Месят хляб с хлебни печати

Старозагорските неолитни печати са отпреди 8000 години, както и глиненият модел на хляб от същото това време в музей “Неолитни жилища”. Д-р Савова напомни: “Не трябва да се забравя, че Стара Загора е уникално важен град, нека да го пазим и да го ценим. Аз навсякъде по света разказвам за Стара Загора”.
В процеса на замесването на хляба бяха коментирани всички етапи и необходими действия. Брашното трябва да се бърка, за да влезе въздух, за да може тестото да диша, да му вкараш живот, да го очовечиш. Най-важното е тестото да втаса. А кое го кара да втаса? – разбира се, квасът. Но какво е квасът? – узрявяне, помъдряване, издига ни над ежедневието и материалното.
Трябва и сол, и малко захар. Солта е много важен елемент в християнството. Ние посрещаме с хляб и сол. В “Новия завет” Христос пита какво сме ние хората. Отговорът е: Солта на земята, наричана бяло злато, което задържа гниенето. Ще рече, човек да помага на всички около себе си, припомни на на присъстващите Надежда.
С водица в брашното започва постепенно месенето. Създават се глутеновите връзки, т.е. мускулите на хляба. Затова в Хлебните къщи, казва Надежда, хлябът не е кулинария, а поезия. Винаги се стремим да му намерим символиката и да го сравним с живота.
“Хляб наш насъщен” в молитвите на християните означава над същността на ежедневния хляб. Така ние молим за духовна и за физическа храна. Хлябът е толкова ценен, защото той е единствената храна, която ни разказва за всичко друго, но не и за храна. Той ни напомня за живота, за любовта, за смирението, за споделеността, но не и за това да ядем всеки ден, казва Надежда. Хлябът е хубав, защото и най-бедните, и най-богатите го ядат.
Надежда Савова стана известна като “Пътешественик на 2012” на авторитетното списание “Nаtional geographic” с организираните от нея Хлебни къщи по света. Те доказаха по един най-простичък начин, че общото месене на хляб сплотява непринудено хората.
Другият повод Надежда да посети Стара Загора, откъдето е нейният род Хаджийолови, беше решението й, подкрепено от нейната баба Мина Хаджийолова, да преотстъпи за обществена полза свой личен имот на ул. “Братя Жекови”. Това е стара къща, част от която е била съборена при рязането на тополите край канала през 2000 г. Предишните общински управи, въпреки множеството дела, така и не са възстановили нанесените щети. “Искрено се надявам, пише тя в отворено писмо до старозагорската общественост, това място от частна собственост да стане едно полезно пространство, където всички ние да замесваме радост и приятелства!”
NBP.bg, Донка ЙОТОВА