За 32 години превърнахме хаоса в подредена държава
Още търсим как държавата да е силна, без да задушава бизнеса
Преди 32 години България излезе от плановата социалистическа икономика и тръгна по пътя на пазарните отношения. На днешния ден NBP.bg представя тематична анкета, посветена на българската пазарна икономика и развитието на бизнеса след 1989 г. Зададохме нашите въпроси към изявени старозагорски журналисти и представители на бизнес организации, които споделят своето мнение по следните два въпроса:
1. Какво е най-важното, което се случи за тези 32 години като преход от планова към пазарна икономика и как виждате развитието на българската икономика в бъдеще? Кой, според Вас, е по-добрият вариант за България – държавен капитализъм или либерална икономика, моделите на кои държави са добър пример…
2. Кои са онези представители на бизнеса, които през този период са изиграли важна роля за развитието на Стара Загора и региона?
Максим ДОБРЕВ, журналист:
1. Либерално-пазарен или държавен капитализъм? Мненията по въпроса са различни. Но ако го видоизменим като избор между „инициатива, предприемачество, частна собственост, свободни пазари“ и „дисциплина, правила, фундаментални обществени услуги, контрол върху важните сфери, организация и планиране“ – бързо ще стигнем до извода, че своя незаменима роля имат и двете посоки на развитие.
Няма смисъл да изобретяваме колелото отново. Държавата не може да замени индивидуалната активност и креативност, но пък и частникът не може да предложи консолидирано действие за регулацията и дългосрочното насочване на обществения прогрес. Пазарът, оставен на самотек, е стихия без спирачки. Като потребители често усещаме това по джоба си. Държава без либерално стопанство пък е тромава, закостеняла, трудно повратлива и неефективна. Пример – Северна Корея, а по-рано – целият соцблок. На обратния (положителен) полюс са САЩ, Китай, Южна Корея и други бързо развиващи се икономики от Югоизточна Азия.
Христо ХРИСТОВ, журналист: България загуби позиции, завоювани на международните пазари
Повечето страни са минали през етапа на търсене на най-точното съотношение между двете начала. В този кюп ли сме и ние? Към този момент уверено можем да кажем, че за изминалите 32 години след 10 ноември превърнахме първоначалния икономически и политически хаос, преобърнал основите на подложеното ни на шок общество, в една доста подредена, макар и недокрай, не колкото би ни се искало, държава. Която има зелен светофар и добри перспективи пред себе си в рамките на европейската интеграция.
Историята сочи, че в началото на 90-те пуснахме частника на самотек. Какво се получи? Изклаха говедата в стопанствата, предадоха за скрап заводи и оранжерии (примери в Стара Загора – повече от достатъчно). Нямаше НАП, нямаше ДДС, нямаше акцизи, нямаше държава. В резултат така се подредихме, че един премиер (Димитър Попов) се провикна: „За Бога, братя, не купувайте!“. А после дойде гладната и хиперинфлационна Виденова зима. Оттогава насам държавата започна да си влиза в ролята. Започна да си събира данъците, стабилизира се. Ако сега обаче политическите пертурбации ни докарат до нова подобна Зима на служебните кабинети (някои предпочитат термина „Радева зима“), никак няма да ни е леко. Да се надяваме, че за миналия четвърт век сме понатрупали резерви за оцеляване.
Сега въпросът е как и държавата да е силна, без да задушава бизнеса, та все още недостатъчно укрепналите предприемачи да не чувстват вилата на врата си. Факт е, че през последните години нашенските чиновници обложиха с преки и косвени данъци всичко, що мърда. Мотив и формално оправдание за това е ниският плосък данък. Чудесно за държавата, зле за бизнеса, държан на къса каишка. Но навсякъде по света е така – политици, финансисти, икономисти и силоваци са във вечна конкуренция кой да кара влака и средата като цяло не е твърде либерална.
Очакването за икономиката ни през следващите години е тя да се отвори към още по-тясна международна интеграция. Процесът вече започна, но ще става още по-интензивен. Нашата работа е да подготвяме индустриалните зони и да създаваме условия за навлизането на крупни инвестиции. В резултат ще видим още по-бърза промяна на жизнения ни стандарт. Дано да няма форсмажорни обстоятелства, разбира се.
2. В Стара Загора и региона успешен бизнес развиват стотици големи, средни и малки фирми с огромни активи. Сред хората, които стоят зад техния успех през 32-те години на новото време, можем да споменем Руси Данев и неговата „Ритъм-4-ТБ“ ООД – със захарните заводи и търговията с електроенергия, Иван и Лука Ангелови като най-крупните производители на птиче месо, колбаси в страната с техния холдинг от фирми „Градус“ и „Бисер Олива“, Стефан Шоселов с „Новотехпром“ (за метални изделия, индустриална хладилна, климатична и вентилационна техника и енергетично оборудване).
Макар че отдавна е в столицата, не можем да отминем и тръгналият от Стара Загора пътен строител проф. Николай Михайлов („Трейс Груп Холд“), както и Диана Любомирова от същия бранш – фирма „ЕсБиЕс“. Знаково име за старозагорския бизнес е и Ирина Динева с Холдинг „Загора“ (заводите „Прогрес“, „Хранинвест-ХМК“ АД, „Наталия“ и др.). Значими фигури в развитието на старозагорския бизнес са и инж. Дечко Колев и Иван Колев („Металик“ АД и болниците „Тракия-център“ и „Тракия-парк“). Адашите Христо Крушарски и Христо Крушарски (чичо и племенник) са в основата на развитието на най-големия български производител и износител на противоградни ракети „Стройпроект“ (Баритна мина).
Румен Нонов и Петко Петков основаха известния в цяла България фирма за кренвирши „Кен“; Христофор Бунарджиев от „Булагро“ е основателят на изложението на селскостопанска техника БАТА АГРО (на територията на летище Стара Загора). Активен общественик и ръководител на фирмата за фолиа и опаковки „Ате Пласт“ е Мария Жекова. Търсени са винените марки на винопроизводителя Николай Далаков (изба Betterhalf Paradise)…
Имената на хората от бизнеса, работили и работещи за Стара Загора, са стотици. Това е само един бърз преглед на част от тях.
ЩЕ ПО ТЕМАТА:
Христо ХРИСТОВ, журналист: България загуби позиции, завоювани на международните пазари
NBP.bg
