Това съм научила от моя баща, но да правя и да давам най-доброто от себе си, дължа на моя мъж
Мария Жекова е родена на 20 май през 1954 г. в с. Таймище, област Търговище. Създава първата си еднолична фирма през 1991 година. В момента е управител и съдружник в „Ате Пласт“ ООД. Фирмата е 100% фамилна компания и e водещ производител на гъвкави полимерни фолиа и опаковки за индустрията. Завършила е Техникум по електротехника в Горна Оряховица. След като завършва специалност „Електроинженер“ във ВИММЕСС, Русе.
В трети курс реших, че ще ставам инженер. Всички специални предмети ми бяха много интересни. Тогава в техническите университети се влизаше много трудно, но, за моя радост, аз влязох веднага, на първо класиране. Избрах Техническия институт в Русе, защото разходите за следването бяха по-малки в сравнение със София и Варна.
В института срещнах още в първи курс любовта на живота ми, моя съпруг, много тих, въздържан младеж, но с много смели мечти. Той беше един от отличниците на потока. Започнахме двеста студенти в нашия поток и завършихме като инженери сто души. И да ме е домързявало за някой изпит, моят мъж не позволяваше. Винаги аз отивах сутрин на изпит с първата група, четворката беше любима оценка. Е, в последните две години често имах и шестици. Моят мъж отиваше на изпит последен и се връщаше почти винаги с шестица.
Казвам всичко това, защото
да не се отказвам по средата на нещата, съм научила от моя баща, но да правя и да давам най-доброто от себе си, дължа на моя мъж
Той е перфекционист и е първият ментор за мен в живота и в тази мъжка професия – инженерството.
Мечтаехме да работим на големи национални обекти като инженери, да създаваме нови процеси, а защо не и нови машини. Първото ни дете се появи във втори курс, но с помощта на родителите, ние се дипломирахме без да прекъсваме. Бързахме да покажем на света, колко сме готови да работим, да създаваме.
Тогава имаше „разпределение“ на завършващите инженери и ние бяхме разпределени в Стара Загора. Изправени бяхме пред важен избор – комплекс „Марица изток“, или завод „Берое“. Всъщност, изборът беше пред моя съпруг, а аз бях в неговата орбита. Така, през пролетта на 1978 г., се установихме в Стара Загора. Естествено, аз веднага се влюбих в този град, за който се очертаваха големи перспективи. Имаше работа за млади инженери, тук създадохме великолепни приятелства. Роди се дъщеря ни, работехме с ентусиазъм, трупахме опит и знания. Колко вечери сме мечтали за роботите на Стара Загора, за дисковете…
По това време градът по мечти и развитие сигурно приличаше на Силиконовата долина
Имах невероятен шанс да започна работа в инженерингово предприятие, което днес вече не съществува. Започнах като проектант, но участвах в обсъжданията на доставките на машините, участвах в оперативките на строителните обекти и трупах рутина от опитни технически ръководители. Първият ми директор казваше: „Ти си специалистът, ти трябва да намериш решение“. Това беше много задължаващо и много отговорно. Изкарах 10 години и се преместих в технологичен център по роботика и автоматизация. Това са най-хубавите ми години от епохата на социализма – добри ръководители, добри колеги, добри приятели. И до днес, тридесет години по-късно, аз се чувам с всеки един от тях.
Но дойде 1989 година. Нови мечти, нови възможности. Непрекъснати разговори, политика, спорове, политически кавги между приятели и най-страшното, изчезнаха задачите, няма работа.
През 1990 г. реших да тръгна по нов път, направих фирма със семеен приятел – втората дружествена фирма в Стара Загора. Но той направи и друга фирма, нашата не тръгна. Създадох фирма с втори семеен приятел, но се разминавахме по темперамент и по решителност. Моят съпруг беше убеден, че заводът за роботи е вечен и не се притесняваше за работа.
През 1991 г. направих еднолична фирма и започнах с това, което знам – проектиране на обект, доставка на оборудване, монтаж, оживяване и пуск
Всичко тръгна добре, като за оборудването главен консултант беше съпругът ми, за монтажа и пуска – пак той беше главен инженер, изпълнител и наладчик. Сложихме началото на фирмата, започнаха да идват първите приходи.
До момента се бяхме занимавали с производство и решихме, че трябва да започнем с търговия и то не вътре в България, а навън. Нямахме никакъв опит. Отидохме в София, пред университета имаше многобройни маси с учебници и ръководства. Ходихме няколко пъти, докато набавихме много литература за външна търговия, митници, тарифи и т.н. Имахме контакти с бивши колеги, по това време бяха минали гладните времена на Луканов, всеки търсеше нещо да купи и нещо предлагаше за продажба.
През 1992 г. станахме представители на фирма, която предлагаше офис оборудване – компютри, факс апарати, копирни апарати. Назначихме сервизни инженери. Това ни даде голям старт, имахме средства за препитание, заделяхме настрани и
така направихме първата си външнотърговска сделка. Внесохме един тир маргарин от Турция
Така сложихме ново начало на дейността на фирмата.
За всичките 32 години преход и развитие на фирмата сме фалирали няколко пъти. През 1997 г. всичките ни оборотни пари бяха в ДДС, когато доларът стана 3000 лева. Вече развивахме голям експорт, изнасяхме всякакви стоки за съседните страни – Турция, Македония, Албания. Партньор от Албания предложи да направим съвместна производствена фирма в Албания и машината беше поръчана. Това беше първият фалит. Държавата ни върна ДДС, но в левове и така загубихме всичкия си оборотен капитал. За щастие, заводът, в който се работеше машината, не актуализира цената към долара и ние я доплатихме с левове, което беше малка компенсация за финансовия фалит.
Дойде втори удар. В Албания имаше мини революция и партньорът ни отказа да монтираме машината там. Всяко зло – за добро. Вече бяхме разбрали, че търговията е непостоянна и несигурна (такива бяха времената), отвори се възможност да произвеждаме. За три месеца обиколих всички предприятия в Стара Загора да търся помещение под наем. Машината беше енергоемка и трябваше да има свободна електрическа мощност. Намерихме помещение до „Химснаб“, монтирахме машината и тя не тръгна. Ръководството на завода производител беше сменено от правителството на Иван Костов и нямаше помощ отникъде. Аз бях много отчаяна, но съпругът ми събра бригада от две момчета – сина ни Иво и неговия приятел Сашо. Взехме суровина и започнахме проби, които продължиха почти 6 месеца. В нашия регион нямаше такова производство, за да откраднем кадри.
Трябваше сами да се учим, което ни направи уникални, защото открихме наши рецепти и така е до днес
През септември 1997 г. можехме да произвеждаме фолио, през октомври направихме първия експорт на фолио за Гърция. Аз отговарях за пазарите и ми хрумна гениална идея. Написах рекламно писмо с обръщение към кмета на селището, обясних какво произвеждаме, за какво се ползва фолиото. Вече имах търговски отдел от един човек – назначих Николина Минчева, моя бивша колежка, която ми стана и голяма приятелка (по-късно тя се премести в Бургас). Та, за маркетинговата стратегия – през декември 1997 г., двете направихме две хиляди писма и имаше книжки с пощенския код на селищата, от които избрахме две хиляди села и изпратихме писмата. Офисът ни беше в сградата на „Заводски строежи“. В резултат на писмата в края на януари в коридора на офиса чакаше опашка от тютюнопроизводители, които носеха парите и очакваха от нас фолио. Капацитетът на машината беше 100 т на месец, ние вече произвеждахме 120 тона на месец.
Така ни намери голям търговец от Гърция, който за кратко време започна да купува цялото производство. Блажени години, но не знаехме, че по-късно ще плачем от това блаженство. Така работихме три години, за да получим най-големия урок в продажбите. Гръцката фирма спря да плаща, вече уж си имахме доверие, а те плащаха с 30 дена отложено. Така загубихме отново оборотния си капитал, но нямахме и клиенти.
Оттогава не сме повторили грешката да работим с един голям клиент
Наложи се отново да разработваме маркетингови стратегии. Но както казах, ние имахме собствени рецепти, добро качество и това помогна бързо да намерим клиенти, които ни плащаха авансово.
Изготви: Радослава РАШЕВА
Цялата история на Мария Жекова очаквайте в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излиза от печат през месец декември 2022 г.