Машината на живота и нейните безцелни движения

„Живота бяс“ е най-новата постановка на Държавния куклен театър – Стара Загора. Тя е по текстове на Достоевски. Драматизацията е на Ина Божидарова и Веселка Кунчева, която е и режисьор на спектакъла. Сценографията е на Мариета Голомехова, музиката е на Христо Немлиев, хореография – Алесандро Солима.
Съвсем наскоро в програмата на Международния фестивал на кукленото сценично изкуство, който се проведе в Стара Загора, Пловдивският държавен куклен театър показа друга тяхна постановка – на режисьорката и на сценографката – „Дама Пика“ по повестта на Пушкин, която спечели най-високата награда на фестивала. Споменаваме това, защото и при двете заглавия сценичната картина има свои задачи, свързани с две основни линии: човекът и неговата душа. Душата, която търси себе си в човешкото поведение. И ако в „Дама Пика“ тандемът Кунчева-Голомехова – двете театрални дами, се интересуваха от интровертния ефект в търсене на образ и подобие на действителността в човешката душа, в „Живота бяс“ душата разказваше за себе си в човешкото поведение. Оттук и картината на властващите бесове в човешкия живот, видимо в поведението на персонажите, които излизат на повърхността и хвърлят своята мръсна пяна. В двете постановки се прилагат два коренно различни психологически модела.
В „Бесове“ авторите на този забележителен спектакъл се облягат най-вече на гротеската в актьорската игра при изграждането на персонажите. Тя се превръща в средството, което създава картината на машината на живота с нейните безцелни движения. И тук философската подложка играе своята същност в зрима картина, която говори за целия абсурд на същото това човешко съществуване.
Специална мрежа, опъната от край до край на отвора на сцената, играе ролята на екран. Това придава известна призрачност на ставащото зад нея. Обхванатите от бесовете персонажи в спектакъла следват изобразителните похвати на гротеската в своето поведение и страсти.
Една история, споделена гласно зад мрежата от баща, който изповядва в бездушен разказ сексуалното похищение на своята 14-годишна дъщеря с тон, сякаш разказва чужда история, зрителят носи в себе си до края на спектакъла и след като излезе от залата.
В постановката апокалиптичните сцени се предават в пластични картини от движенията и гърчовете на струпаните на едно място, вплетени едни в други, човешки тела. Тази метафора влиза в спектакъла още от самото начало като жива картина, мъчителна, разтърсваща – нещо като символична увертюра на самия спектакъл. Тя е част от цялото, в което ярко изплуват различни персонажи, които носят в характерите си безплодието на живота, неговата безцелност.
„Живота бяс“ е спектакъл за бесовете в човешката душа, но вече в техния видим свят – безпощадно, наяве, без да се спести нищо, за да се покрие голото тяло на душата – тя е омерзената и отхвърлената в преизподнята за вечни мъки.
Всичко това е изиграно отначало докрай с майсторство в пластичния изказ на актьорската игра и на групата като цяло с участието на артистите Кристина Янева, Биляна Райнова, Таня Георгиева, Деница Янакиева, Латина Беровска, Диляна Спасова, Стоян Дойчев, Стефан Димитров, Антонио Димитриевски, Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Любен Чанев, Цвети Пеняшки.
НБП, Донка ЙОТОВА