Мария ЖЕКОВА: Посланията ми към тези, които ще ни наследят, са да мислят повече за духовното

Както вече „Национална бизнес поща„ информира, излезе от печат пилотното издание на уникалния Алманах „Щедри сърца„. Книгата е светъл дар за щедрите и отворени към добротворство хора. Голяма част от тях са известни личности с признати постижения в професионалните си сфери на реализация – в науката, културата, политиката, предприемачеството…

Дарителката и Почетен гражданин на Стара Загора – Мария Жекова, е един от участниците в пилотното издание на алманаха „Щедри сърца„.

През 2021 г. предстои издаването на първата книга от поредицата „Щедрите сърца на България„.

Мария Жекова е родена в Стара Загора на 1 август 1935 г. в семейството на търговец и домакиня. Баща й Христо Петров Жеков е завършил френски колеж в Цариград, след това икономика, майка й Веселина Христова Жекова – Държавното девическо домакинско училище „Княгиня Мария Луиза“ в София. Както самата тя казва – прекрасно семейство с топли отношения помежду си. Женитбата им е по любов, в Шипка. Тя е четвъртото родено дете в семейството, но освен брат й Петър, останалите са починали. Баща й умира от сърдечен удар на 40-годишна възраст, когато тя е едва на 5 години и половина. Ролята му поема малкият Петър. Тя помни заръката на баща им към него дни преди кончината: От утре, синко, ти си мъжът вкъщи, аз тръгвам на дълъг път. За него няма детски години, става стълбът в семейството. Оставя цигулката, на която свири прекрасно, и се превръща в покровител на майка си и на сестра си. Самата Мария също свири на пиано, купено от майка й по време на бомбардировките през 1944 г. Възхищение буди и фактът, че младата вдовица с две деца успява да изплати семейния хотел, построен с кредити на място, което е било подарък на дядо им от руски губернатор (кръстовището на днешния бул. „Митрополит Методий Кусев“ и ул. „Ген.Гурко“ в Стара Загора, адрес „Митрополит Методий Кусев“ 20). През 1948 г. той е иззет по Закона за едрата градска собственост. След реституцията – върнат.

Мария Жекова се явява на конкурс в Музикалното училище в Пловдив и е приета, но да е далеч от брат си за нея е абсурдно и се ориентира към медицината. Прехвърля се в специалност „Фармация“, защото не може да издържа гледките на трупове и никога не съжалява за решението. Когато завършва през 1958 г., я разпределят в с. Оризово, Чирпанско. На осмата година кандидатства за управител на аптека в Стара Загора, но няма зад себе си „голям човек“. Понеже не желае да е редови фармацевт, остава на село 35 години. През 1991 г. се пенсионира и се прибира в Стара Загора. Пази прекрасни спомени от времето, прекарано на село. Казва: Там почувствах истинската любов, истинските хора. И досега на моя празник винаги идват приятели от Оризово, с букет рози, да ме поздравят. Вероятно съм оставила следа, макар да не съм нито артистка, нито певица. Един обикновен фармацевт да остави следа, е голяма работа. Бях и лекар, и консултант, събуждаха ме и нощем… Вършех си работата с голяма любов. И сега каквото правя е с много любов.

През 2016 г. Мария Жекова дарява на Община Стара Загора четириетажна сграда – някогашен семеен хотел в центъра на Стара Загора – бул. „Митрополит Методий Кусев“ 20. Имотът е с данъчна оценка 1 006 239 лв., а волята на дарителката е да се превърне в Културен център за даровити деца. Тук те да учат, както тя обобщава – класика и народно творчество. Малките таланти да се усъвършенстват в оперно, хорово и църковно пеене, в изобразително изкуство, живопис, да изучават тънкостите по изработката на сценични костюми, нарочно творчество, ръчни занаяти.

По изискване на дарителката Културният център за даровити деца носи името на брат й, проф. Петър Жеков, който умира през 2013 година. Петър Жеков е композитор, университетски преподавател и учен – генетик, Почетен гражданин на Стара Загора, автор на химна на града.

Животът днес е забързан, хората сякаш се грижат повече за печалбарството, не за духовността, казва Мария Жекова. Това липсва. Посланията ми към тези, които ще ни наследят, са да мислят повече за духовното. Да си подават ръка, защото обединението прави силата, да няма боричкане между хората, интриги, хората да бъдат по-смирени, да не издигат егото си и да не се пишем специалисти по всичко. Да са принципни, да държат на казаното. Нека младите са по-богати духовно, не само материално. Човек може с 2 и с 200. Скромността краси човека, всеки със своята си идентичност, поведение, бих казала – и аристократизъм, дали го имаш или не. Важно е излъчването, подчертава емблематичната старозагорка.

Пример за дарителство за мен е Теофано Попова

Теофано Попова е леля на моята баба Теофано Кантарджиева, споделя Мария Жекова. Винаги ме е възхищавала с нейния подвиг. Създала е първия дом за сираци. Била е от много богато семейство, още на 14-годишна възраст е знаела 7 езика. Отива преподавател в Солун, след това в Казанлък. Била е с по-леви идеи. Омъжва се за богат търговец, има двама синове, мъжът й го убиват в Първата световна война. Първият й син завършва агрономство, бил е назначен във Велинград, застрелян е в упор заради работата си. Малкият син учи медицина, умира при неизяснени обстоятелства. Семейството й се разпада и решава да се отдаде на аскетичен живот, да помага на бедните, изоставените. По него време е имало много сираци. Продава земите си – към 700 дка, започва строеж, обикаля с кабриолет сираци… Страшен аскет, вечеряла е по половин яйце и две маслинки, за да има за сираците.

В семейството ми се говореше с възторг за нея, а майка ни възпитаваше да бъдем милосърдни към хората, да помагаме, никога да не живеем с мисълта, че сме велики. Човек трябва да е добронамерен, независимо на какъв пост е. За мен всеки е равноправен – било министър, чистач, всеки е създаден от Бога, представлява негов храм и трябва да го уважаваме, независимо кой е. Мразя хора, които се дистанцират от други. Така разбирам живота. Не може когато човек поеме властта, да бъде един, приятел, а след това, когато няма интерес от теб, да си промени мнението. Това не е приятелство.

Баща ми имаше доста работници, чистачки… За Нова година – това вече го знам от майка, е дарявал по една заплата и кошници с храна. На кака Анастасия – бедна бежанка с двама синове, помагат на сина й да завърши за моряк във флота. Помагал е много и е бил на принципа – едната ръка като дава, другата да не знае. Всяка година на Коледа майка правеше пити, точеше баници, правеше тиквеник, постни ястия. В кутии се опаковаше, слагаше се в кошници с капаци и тръгвахме с брат ми да занесем на самотни семейства. Пак се върнем, отиваме… Научи ни да бъдем добронамерени и да помагаме на хората в нужда. Като видя човек да ми протегне ръка, никога не го отбягвам. А виждам хора с възможности, отминават… Нищо не ти коства 1-2 лева да му дадеш. Нито ще станеш по-богат, нито ще обеднееш.

И брат ми е давал много, правил е невероятни концерти – пее и си акомпанира, помня концертите му в Полския център, в Унгарския център, в Немския – една огромна зала с разкошен паркет, пътеки, на подиума разкошен роял… Присъства цветът на София, препълнена зала. И още – той сам си печаташе всички произведения, не е вземал и стотинка. Книгите, които издаде, ги раздаваше, парите от книжарниците ги раздаваше на бедни хора.

Може би основата е семейството. Каквото научиш от него… Младите днес често ме нервират –  нямат коректност, не са почтени. За мен е много важно да останеш лоялен към даден човек, да не предадеш своята чест и достойнство, да не играеш роля, да си естествен в живота. Това е веруюто вкъщи, което до края на живота ми ще остане същото.

Обичам истината! Ако някой ме излъже, за мен повече не съществува

Това понякога боли. Да не бъда лицемер, да не мога да играя, понякога поражда и врагове, но по-добре врагове и да кажа истината, отколкото да бъда лицемерна, да прегръщам и забивам камата в гърба. Никога не съм го правила. И съм горда с това си качество. На първо място за мен е достойнството. Да бъдеш принципен в живота. Уважавам хората, които имат една идея и я защитават докрай, не днес в една партия, утре в друга… Трябва да защитаваш това, което мислиш. Не мога да бъда фалшива, съобразно партията, която е силна. Държа приятелите ми да бъдат честни, да бъдат на ниво, да си говорим за музика, култура, за поезия… Не ми се занимава с дребнотемие, мразя клюкарството. Не обичам да одумвам хората.Е, понякога ме боли като видя несправедливост, но оставям в ръцете на Господ. Има такива случаи. В живота ми не всичко е било гладко, с брат ми сме имали много препятствия. Много! Не ги пожелавам на никого. На него не му даваха да следва. Да завършиш с пълно отличие и да ти кажат кой си ти, че да следваш?! На 18 години. Костваше му много, но той съумя да се справи. Имаше много спънки, от което получи диабет и си отиде. Казваше – аз съм прав. И нещата си дойдоха по местата, но с много неприятности. И аз имах.

Човек трябва да бъде борбен

Мотивацията за дарението на Мария Жекова е брат й, който е неин еталон в живота. Винаги са били заедно, тя не помня да са били разделени. Нашият дом беше нашата крепост, казва дарителката. Майка ни беше изключително борбена, успяваше във всичко – занимаваше се с хотела до 9-10 часа вечерта, прибира се, започва да ни разказва приказки. Рисуваше много… Беше майка героиня, много силна жена. Почина когато бях на 31 години. С брат ми съм живяла 78 години, бяхме неразделни. Отраснахме в среда с великолепни певци, инструменталисти, пианисти, музиканти, това се отрази върху живота ни. Къщата ни беше на хубаво място, „другарите“ я бяха харесали, минаха с багери върху мебели, пиана… Майка получи удар, което не мога да простя на комунистите. Човек трябва да го изживее, за да знае какво е… Не пожелавам на младите да минават през ситото, през което минахме ние – аз не толкова, но брат ми. Макар че за градско чедо като мен да е на село, където няма баня, клозетът е на 100 м, водата – на 200 м, бе изпитание… В града ние имахме разкошна къща с всички удобства. Но не се предадох. Много е важен духът. И не съжалявам. Напротив – това ме кали.

Защо Център за даровити деца?

Първо, доста мислих да направя фондация, дори се задействах с моята правистка. Много мои родственици бяха против да даря имота. Казваха – фондация. Но какво се случва с тази фондация след моята смърт?! За нея трябва и счетоводител, а аз нямам възможност да поддържам счетоводство. В кмета на Стара Загора Живко Тодоров видях сериозен човек, който не е омърсен от властта. Не го познавах, бях го виждала по телевизията и по митинги. Спечели ми доверието и  го реших. Отидох и му казах, че искам да даря на Общината. Реших, че е най-добре така. А защо за даровити деца? Искам от малки, още от 3-годишни, когато децата най-бързо се развиват умствено, да стават по-добри. За мен музиката е била и най-голямото лекарство. Ако няма класика, съм загубена. Музиката ми дава сили. Реших, че трябва да е музикална къща за даровити деца, от малки да тръгват. И още – такова нещо липсва в Стара Загора. Навремето имаше Пионерски дом, сега няма. А и това място, този ъгъл на Стара Загора е някак заспал… Сега ще живне. Имаме нужда от подобна камерна зала. Тя ще побира 50 души, надявам се всяка вечер да звучат изпълнения. Ще оживее! Ще му се даде живот! Нека децата да имат възможност да се развиват, да прославят Стара Загора, България. Ето, коледният концерт на НУМСИ беше фантастичен! Навремето брат ми беше в техния Управителен съвет, много държеше на училището, помогна да не бъде закрито… Концертите им – това ни беше животът – да видим как се развива.

Имам много книги и много ноти. Живот и здраве, като се направи тук и малко магазинче, парите от тях ще отиват за Коледа. И още – „Самаряни“ имат статуетка – разперена като ангел, предложили са да се направи в човешки ръст. Казвам: да я сложат пред сградата! На мястото на едно поизгнило дърво, край нея – кутия, в която цяла година хората да пускат дарения. А като дойде Коледа, тя да се отвори и средствата да се раздадат… Тук й е мястото, което е оживено, пред дом, който е дарен! Тук минават хиляди хора! Ще помогнем на бедстващи и нуждаещи се, които са много! Нека се сплотим и да действаме заедно! А като се пуснат и прожектори, ще стане много красиво!

NBP.bg