Заместник-кметът на община Стара Загора с ресор „Култура и туризъм“ Милена Желева неотдавна отпразнува красив юбилей. Разговаряме с нея за важни моменти от професионалния й път, за отношенията й с хората, за вдъхновенията, за семейството, за малките радости от личния й свят, които я зареждат, за чудото на Великден да дарява с доброта и да събира любимите хора.
– Г-жо Желева, доста години като журналист, общински съветник, председател на постоянната комисия по култура в Общинския съвет, като заместник-кмет общувате пряко с творците на Стара Загора от всички гилдии. Вън от спецификата на служебните отношения, кое е най-ценното в човешкия контакт?
– Работата ми е такава, че общувам с всякакви хора – творци, хора на културата и изкуството, но и с учители и политици, със строители, които работят по обектите в ремонт, с таксиметрови шофьори… От всекиго научавам по нещо, а и много бързо хвърлям токчетата и обувам маратонките или ботушите, за да се свърши и такава работа. Ценно е да имаш сетивата да чуваш какво ти се казва, а то не винаги е в думите, които се изричат. Това е рефлекс, който съм запазила от журналистиката. Творците, артистите и хората на изкуството са изключително сетивни. Те могат да са и много крайни, полюсни и в същото време чувствителни и емоционални, но това е част от спецификата и преживяването да работиш с тях.
С дипломация и добро отношение се върши много повече работа
А и намерих себе си, когато напълно приех факта, че не всички ме харесват и, че не всичко, което правя, ще бъде одобрено. И че това е напълно нормално. Аз нямам никакъв проблем да общувам с хора, които ме критикуват, и искам да чувам различни мнения, особено когато те са градивни. Качествата, които ценя и в работата, и в личния си живот, са искреността и доверието.
– Как успявате чиновникът (макар и добър, полезен, с висок КПД ) да не изяжда у Вас естета, ценителя, който спонтанно, проникновено разбира и се радва на доброто изкуство?
– Не е лесно… Когато станах заместник-кмет, бях шокирана от ежедневния голям обем административни преписки и писма, някои от които са между етажите в самата общинска администрация. Дори сметнах, че повече от 15 часа седмично са обречени за това. Заложих на друг ритъм, работейки основно с телефона. С времето разбрах, че написаното остава, че има следа за свършена или за несвършена работа, и че когато телефонът помага, за да решиш един казус мигновено, то написаното дава сигурност и за двете страни. Така че естетът и ценителят в мен въздъхнаха дълбоко и някак естествено си изработих друг механизъм.
Например,
предпочитам да разгледам една изложба, след като вече съм я открила официално, обикновено след няколко дни
По време на официалните събития има толкова много хора, които трябва да поздравя. А има и такива, които са дошли, за да поговорим за съвсем различни неща – примерно за проблемен покрив в някоя от общинските база, неработещо парно или имат идея за друго събитие.
Стремя се да обърна внимание на всекиго, но това изяжда времето за наслада от изкуството. Затова си подарявам още едно посещение. А има и незабравими ситуации. Когато отидох да разгледам изложбата на старозагорския художник Светлин Стоев дни след откриването й, се оказа, че в залата имаше хора от семейството му. А сенсей Асен Асенов бе довел свои ученици, които да запознае с творчеството на приятеля си. Всеки започна да споделя спомени и случки, а накрая бяхме категорични, че
дори от небесните селения Светлин Стоев пак ни събира заедно и ни вълнува
Доброто изкуство е онова, което те кара да се връщаш, да се събудиш през нощта и да пресъздаваш видяното или прочетеното в образи и картини. За последно ми се случи с премиерата на Старозагорската опера „Риголето“. Невероятен спектакъл, а старозагорци трябва да са гордеят с онова, което притежават и да имат самочувствието, че то е на световно ниво.
– Стара Загора – Европейска столица на културата – доколко мечта, доколко задача, доколко и двете?
– За мен е предизвикателство, защото това, което постигаме днес, е проекция за развитие напред на целия регион, не само на Стара Загора. Вече съм провела разговори с областния управител Методи Марков и с повечето от кметовете в Старозагорска област. Радвам се, че имаме тяхната подкрепа. Мечтите се постигат, когато се работи за тях – крачка по крачка.
Стара Загора ще бъде голямата изненада в тази надпревара!
В нея няма губещ град-кандидат. Генерират се толкова много нови идеи, увличат се стотици хора, които помагат и живеят с мисълта за Европейска столица на културата. Нека не забравяме, че градът ни го има по тези земи от повече от 8000 години насам и че трябва да сме на висотата му.
– Вашето отношение към Мелина Меркури – „майката“ на тази популярна, ефектна и ефективна евроинициатива?
– Когато взехме решение Община Стара Загора да участва в надпреварата за Европейска столица на културата, не знаех, че Мелина Меркури е отдала голяма част от живота си на тази инициатива. За нея тя се превръща в истинска кауза. Всичко започва с момента, в който Мелина Меркури събира министрите на културата на тогавашните държави членки на ЕС. Следват срещи между тях, много работа за популяризирането на културата, на историята на европейския континент. До днес идеята се е развила изключително много.
За мен лично Мелина Меркури е вдъхновение, енергия, път и посока
Тя е и много добър пример, не само за политиците като първата жена министър на културата в Гърция. Но и с всичко, което е постигнала, с политическата си кариера, с пътя си на артист и творец. Целият й живот е пример и как трябва да се отстоява свободата.
– Домът е Вашата топла крепост… Бързо интервю се прави – като приказка, но дъщерите май растат още по-бързо?
– С моя съпруг понякога сме си казвали: Време, поспри! Особено когато осъзнаваме как и двете ни дъщери растат толкова бързо, а сякаш вчера бяха малки деца… Голямата ни дъщеря – Мария, вече завърши висше образование, гради професионална кариера в София.
Тайно се надявам тя да се върне в Стара Загора, разговаряме за това. Но изборът къде ще бъде е изцяло неин
Малката ни дъщеря Сияна все още е при нас. Радва ни, ученичка е в 8-и клас в ГПЧЕ „Ромен Ролан”. Възпитаниците на гимназията знаят, че този клас е изключително предизвикателство. Щастливи сме, че езиците й вървят, тепърва ще избира пътя си напред.
Надявам се децата ни да бъдат здрави и да израснат като добри хора.
– Отделяте изключително внимание на туризма, който е в ресора Ви като зам.-кмет. Остава ли Ви в личен план време за любимите Родопи, за зимните спортове, за волни, а не служебни пътувания?
– За съжаление, моите любими Родопи все по-рядко ме виждат, а и аз тях. Това място е наистина магическо. Често съм се улавяла да се питам как, гледайки от високо – от билата на планината – небето и земята сякаш се сливат. Вярвам, че всеки, който обича планината, е изпитвал това усещане. Моята връзка с Родопите е дълбока и добре позната. Но работата ми заема по-голямата част от ежедневието, а времето за пътуване към родния край е малко. За щастие, близките ми успяват по-често да идват при мен в Стара Загора.
Но във всеки момент, когато съм се чувствала много натоварена, объркана понякога, в дилема,
Родопите винаги са ми действали като лек
Далеч от шума и напрежението усещам тяхната особена енергия, която ми помага да намеря отново посоката. Моето място е балканът. Да, обичам и морето, но истинската ми сила идва от планината. Почивката сред нея, с любимите хора, е незаменима. Именно там намирам и време да чета – нещо, което ми носи много радост.
Колкото до ски спорта – обичаме го, както аз, така и съпругът ми. Научихме и децата да карат. Но с времето, когато пораснаха, започнах да се замислям какво би станало, ако някой от нас се контузи. В името на семейството взех решение – един от нас трябва да се откаже от рисковите спускания. Затова сега те карат активно, а аз се наслаждавам на планината по-спокойно – без екстремности, но с много удоволствие.
– Може би не бихте сменили и за най-екзотичното пътешествие неотдавнашната командировка до Щутгарт, където с колеги получихте световна награда за Музея на религиите…
– Това признание, отново ще подчертая, е голяма заслуга на екипа от отдела по туризъм, на Регионалния исторически музей и на всички, които през годините са работили за този обект.
Наградата от Щутгарт категорично привлече вниманието към България и към Стара Загора
И вече виждаме ефекта. Всяка реклама е ценна, особено когато достига до международна аудитория.
– Имате ли някакъв малък, но безценен ритуал, който Ви помага да запазите баланса в напрегнатото ежедневие?
– Преди две години, точно на Коледа, реших от раз да спра кафето, като крачка към по-здравословен живот. Беше любим мой ритуал от миналото. Обичам да се предизвиквам с подобни трудности. И сега с наслада пия чай.
Ритуал за релакс нямам. Но има три същества в живота ми, които виждам почти всяка седмица: Азар – прекрасен черен лабрадор, Бистра – дратхаар, и Кари – сиамска котка с много специален и непредсказуем характер. Те ме обграждат с много любов и са безпределно предани. Разходките с тях в природата ме успокояват и ме правят щастлива.
– Давате много на Стара Загора. Какво искате от нея, от старозагорци? Не за себе си – за Стара Загора!
– Хубав въпрос! Ако мога да поискам нещо –
да вярват в развитието на нашия любим град, да не се съмняват
Всеки да прави по нещо малко, но градивно, и да се гордее, че е старозагорец. Когато всички полагаме усилия, нещата се случват.
– Ако трябва да опишете Стара Загора с три думи, кои биха били те? И кои три думи най-добре описват Вас самата?
– Съдба, посока и любов! А за мен – енергия, хармония, пролет.
– В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници – Възкресение Христово. Как ще отбележите празника, какви традиции спазвате?
– За мен Великден е време да бъда със семейството си, с всички близки.
Късметлийка съм, защото майката на моя съпруг е изключителна жена
Тя много се грижи за нас, много ни помага и на Великден винаги сме при тях. Прави най-вкусните козунаци и курабии. Майстори и други традиционни ястия за Великденската трапеза. Благодарна съм й, че винаги ни събира. Получава се хубав, весел празник. Често посещаваме и Мъглижкия манастир.
На този празник с колегите сме и на работа, но успявам да съчетавам служебните ангажименти със семейното тържество. Защото съм категорична, че семейството е всичко. Смятам, че традициите, наученото от наши баби и дядовци, трябва да се предава на следващите поколения. Но не като нещо задължително, което сляпо да следват. А да се научиш да бъдеш добър, да почиташ по-възрастните, да намираш време за тях. Да намираш време за молитва, за усамотение, за да чуеш и себе си.
Великденските обеди на нашата голяма и весела фамилия често преминават в игри, за които нямаме време друг път – бадминтон, карти, настолни игри. Хубаво е. Великден ни събира и това е безценно.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
