Предстои космически скок в областта на печата на фолиа, допълва тя
Мария Жекова със сина си Иво и дъщеря си Теодора
Мария Жекова е родена в Таймище, община Омуртаг. Завършила е електротехникум в Горна Оряховица, след това технически ВУЗ. Електроинженер. В Стара Загора идва „по любов“ – като студентка се омъжва за старозагореца Живко Жеков, с който се установяват в града след неговото разпределение.
В частния бизнес е от 1989 г. Семейната фирма „Ате пласт“ ООД, на която е управител, е създадена през 1994 г.
– Г-жо Жекова, 2016 г. е вече зад гърба ни. Каква беше тя за вас?
– Успешна, но ние сме максималисти и бихме искали да е още по-успешна. Очакваният ни оборот е като предходната година – 36 млн. лв., за сметка на това в печалбата сме по-добри. Очакваме ръст на брутната печалба около 40-50%. 2016 г. можеше да бъде по-добра. Не се случи заради трудности с персонала. Младите хора, които идват и започват работа, не са мотивирани, нямат трудови навици, трудно се възпитават. Имаше моменти, в които се налагаше да намаляваме производствените си мощности, точно заради това. Производството се изнася от единици и те няма как да огреят навсякъде, стига се до по-висок технологичен брак. От тази гледна точка не сме удовлетворени.
Успяхме да инвестирахме 5 млн. лв. в нови производствени мощности
затова казвам, че като цяло отчетохме добра година.
– Какъв е недостигът на хора?
– В момента сме 186 души, има около 20-30 свободни места – в производството, а и в администрацията. Проблемът е с тези, които идват –
нямат отговорност да спазват работно време, не са любознателни, нямат интерес
не са и комуникативни, което затруднява обучението им. При нас работата е екипна.
– Какво е решението, според Вас?
– Миналата година доста ходихме по инстанции, опитвахме се да намерим начин да назначим хора извън ЕС, защото никой от Европа не иска да идва в България. Готови сме да назначим и мигранти, стига да са технически грамотни и образовани. Проблемът е страшен. Демографската криза е адски тежка. За съжаление, политиците не го виждат, те са далеч от реалния живот.
Бих ги посъветвала
когато сформират правителство, да назначават и експерти, които са били в реалния живот
Трябват ни управленци, които да спрат изтичането на млади хора, в България да се раждат деца, те да остават. Да се мисли за сериозни преференции на младите семейства, не 20 лв. от данъците годишно. Държавата завърши на бюджетен излишък годината, и то сериозен. Не трябва да се харчи популистки, за стадиони в села с по 200 души население, а да се подпомогнат младите да не бягат.
– Вие сте оптимисти за бъдещето, на какво се основава?
– Да, защото както
в нашата фирма има едно здраво ядро, 60-70% от екипа ни
така и в държавата има здраво ядро от народа. Каквото и да става, народът ни ще го има. Скоро правихме атестации и се срещнахме с всеки един от фирмата ни. Бях очарована от разсъжденията им – колко здраво стоят на краката си, как разсъждават.
Е, и ние се грижим за тях – средната заплата при нас е 1400 лв.
– Най-големите ви предизвикателства през 2017 г., освен с хората? Целите ви?
– През 2016 г. бяхме неприятно изненадани от качеството на две немски машини, които закупихме. Все още ни създават проблеми, макар да са на водещи световни производители. Тази година ще бъдем с по-ниски инвестиции, но
смятаме поне с 10% да увеличим производството, печалбата, оборотите
Това ни е целта – минимум 10%.
Всеки от клиентите ни расте и иска да има поне 10% ръст. Търсим и нови пазари, играем на големи търгове. Замисляме да наемем складове в Германия и Холандия, за да сме по-гъвкави. Искахме да наемем наши хора, които емигрираха в Германия, но, за съжаление, отказаха. Казват – като безработен взимам 800 евро, защо да работя?!
Търсим начини да разширяваме пазарите
Независимо че потреблението на опаковки всяка година расте с около 1%, в нашия бранш се правят много инвестиции и конкуренцията е жестока.
– Вашето производство закъде пътува основно?
– За Германия и Холандия. Българският пазар също не е за подценяване. Искаме да работим и тук, и в тази връзка сега наемаме търговски представители. Проблемът у нас е, че поръчките са малки.
В Германия имахме период на пазарен лукс, докато местните държаха високи цени. Но някои от тях се преориентираха, освен това се централизираха доставките на суровина. Основните потоци са от Западна Европа и отдалечеността оскъпява. Но
като ниво на качество сме на ниво на немските производители
дори понякога и по-добро.
– Прогнозата Ви за 2017 г. предвид световната политика и икономика?
– Ние пряко се влияем от световната политика, от състоянието на Китай, Иран, на Близкия Изток, в Турция…, от избора на Доналд Тръмп. Надяваме се на относително стабилна и спокойна година. През 2016 г. падна ембаргото на Иран – един от най-големите износители на полимери в Европа. Това натисна цените на западноевропейските търговци.
Ако ЕС се разпадне, бизнесът свършва. Аз съм на 99% сигурна, че ще се запази, не може гласът на безумците да бъде чут.
ЕС е улеснение за всеки – няма митници, режими, лицензи, логистиката е подобрена в пъти
Ние не зависим пряко от ситуацията у нас, но косвено – да. Имаме и български клиенти. Мога да кажа, че през последните година-две се усети развитие. Опасенията ни са за популизъм около изборите, което в един момент може да доведе до стопиране на държавата. Преживяхме го на личен гръб със снега – наложи ни се пътуване по неприятен повод във Варна. Чухме, че имало преспи по път, по който минахме. Там нямаше.
Политици и полицаи затвориха пътищата и държавата
Само че ако на тази държава не й пътуват камионите, няма как бизнесът да работи. Едва вчера (11 януари – б.а.) ни доставиха материал. Ако на 20 см сняг не може да се работи, скандинавските страни може би трябва да отварят напролет. В тази връзка – очарована съм от селата! Третокласните пътища бяха абсолютно изчистени от местните хора. Кметовете си вършат работата.
– Програмата на „Ате пласт“ в дългосрочен план?
– Имаме петгодишен план, винаги правим в повече от заложеното. Имаме визия, продължаваме да се развиваме. Ще се разширяваме и завземаме още повече позиции. Нашите опаковки са разделени в няколко направления, най-големите предизвикателства са в хранително-вкусовата промишленост, които са със страшно високи изисквания, точност, чистота.
Правим красиви неща, купихме първата петслойна линия в България
Сега вече изоставаме, защото през 2017 г. ще навлязат 9-слойни машини, трябва и ние да го правим. Сред ползвателите има иновативни хора, които искат да имат най-новото, най-модерното. Засега се наблюдава затишие по отношение на биополимерите – основа на ядливите опаковки. На фона на гладуващите по света смятам, че е светотатство да се лишава човечеството от храна.
Космически скок предстои в областта на печата на фолиа. Навлиза дигиталният печат. Засега закупуването на такава печатница е много скъпо, а и трябва през целия срок на експлоатация да плащаш за използването й, но навлизат. Ще има персонализирани опаковки. Примерно хиляда бутилки „Митко“, 1000 – „Иван“ и т. н. Като отидем на панаир тези машини ги гледаме както дете – Дядо Коледа. Страшно интересни, иновативни. Единствената причина да не сме купили са цените и условията на експлоатация. Но ще го направим.
– Вашият бизнес е семеен. Успешен ли е моделът?
– Да, категорично. Синът ни Иво Жеков още като ученик в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ започна да участва във фирмата, а дъщеря ни Теодора като студентка отвори склад в София, за да продава това, което произвеждаме. И двамата са в „Ате пласт“, работят и са пълноправни съдружници.
Ние сме фамилия, която не се кара, казваме си нещата, каквито са, за да има прогрес
Всеки си има позиция с отговорности и задължения, всички сме активно работещи.
Понякога забравяме, че сме собственици.
– Съпругът Ви лесно ли отстъпи лидерската позиция или е „сив кардинал“ в „Ате пласт“?
– „Сивият кардинал“ е най-точната дума за г-н Жеков. Той дърпа конците, но трябва да има някой по-строг, който да налага дисциплина. Първите години,
когато трябваше да направя забележка на някой, не можех да спя
ако пък трябваше да уволня някого… Сега пак ми е неприятно, но се научих да го правя мотивирано.
– Изглеждате строга и сурова, така ли е?
– Не, не смятам. Безапелационно справедлива съм! Ако човек има проблем, винаги помагам. Животът ме научи да казвам нещата каквито са.
– И пълна с енергия. Кое ви зарежда?
– Не знам. Имам трима внуци, чакам четвърти. Средният е изключително амбициозен, вече няколко души ми казват, че прилича на мен. Може би
човек осъзнава нещо за себе си като го види в следващото поколение
Вярно е, че имам много енергия. Като гледам връстниците си се учудвам защо са се предали вече. Решили са, че са остарели. Аз не се чувствам така, тепърва ме чака още много работа.
НБП, Дима ТОНЕВА
