След старта на проект „Предприемчивите“ през 2022 г. и след премиерата на пилотното издание от алманаха „Предприемчивите: Код успех“, който включва документални разкази на личности с постижения в предприемачеството и принос за икономическата среда, вече стартира подготовката и реализацията на две нови издания по проекта. Те ще излязат на пазара през 2024 г., а втората част на изданието носи заглавието „Предприемчивите: Вектор на успеха“.
В края на 2023 г. и в началото на 2024 година потърсихме участници в пилотното издание „Предприемчивите: Код успех“, които споделиха новостите, постиженията за тях и дейността им като равносметка за отминалата година.
– Г-жо Жекова, каква е Вашата равносметка за отминалата 2023 г. в бизнес план?
– По отношение на бизнеса 2023 г. бе сравнително успешна. Не ни засегна кризата, в която попаднаха други фирми, успяхме да се запазим. Но в някои аспекти годината не е толкова добра – не сме на загуба, но не успяхме да реализираме добра печалба.
Същевременно през месец октомври 2023 г. официално открихме нов завод. В него разработваме нови машини, този процес не е лесен и продължава. Почти година е необходима за една машина, за да започне да работи на пълен капацитет.
Радостно е, че в стария завод нещата също вървят добре, подобрихме условията на труд. Направихме и нови складови помещения.
И в личен план за мен годината е добра. Имах време да попътувам по света, като заслужена почивка, след като години наред бях във фабриката по 16-18 часа на ден.
Съвсем скоро отново отворих книгата „Предприемчивите: Код успех“, с благодарност към „Национална бизнес поща“ и издателство „Постижения“, че включи и нашата история. Като я чета, колкото и самохвално да звучи, оцених всъщност какво сме направили. Защото в част от историите си други предприемачи говорят за приятели, за познати политици, за познати общественици. А в нашата фирма движещата сила винаги сме били само аз и съпругът ми Живко Жеков. По-късно се включиха нашите деца. Това, което сме днес в бизнеса, е направено от нас, и впоследствие от сина ни и дъщеря ни.
– Имаше много политически промени. Как те повлияха на бизнеса?
– Това, което се случва в държавата, не ми харесва. През последните дни на 2023 година, например, бяхме свидетели на грозни прояви, в парламента стигнаха до бой. Ако един ученик в училище започне да къса кабели, да задейства безразборно пожароизвестителната инсталация, ще го обвинят в дребно хулиганство, ще извикат родителите му. Ако гражданин го направи на улицата, ще си понесе последствията. Смятам, че и народните представители, които извършиха такива действия, също трябва да бъдат съдени за дребно хулиганство. Ставаме за смях пред целия свят, пред цяла Европа.
В същото време прави впечатление, че някои синдикалисти упрекват български фирми, че започват да внасят работници от трети страни, на които плащат малко, и по този начин ощетяват българите. Но, за жалост, те не са наясно с най-големия бич на българския бизнес – липса на здрави – психически и физически нормални хора, които да работят. Така ли синдикалистите и част от политиците не виждат, че няма хора. Ние също внасяме кадри от трети страни, но им плащаме толкова, колкото плащаме и на българите, наети при нас, независимо че ни излизат по-скъпо, защото им осигуряваме и жилище. Не знам как тези проблеми ще бъдат решени в бъдеще – ниската раждаемост, липсата на млади хора.
Много ми се иска всички да бъдат добре, щастливи, осигурени – и в семейството ни, и нашите служители във фирмата. Надявам се да бъде така. Но отново с огорчение ще кажа, че най-големият проблем на бизнеса е липсата на хора, които могат да работят.
– Как виждате разрешаването на този проблем?
– Хората са в чужбина и най-честата причина, поради която те отиват извън България, е безразборното даване на кредити – от нефинансови и финансови институции. Те задлъжняват и нямат друг шанс, освен да тръгнат на гурбет извън родината. Правят семейства, децата им остават, няма да се върнат. Единици може и да го направят, но масово ще останат там. Това са проблемите, които тепърва ще затрудняват бизнеса. Ако не внасяме кадри от трети страни, ние не можем да инвестираме. При нас през 2023 г. спряхме инвестициите поради тази причина. И в двата завода имаме свободни места, почти 30, и няма кого да назначим. Условията са доби, заплатите са добри, но няма хора.
Не срещаме подкрепа нито от правителството, нито от Народното събрание. А именно народните представители трябва да приемат закон за физически фалит на лицата, за да може, ако някой е изтеглил кредит, който няма как да върне, да обяви физически фалит, да си остане в държавата, да остане при семейството, да работи, но да не може да взема повече кредити.
Имаме и други неуредици, но за бъдещето на България най-страшни са липсата на работна ръка и изтичането на младите хора.
– Във Вашия семеен бизнес успяхте ли да приобщите внуците?
– Имаме добър пример. Големите ми внуци през лятото на 2023 година работиха във фирмата. Видях, както се казва, светлина в тунела за следващото поколение. Най-големият ни внук – Живко, учи във ВМЕИ, бъдеще инженер, той се включи в инженерната поддръжка. По-малкият – Тодор, който сега е в 12 клас, бе оператор на машина и се справи много добре. Прояви интерес към фирмата и това, което правим. Дори каза, че може да си помисли и да стане инженер. Радваме се, че сме запалили все пак тази искра на съзидателност и у тях.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА