребността от това да се ходи на театър или на опера. Всичко започва от семейството.
– Казахте, че изкуството е скъпо удоволствие. Според Вас, има ли бъдеще за него в България, тъй като през последните 2 години се забелязват понякога празни салони, изнемогващи артисти?
– Категорично не съм съгласна, в момента залите са пълни. Да, все още се внимава, изискват се зелени сертификати, което донякъде ограничава зрителите, които искат да посетят събитията. Разбира се, че
без забраните ще бъде много по-лесно, но мисля, че въпреки това, колегите се справят прекрасно
Ето, само след няколко дни е поредното представление на „Сънят на Пилат “ – уникален балетен спектакъл, който старозагорци трябва да видят. Аз бях на премиерата на спектакъла в Националния дворец на културата в София в края на миналата година и почти нямаше места. Интересът към културата е голям, въпреки последствията, които сферата понесе от ковид рестрикциите.
– Споделихте, че интересът към културата се запалва в семейството. Вие как възпитавате вашите деца?
– Моите деца израснаха с майка, която е минала през журналистиката и постоянно са били в информационния поток покрай мен самата. Двете ми дъщери са много различни – едната определено има по-голям интерес към културата, а другата – към спорта. Стремя се с малката ми дъщеря винаги да ходим на театър или на опера, когато има детски постановки. Но всяко дете трябва да бъде запалено по нещо, дали култура, спорт, наука…Трябва да се появи една искричка. Някой някъде е да речем голям химик или физик, и
този талант трябва да бъде открит с помощта на родители, учители, институции
Стара Загора има Център за подкрепа на личностно развитие, който предлага изключително много извънкласни форми на обучение, абсолютно безплатно. Там се предлагат занимания по киносценаристика, скулптура, музика, журналистика и много други.
Важно е огънчето да бъде запалено, не знаете кой, къде и кога ще го запали във вас.
– Стана дума за журналистиката. Какъв беше за Вас преходът от журналистиката към политиката?
– Журналистиката ми отвори вратата към политиката и това се случва с много колеги. Първоначалният преход беше към развитието ми в сферата на връзките с обществеността. Много интересен преход, който ме доведе и до политиката.
Когато минеш от другата страна, вече знаеш какво очакват журналистите от теб, което е огромно предимство
Но от другата страна, има и неща, които не винаги могат да бъдат казани.
След това бях общински съветник, като основната ми дейност бе свързана с културата и туризма. А после дойде поканата на кмета Живко Тодоров да застана на позицията заместник-кмет в този ресор.
– А Вие ли си избрахте секторите културата, туризмът и младежки дейности?
– Не, това е решение на кмета, винаги е така. Ресорите на заместник-кметовете се разпределят, според това къде той вижда силата на всеки един от нас и смята, че може да разчита на него напълно.
– Какво е за Вас Стара Загора?
– Живяла съм и в други градове, но Стара Загора е моята съдба. Тук ме доведе любовта, децата ми са родени тук. Където е семейството на човек, там е и сърцето му. Ще отдам всичко, каквото мога в работата си, в обществения живот и в каузите, зад които заставам, за да се развива градът, да бъде интересен, атрактивен, да създава възможности за младите хора, за бизнеса, културата, спорта. И мисля, че това се случва.
– Вашият най-запомнящ се 3 март?
– Може би това е през 2015 г., когато организирахме първото паметно шествие на 300-метровото знаме. Това решение взехме с кмета Живко Тодоров в средата на месец февруари. Имахме сериозни притеснения дали ще успеем да ушием знамето. Отново искам да благодаря на служителите на общинското дружество „Мересев“, които тогава намериха платове по най-бързия начин и не спяха, за да ушият знамето, да го изгладят. Много се притеснявах и какво ще бъде времето. Как ще се организира всичко.
Първата година трибагреникът се носеше само от военнослужещи от Втора Тунджанската бригада, защото имахме страхове знамето да не падне, а няма по-лоша поличба от това.
За нас беше много важно то да бъде носено с чест и в темпо
В следващите години видяхме, че няма защо да се притесняваме и между военните се включиха много деца, много възрастни.
Не очаквахме толкова хора да дойдат на първото шествие. Започнахме голяма организация – безплатна „Зелена зона“, затваряне на главна улица, за да се върви пеша. Дойдоха стотици хора, в това число и от други градове. И никога през годините никой не ни е обвинил за причинено неудобство, което показва невероятния дух на Стара Загора.
– Виждате ли много млади хора на празника?
– Категорично да! Виждам много млади хора и много млади семейства с малки деца. По време на шествието съм наблюдавала и много възрастни хора по терасите, които се усмихват, махат, развяват знамена. Това е истинската цел на празника – да събуди нещо в нас. Българският народ има защо да се гордее.
– Вярвате ли, че е възможно за всеки българин всеки ден да е 3 март?
– Да, разбира се!
Чувството на отдаденост и принадлежност или се носи в сърцето, или не
Има стотици хиляди българи в чужбина, които не само на тази дата се чувстват горди със своя произход. Смятам, че в нашето ежедневие, потопени в работа, в учене, хората се увличат в проблемите си. Всъщност целта на тези дати, на които отбелязваме годишнини от национални събития и почитаме героите ни, е да ни накарат поне за малко да си ги припомним и да се отдалечим от трудностите, които ни съпътстват.
Няма нищо лошо, че тогава човек се отдава на повече емоция. За това са тези дни, емоцията е важна, тя зарежда и остава много дълго след това.
– Вие как възпитавате патриотизъм у Вашите дъщери?
– Няма шествие, на което децата да не са били с мен и със съпруга ми. Имаме много хубави мигове заедно на празника. Вкъщи винаги говоря за 3 март, дори и с риск да повтарям едно и също, но смятам, че е важно.
Много обичам да разказвам на децата си и за историята на рода ни
за да знаят откъде са дошли бабите и дядовците им, техните родители.
– Днес има много семейства, които насочват децата си към развитие в чужбина или дори не им разрешават да останат в България. Това не пропуква ли ценностната система и националното самосъзнание на българина?
– Най-хубавото на това, че Европа се отвори към нас, е възможността да пътуваме и да опознаваме света. Много млади хора учат навън, една част остават там, немалка част се прибират. Всеки човек има право на избор и сам трябва да преценява къде е неговото място. Но където и да е, той остава българин в сърцето си. И аз вярвам, че дори и в чужбина нашите сънародници продължават да милеят и да работят за България.
Авторски екип от ГПЧЕ „Ромен Ролан“:
Деница МЕТОДИЕВА, XI З клас, и Емануела ПЕТРОВА, XII З клас
