За тазгодишните палеонтологически разкопки в м. Азмака край Чирпан разговаряме с проф. Николай СПАСОВ, директор на Националния природонаучен музей към БАН в София.
* * *
– Проф. Спасов, коя поред е тази експедиция тук?
– Започнахме да работим на това място през 2008 г. и почти всяко лято съм там, дори само за някои изследвания. И тази година, благодарение на спонсорството на ОББ, успяхме да продължим нашите разкопки в м. Азмака с участието на колеги от Националния природонаучен музей, на нашия филиал в Асновград и на
проф. Дени Жераадс от Националния естествено-исторически музей в Париж
– На какво се надявахте и какво открихте?
– Естествено това, което най-вече ни кара да правим разкопките, е търсенето на нашия хоминид, от който засега имаме само един зъб, но вярвам, че рано или късно ще го намерим. Открихме обаче немалко интересни неща, които разкриват все по-ясно картината на тогавашната природна обстановка. Намерихме останки от маймуни, от мастодонти, жирафи, антилопи, носорози и това прави нашите знания за тогавашната природа още по-стабилни. Нашите усилия ще продължават и се надявам, че
рано или късно ще попаднем на нови останки на този загадъчен хоминид
представител на семейството на човека. В случая говорим за седем милиона години назад.
– А в света има ли толкова далечни представители на човешкото семейство?
– В света има много по-далечни, но те са по-примитивни. А този
зъб, който публикувахме във водещо в света палеоантропологично списание
принадлежи на представител на последните европейски хоминиди. По същото време в Африка се заражда еволюционната линия, която води към човека. Ето защо тази следа е изключително интересна и важна, защото показва, че прародините на човека могат да се търсят не само в Източна Африка, а в един доста по-широк район, където е имало обмен, миграции. А това са Балканите и Предна Азия.
– Тези процеси успоредни ли са – тук, на Балканите, и в Африка?
– Това е въпрос, който и ние си задаваме. Според мен, става дума по-скоро за миграции.
Според последните теории хоминидите от Европа са навлезли в Африка
където дават линията, водеща след това към човека. Но това е станало преди времето, за което говоря. А може би след това има едни обратни миграции заради засушаването на климата. Африканска фауна, включително и хоминиди са навлезли от Източна Африка през предна Азия към Балканите. Това е възможно. Другият вариант е да е продължила еволюцията на място и тези същества да са изчезнали малко след това в Европа, т.е. на Балканите, където са последните техни представители. За да можем да отговорим на всички тези въпроси, на нас ни
трябват повече находки, за да можем да ги сравняваме с това, което е известно от Предна Азия и от Африка
– Можем ли да си представим тази глобална миграционна картина на фауната?
– В една или друга степен можем. Става дума за една гориста савана, подобна на саваната на днешна Източна Африка с тревисти пространства, с разредени гори с вече изчезнали видове хоботни, носорози, хищници, антилопи, копитници. С действително една
високопродуктивна растителност, която е можела да изхранва огромната биомаса на тези същества
Бил е наистина кипящ живот.
– А как изглежда природната картина преди седем милиона години на мястото на Азмака и наоколо?
– Точно така, както току-що описах. Това са едни равнинни пространства с тази природна обстановка, за която стана дума. И, разбира се, река, която е текла в близост. Тя е меняла коритото си, събирала е по пътя си останките на загинали животни и ги е натрупвала по време на пороите в някои странични завои на реката, в заблатени места, където днес ги намираме.
НБП, Донка ЙОТОВА