Занзибар е станал втори дом за възпитаничка на СУ „Максим Горки“
Светлана в Серенгети
Двуседмичен тур из екзотична Танзания направи 10-членна група старозагорци. Решихме да отидем в тази част на света, за да видим всички диви животни, събрани в естествената им среда, разказа за НБП Светлана Славова. Там няма вино, не пият никакъв алкохол, уточнява старозагорката, която е шеф на „Александра естейт“. Предложихме на нашия гид в Серенгети да опита коктейл по време на дългото пътуване из черните пътища. Беше шокиран! Африка е адски впечатляваща в централната си част, природата е много различна и красива, с феноменални дадености – най-големия кратер Нгоронгоро, най-високия връх в Африка – Ухуру в планината Килиманджаро, най-големия парк за диви животни в Африка – Серенгети. Много най, най. Голяма държава,10 пъти по-голяма от България. До някои кътчета, в Северозападна Танзания, цивилизацията не се е докоснала.
Старозагорката описва посещението в село с масаи, запазили напълно начина си на живот от преди стотици години. Видях две неща, с които цивилизацията е навлязла при тях, описва тя. Едното са
автомобилните гуми, от които си правят сандали
Обща снимка за спомен
изрязват ги, слагат им две каишки отгоре и това са им обувките за години. Другото са мънистата. Ходят с много украшения, които навремето са били от кравешка кожа и естествени камъни. Сега са изкуствени. Живеят в колиби, казват се бома, в които трябва да се наведеш, за да влезеш. Масаите са високи хора, впечатляващи физически – черни, с европеидни черти. Красиви, с хубави тела и лица, както жените, така и мъжете. В бомата не можеш да стоиш изправен, това е стая 3 на 3 м, с две легла, с преграда между тях от плет. В средата има огнище. В една бома живее семейство с 3-4 деца. Водят изолиран начин на живот. Питах за продължителността на живот, според гида ни, била малко над средната на живот в Танзания, която е 60 години. Те са животновъди, пасат крави, имат и малко кози. Животът им минава в търсене на пасища за стадата.
Богатството им се измерва с броя крави и деца
Децата изминават километри до училище
Многоженството е официално разрешено в Танзания, не само при масаите. До 4 жени могат да имат, като са длъжни да осигурят на всяка еднакви условия. Мъжете пасат стадата, жените строят къщите. Месото, млякото и животинската кръв са основната храна в масайската диета. Пробиват вена на кравата, източват кръв и после я запушват с тор. Не опитах, въпреки че съм отворена за всякакви екзотики, свързани с храна, признава Светлана. Не са вегетарианци, но колят животно в редки случаи, на празник или по специален повод. Масаите живеят в Кения и северните части на Танзания, като в Танзания основно около Нгоронгоро, където екосистемата е уникална, и в части от Серенгети. По никакъв начин не пречат на средата, в хармония са с природата. В селото, което посетихме, ни посрещна младо момче – каза, че е син на вожда. Попитах го колко семейства живеете, отговори – едно. Явно всички са роднини, около 120 души. Живеят на площ колкото храма „Св.Николай“ в Стара Загора, например. Цялото селище е оградено с бодлива акация, против навлизане на диви животни. Колибите са подредени в кръг, така че в средата се образува голямо празно пространство, отредено за добитъка. Посрещнаха ни с ритуален танц, с подскоци Адуму –
мъжете скачат много високо, за да покажат своята сила
Гергана Василева
като воини, а жените правят движения с всичките си накити. Скачането е много интересно, без присвиване на коленете. Един от нашите мъже в групата – слаб и строен, сред тях изглеждаше като мечок, особено като скачаше. Масаите нямат електричество и течаща вода. Водата, с която се сдобиват от кладенци, съхраняват в черни бидони под ключ. Масаите са много колоритни, специални, като според някои не са представители на негроидната раса, а на нубийската, наричат ги „аристократите на Африка“. В североизточна Танзания се намира и живее едно племе „хадзи“, което също е много колоритно и използва език с цъкащи съгласни – чували сме го във филма „Боговете сигурно са полудели“, но ние нямахме щастието да срещнем.
Тук има 12-13 различни заради климатичните и природни условия резервати. В Нгоронгоро можеш да видиш носорози, в Тарангире – страшно зелен и красив, е мястото на огромните баобаби и на слоновете. В Серенгети се срещат всички животни… Групата старозагорци там се качила
на балон, за да посрещне изгрева
Най-известният ресторант в Занзибар
отвисоко, да види целия ландшафт и животинския свят. Невероятна, дива красота, описва Светлана. Видяхме всякакви животни, т. нар. Голяма петорка (лъв, слон, носорог, бивол и леопард). Категорично е забранен ловът, има два или три парка в Танзания, където може да се ловува. Резерватите не са оградени с мрежа, но границите се знаят, има такси за влизане. В тях е много чисто и поддържано, няма пластмасова капачка дори, камо ли торбичка – те са забранени в Танзания.
Храната в Танзания е основно ориз, царевица и пиле, изобилие от плодове, които са много вкусни. Светлана признава, че у нас не докосва ананас, но там плодът бил уникално вкусен, както и манго, папая, местни плодове.
Върнахме се със самолет до централния град Аруша, беше интересно преживяване, разказва още пътешественичката. Самолетът
беше летящ бус
за 12 души плюс двама пилоти, без преграда с пътниците. 5, 6 пъти кацахме и излитахме из разни селца, където се качваха и слизаха пътници. Като летящ автобус! Писти няма, по черни пътища. При едно кацане на импровизираната писта имаше стадо антилопи. В момента на кацането се разбягаха… Пилотът каза, че на един от полетите му имало прайд лъвове до пистата.
Групата старозагорци обходи и остров Занзибар, най-големия на Танзания, където изобилстват красиви плажове с пясък като брашно. Установили се в Паже – място, считано за едно най-добрите в света за каране на кайт. 3 км може да вървиш по дъното на морето при отлив. Имахме щастието да бъдем на пълнолуние и да видим този отлив, описва Светлана. Водата се отдръпва постепенно, тогава е и най-доброто време за каране на кайт. Впечатляващо е. Бял пясък, всички нюанси на синьо…
Човек от групата – Дечко Неделчев, който идва за втори път тук, разказва, че не намира абсолютно никаква разлика с обстановката от преди десетина години.В Занзибар и в цяла Танзания много ме впечатляваше това, че като тръгвахме в 7 ч. сутринта и виждахме по прашните пътища да се движат много деца – отиват на училище. Малки – 6-, 7-, 8-годишни
изминават по 5-6 до 10 км за да стигнат до училище
Всички бяха с униформи – тишърти с панталонки, а момичетата с бели кърпи на главите (особено в Занзибар, където почти 100% са мюсюлмани), разказва Светлана.
Ще отида пак, със сигурност, допълва тя. За Занзибар си бяхме организирали програма с активности всеки ден. След като направихме няколко, всички заявиха, че няма да мръднат от къщата, която бяхме наели на плажа. Там нямаш нужда да гледаш или правиш друго, толкова е красиво. Посетихме ферма за подправки и плодове – Занзибар е остров на подправките, можеш да ги видиш като растения. Например, ананасът е не дърво, а дребен храст, който плододава един ананас. Прилича на алое вера. Канелата е кора на дървото. Това им е бизнес, изнасят подправки. Беше ми интересно каква е икономиката им. Според гида – туризъм. Но имат и земеделие, изнасят плодове, царевица, подправки. В Танзания е развита минната промишленост и рудодобива. На трето място в света са по добив на злато. Тук е единственото място на планетата, където се добива скъпоценният камък танзанит – красив тъмносин камък. Стандартът на живот е нисък, но е доста скъпо да посетиш резерватите, които са с високи входни такси. Лоджовете и хотелите, в които се спи, са
по-скъпи от хотелите в Париж
над 300 долара е нощувката в Серенгети. Светлата споделя, че не разбрала каква е средната заплата. И че жената, която държала къщата в Занзибар, където отседнали, е… българка, от Стара Загора. Със съпруга й, също сънародник, от Пловдив, са кайтисти. Преди десетина години отишли на Паже да карат кайт и си купили къща с голям двор. Построили друга, която дават под наем. Гергана Василева е съученичка на Светлана от СУ „Максим Горки“. Горещо препоръчвам на всеки да отседне при Гери, казва Светлана. Тя е много приятна, фина дама, възприела дори техния начин на мислене. В Танзания се използват много два израза – „хакуна матата“ (няма проблеми), и „полеполе“ (по-бавно). Времето е имагинерно понятие. На Гери много й харесва там. Къщата, която дава под наем, е за 8 души, дава я на прилични цени. Съпругът й има и бизнес у нас. Живеят 4 месеца в Танзания, когато е високият туристически сезон (от декември до март, и през юни-юли). През останалото време се връщат в България. Ако е по-близо, и аз бих живяла по един месец всяка година в Танзания, признава Светлана Славова.
НБП, Дима ТОНЕВА
