На 4 януари 2016 г. „Национална бизнес поща” ще празнува 25-ия си рожден ден. Заедно с другите инициативи, посветени на четвъртвековния път на вестника, решихме да открием временната рубрика „Къде са те сега?”. В нея ще разказваме за наши колеги, които сега работят на най-различни места, но остават наши приятели, а нерядко и автори.
Първият „гост” в новата рубрика е Милена Желева, ПР на Живко Тодоров, кмет на Стара Загора. Красиво начало – Милена е родена на 22 март. Честит празник, пролетно момиче!
***
– Милена, родена си на 22 март – първия ден от най-красивия сезон, 
който пробужда природата за нов живот. Носиш ли пролетта в себе си?
– Енергията на пролетта говори много силно в мен. Мисля, че всички представители на зодия Овен носят в себе си началото, порива и
искат всичко да се случва много бързо
позитивни са. В детските ми спомени рожденият ми ден не беше леко изживяване. Винаги имаше празник за Първа пролет в детската градина или училище и аз винаги бях някаква главна героиня, на мен се падаха най-тежките роли. Малко хора знаят, че свирех на цигулка, бях в младежкия симфоничен оркестър на Кърджали и за мен беше тежко изпитание, че
винаги трябва да свиря отпред някакво соло…
Но мечтата на моите родители не е била моя мечта. Сега за празника гледам да бъда със семейството си, с любимите ми хора и с най-близките приятели. Търся спокойствие, но както казва една моя приятелка: „Как само искам да удавя телефона ти някъде…“.
– Като южнячка си свикнала на мекия климат тук, но в твоя роден край – Родопите, тази зима беше много люта. Такива ли бяха зимите в твоето детство?
– В Кърджали има доста топло лято, но може да има и много тежки зими.
Аз съм се родила в люта зима
в ден, в който е валял сняг на парцали. Хората са бедствали, дори трудно са завели майка ми до болницата пеша, чадърът се е огъвал от тежестта на снега. В огромен сняг, в края на януари, беше и сватбата ми с моя съпруг. Една от дъщерите ми също е родена в снежна зима. Белотата и чистотата имат особено значение в живота ми. Родена съм в изключително патриархално семейство, в което обаче жените имаха главна роля.
Баба ми и майка ми бяха стожерите на семейството
силните личности. Беше немислимо вечер всички да не се съберем около масата. Вечерята беше ритуал. Наставаше времето за историите – за рода, за дълга, за българската история, дядо ми разказваше предимно… Е, тогава нямаше фейсбук, вайбър… Този модел съм пренесла и в моето семейство. Спойката, единството са изключително важни, така възпитавам и децата си.
– Като говорим за пролетта и пробуждането, какво те събуди за журналистиката и как започна да се занимаваш с ПР?
– Докато учих българска филология,
не съм си и помислила, че ще се занимавам с журналистика
Изглеждаше ми като страхотна и недостижима професия. Малко преди да завърша и след като дойдох в Стара Загора, все бях сред хора, които се занимават с журналистика. Най-големият ми шанс беше да попадна в „Национална бизнес поща“. Беше ми много трудно в началото. Но това е професията, която ти отваря много врати, създава ти много контакти. И оттам-нататък можеш да работиш всичко,
стига да имаш хъс, желание и сърце
Защото журналистиката е това – много жив труд, адреналин, безсънни нощи и сърце.
– Как скочи в политическия ПР?
– Човек има особени кръстопътища в живота и попадайки на тях, трябва да вземе решение, което обикновено променя живота му.
Така срещнах Живко Тодоров преди около 8 години
Аз – журналист, а той – прохождащ млад политик. Ако някой тогава ми беше казал, че ще се занимавам с политика, щях да му отговоря, че е луд. Но малко по малко започнахме да работим заедно и трябваше да взема решение дали да премина от другата страна на журналистиката. Но журналистът в мене остана, то е за цял живот. Що се отнася до най-важното за пиара, категорична съм – комуникативност, усет, добри идеи, да не забравяш, че
истината винаги е най-доброто оръжие
за справяне във всяка ситуация!
– Живко Тодоров умее да увлича хората със себе си…
– Умее и има страхотен екип около себе си – всичките работохолици! Преди години, когато беше организационен секретар на ГЕРБ в Стара Загора, увлече много хора със себе си и тези хора са все още с него.
– Ти го наблюдаваш през всичките тези години, как израсна в политиката?
– Когато имаш хъс, желание, възможности, когато природата ти е дала една вродена интелигентност,
тогава ти се случват хубави неща
Когато си почтен и можещ… Вървим заедно по този път. Живко Тодоров е успешен, защото е жив човек, защото може много и когато греши, си признава и продължава напред. Учи се от грешките си. Нека да има повече хора като него. Когато се кандидатира за кмет преди близо четири години, най-големият му порок, според опонентите, беше младостта му.
– Вие успяхте да я превърнете в негов позитив…
– Бяхме убедени в качествата, които притежава, и че
това е човекът, който ще дръпне Стара Загора напред силно
За да си успешен лидер и кмет, трябва още нещо. В днешно време с едно обаждане по телефона или щракване в интернет трябва да умееш да управляваш процесите, да имаш лоби, хора, които могат да ти помагат и да работят за постигане на целите в интерес на обществото и на града.
– Кои са най-трудните и най-добрите моменти в работата?
– Особено чувство на гордост изпитах на 3 март тази година, когато хиляди хора излязоха и
заедно с 300-метровото българско знаме
извървяха разстоянието до „Бранителите на Стара Загора“. Неописуемо чувство.
Но един спомен ми е особено горчив и днес. Когато през 2014-а събаряхме първите незаконни къщи в кв. „Лозенец“, когато усещахме цялата обществена енергия и бяхме убедени, че това е правилният път, ме шокира и стресна мощният организиран отпор,
безпрецедентната атака от столични медии и от някои неправителствени организации
До този момент те не си бяха мръднали пръста, за да помогнат на тези хора да имат по-добър живот. Беше ми обидно, горчиво, няколко вечери не спах, не разбирах. И в този момент огромната подкрепа ат местната общност, от стотици хора от чужбина, от хиляди българи по имейли и телефони ми върна силата и вярата, че сме на правилния път.
– Как оценяваш политическата среда в момента в България?
– Като трудна, но се опитвам да си представя
избора на всеки млад човек, отправящ се към терминал 2
Самата аз съм била на крачка от това. Хората често не разбират мотивите на онези, които влизат в политиката или ги подозират в користни цели. Те считат, че ако си млад, можещ и знаещ, мястото ти не е там. А това е така, защото в родния ни модел е заложена формулата, че политици, медии и икономически елит доста често са едно общо цяло. Хората инстинктивно усещат, че има нещо нередно. Затова и политика е до голяма степен мръсна дума в България.
А на нас ни трябват различно мислещи, необременени млади политици
които да ни издърпат от блатото. Напоследък все по-често гледаме към румънския модел и онези три жени в съдебната им система, които успяха да преобърнат целия живот там, към едни млади прокурори, които удариха силно по масата.
– Виждаме, че на централно ниво се дава път на жените в политиката, но в провинцията това сякаш е по-бавен процес?
– В Стара Загора
има доста успели дами с различни политически пристрастия
с постижения в бизнеса, в обществения живот. На жените, разбира се, им е по-трудно. Обикновено имат едно уникално качество – могат да носят много дини под една мишница. Съвременната жена постига много, но като дава 300% от себе си. Тя има много други приоритети – семейство, деца, родители, работа, намира време за спорт и за кафе с приятели. Успява да отиде на хубав филм или да прочете книга.
Дори у дома прави по няколко неща наведнъж
– Какъв ще бъде първият пролетен ден в семейството ти, как ще празнувате? Сигурно се радваш, че празникът е в неделя, за да имаш повече време да го споделиш с тях?
– Вкъщи си имаме две принцеси, които са много различни като характери. Мария е на 15 – много внимателна, деликатна, преценяваща и сдържана. Докато Сияна – на 4 години, е малкият бяс у дома, с преливаща енергия. Двете се допълват взаимно, като едно цяло са.
Огромна подкрепа срещам от моя съпруг Румен
при цялата моя заетост и динамика на живота ми, въпреки че той не разбира мотива ми да се занимавам с политика. Имаме едно желязно правило – вкъщи не разговаряме за политика! Иначе цялото семейство ме подкрепя и ми помага особено за малката – моята сестра, неговата сестра, племенниците, родителите. Обичаме да казваме, че сме като една задружна комуна. Щастливи сме от това, а празниците винаги са весели.
НБП, Емилия БЛАГОЕВА
