Мая Дългъчева е родена на 5 май в Стара Загора. Сега живее и работи в Германия. Пише стихове, детски приказки, пиеси, песни. Нейни работи са преведени на английски, руски, немски, френски, испански, сръбски. Носител е на наградите „Стоян Дринов“, „Златен век“, „Константин Константинов“, на СБП за детска литература и др. Номинирана е за международната награда „Ханс Кристиан Андерсен” 2026. Участва в поредицата на издателство „Постижения” – „Стара Загора: 100 портрета +”.
Отправихме покана към нея да сподели мнението си относно кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 година.
* * *
Много се зарадвах да разбера, че Стара Загора кандидатства за Европейска столица на културата. Отдавна си мисля, че нашият град остава някак незаслужено незабелязан – дори на картата на България. А има всички основания да бъде отбелязан – дори на картата на света.
Не зная какво виждат старозагорците, които живеят постоянно там – попадам понякога на коментари, че улиците са вечно в ремонт, че наводнения, че това и онова… Аз живея в Мюнхен в момента – и тук улиците са вечно в ремонт, и тук стават наводнения, а като падне сняг, метрото почва да закъснява с по един час. Обиколила съм доста градове в Европа и всеки път неволно сравнявам и си казвам: „Леле, колко е хубава Стара Загора!“. Никога не сравнявам със София, където се преместих по-късно, защото София не е моят град. Стара Загора е някакъв оазис – достатъчно малка, за да я обиколиш пеш и достатъчно голяма, за да си има всичко: Опера, Драматичен театър, Куклен театър, (даже Летен театър!), Античен форум, Художествена галерия, прекрасен Исторически музей, Неолитни жилища, Езеро, Аязмо, Зоопарк…
Стара Загора е зелен, спретнат и уютен град с прекрасен климат, с много и хубави паркове и градинки, с все още лежерен и човешки ритъм. Че кой друг град има всичкото това накуп?
Убедена съм, че градът ни има всичко необходимо, за да стане Европейска столица на културата. Може да предложи култура на световно ниво – зная какви впечатляващи спектакли прави Операта, какви награди печели Кукленият театър (особено съм любопитна да гледам някой от спектаклите за възрастни), какви джаз-концерти се провеждат под открито небе… Има какво да покажем и като култура, и като история.
А освен това има и млади, дейни, ангажирани хора, които милеят за града и искат да дадат своя принос – Добрата Стара https://www.facebook.com/dobratastara, например е една идея, от която съм запленена. Представете си само как би изглеждал градът, ако се реставрират и блеснат тези хубавици – старите градски къщи! Има къщи с наистина много красива архитектура, грехота е да умират занемарени. Защото душата на един град – онова, което един гост отнася в спомен, са неговите стари къщи, не новото строителство. Нито в Прага, нито в Лисабон, нито във Виена някой отива, за да се разхожда из новите квартали, нали? Просто в тях няма нищо за ахкане, те са още едно изражение на фаст фууд културата, превзела света – набързо направени квадрати от бетон, метал и стъкло. Може би не си даваме сметка, но има и градове по земята без никакви стари сгради – след някоя бомбардировка всичко е било изравнено със земята и нататък са строили само нови. А Стара Загора си има и тях – достолепните стари градски къщи с техния дух, архитектурна фантазия и ретро шарм. Дано бъдат съживени – с тях градът ще стане неимоверно по-привлекателен. Две от целите на инициативата „Европейска столица на културата“ всъщност са именно тези – да се привлекат гражданите да участват със свои идеи и да се разширят поводите за туризъм.
Със сигурност има много други идеи, които аз не знам, но вие знаете. Ако всички хора с идеи се срещнат на една кръгла маса с управниците и бизнеса, могат да се осъществят такива смели визии, че само си викам дано…
В заключение искам да споделя, че всеки път, когато се прибирам или срещам старозагорци някъде – всеки път, с повод или без повод, някой казва: „Много си обичаме града, много ни е хубав!“. Ами радвам се, душата ми се радва. Не всеки град може да се похвали с такива думи.
Тези думи правят възможна и най-съкровената мечта, хайде да я мечтаем заедно: нека Стара Загора да получи наградата „Мелина Меркури“!
Сърдечни поздрави, Мая Дългъчева!
