Лято 2017 бе най-жежкото в историята на комплекса „Марица-изток“

Момент от кръглата маса в Стара Загора

Най-ви­со­ки­те гра­ду­си на нап­ре­же­ние то­ва ля­то бе­ля­за­ха ком­п­лек­са „Ма­ри­ца-из­ток“. Въп­ро­сът ид­ва ли на­ча­ло­то на края на не­за­ви­си­ма­та бъл­гар­с­ка енер­ге­ти­ка въз­ник­на, след ка­то на 28 ап­рил 2017 г. Брюк­сел оп­ре­де­ли но­ви, по-ви­со­ки нор­ми на до­пус­ти­ми еми­сии на вред­ни ве­щес­т­ва. Ре­ше­ни­е­то пос­та­ви под
стра­те­ги­чес­ка
зап­ла­ха це­лия Ста­ро­за­гор­с­ки ре­ги­он
кой­то е сил­но за­ви­сим от пер­с­пек­ти­ви­те на мин­но-енер­гий­ния ком­п­лекс. Очер­та­ха се пре­ки и кос­ве­ни за­гу­би на око­ло 120 000 ра­бот­ни мес­та. На 7 юли в Ста­ра За­го­ра се със­тоя кръг­ла ма­са за спа­ся­ва­не на бъл­гар­с­кия въг­ле­до­бив и въг­лищ­на­та енер­ге­ти­ка. Тя бе ор­га­ни­зи­ра­на от КНСБ и КТ „Под­к­ре­па“, а не­ин до­ма­кин бе кме­тът на гра­да Жив­ко То­до­ров. Във фо­ру­ма учас­т­ва­ха ми­нис­тър-пред­се­да­те­лят Бой­ко Бо­ри­сов, пред­се­да­те­лят на ПЕС Сер­гей Ста­ни­шев, ми­нис­т­ри­те Те­ме­нуж­ка Пет­ко­ва, Не­но Ди­мов и Би­сер Пет­ков, ев­ро­де­пу­та­ти, на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли, кме­то­ве от ре­ги­о­на, син­ди­кал­ни ор­га­ни­за­ции от две­те кон­фе­де­ра­ции, свър­за­ни с енер­ге­ти­ка­та и мин­но­то де­ло, как­то и ше­фо­ве­те на пред­п­ри­я­ти­я­та в ком­п­лек­са Ма­ри­ца из­ток – „ТЕЦ Ма­ри­ца из­ток 2“, ТЕЦ „Ей И Ес“, ТЕЦ „Кон­тур­Г­ло­бал“, ТЕЦ „Бри­кел“ и „Ми­ни Ма­ри­ца-из­ток“ ЕАД.
Ста­ро­за­гор­с­ки­ят гра­до­на­чал­ник де­фи­ни­ра сре­ща­та ка­то оп­ре­де­ля­ща бъ­де­ще­то не са­мо на ре­ги­о­на, а и на дър­жа­ва­та.

Ръководителите на предприятията в комплекса „Марица изток“ на форума в Стара Загора

За­паз­ва­не­то на цен­т­ра­ли­те от ком­п­лек­са „Ма­ри­ца Из­ток“
е при­о­ри­тет
око­ло кой­то да се обе­ди­нят всич­ки, без зна­че­ние на по­ли­ти­чес­ки­те прис­т­рас­тия и цве­то­ве. Бла­го­да­ря на син­ди­ка­ти­те за ини­ци­а­ти­ва­та, как­то и на пре­ми­е­ра, кой­то от­к­лик­на за­ед­но с всич­ки ев­ро­де­пу­та­ти, ан­га­жи­ра­ни по те­ма­та. Ед­но на­ци­о­нал­но обе­ди­не­ние око­ло та­зи ка­у­за би би­ло мно­го по­лез­но за дър­жа­ва­та, за да от­во­ю­ва­ме сво­и­те по­зи­ции и на ев­ро­пейс­ко ни­во, за­я­ви То­до­ров.
Бъл­гар­с­ка­та енер­гий­на сис­те­ма не мо­же да оце­лее без те­цо­ве­те, ка­за Те­ме­нуж­ка Пет­ко­ва, ми­нис­тър на енер­ге­ти­ка­та. Проб­ле­мът е ва­жен за бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка, от глед­на точ­ка на ней­на­та кон­ку­рен­тос­по­соб­ност, из­к­лю­чи­тел­но ва­жен вклю­чи­тел­но и от глед­на точ­ка на на­ша­та на­ци­о­нал­на си­гур­ност. Бъл­гар­с­ка­та енер­гий­на сис­те­ма ня­ма как да оце­лее без го­ле­ми­те го­рив­ни ин­с­та­ла­ции. Те про­из­веж­дат над 40% от елек­т­ри­чес­ка­та енер­гия на стра­на­та.
Иван Цан­ков, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на ЕЙ И ЕС Бъл­га­рия, пре­дос­та­ви док­лад, из­гот­вен от ут­вър­де­на ев­ро­пейс­ка кон­сул­тан­т­с­ка ком­па­ния по по­ръч­ка на Ев­ро­пейс­ка­та фон­да­ция за кли­ма­та. До­ку­мен­тът е от края на ок­том­в­ри 2016 г. и пра­ви пред­ва­ри­тел­на оцен­ка на евен­ту­ал­ни­те ин­вес­ти­ции, ко­и­то стра­ни­те-член­ки тряб­ва да нап­ра­вят, за да бъ­дат в съ­от­вет­с­т­вие с но­воп­ри­е­ти­те еко­ло­гич­ни стан­дар­ти. Пред­ва­ри­тел­ни­те раз­че­ти со­чат, че ще са не­об­хо­ди­ми до­пъл­ни­тел­ни ин­вес­ти­ции в раз­мер на око­ло 1.23 ми­ли­ар­да ев­ро.
Ва­ри­ант, вър­ху кой­то тряб­ва да се кон­цен­т­ри­ра­ме и да ра­бо­тим, е
по­лу­ча­ва­не­то
на де­ро­га­ция
ка­те­го­рич­на бе ми­нис­тър Пет­ко­ва. Уси­ли­я­та ни ще бъ­дат об­щи, но вся­ка цен­т­ра­ла тряб­ва да кан­ди­дат­с­т­ва са­мос­то­я­тел­но за по­лу­ча­ва­не­то й. За да бъ­де то­ва кан­ди­дат­с­т­ва­не ус­пеш­но, вся­ка цен­т­ра­ла тряб­ва да под­гот­ви фи­нан­со­во-ико­но­ми­чес­ки ана­лиз. В то­зи ана­лиз тряб­ва по без­с­по­рен на­чин да бъ­де до­ка­за­но, че раз­хо­ди­те, ко­и­то ние тряб­ва да из­вър­шим, за да пос­тиг­нем те­зи за­ви­ше­ни изис­к­ва­ния от стра­на на ЕК, в пъ­ти ще пре­ви­ша­ват пол­зи­те за еко­ло­ги­я­та. То­ва е ос­нов­но­то раз­ков­ни­че, ко­е­то ние тряб­ва да тър­сим с об­щи уси­лия. Фи­нан­со­во-ико­но­ми­чес­ки ана­лиз, но не да пи­шем раз­хо­ди, ко­и­то смя­та­ме, че ще бъ­дат та­ки­ва.

„ТЕЦ Марица изток 2“

Тряб­ва да се по­зо­вем на мно­го дос­то­вер­на ин­фор­ма­ция, ко­я­то ще мо­жем да за­щи­тим пред ИА­ОС, за­що­то де­ро­га­ци­я­та ще я ис­ка­ме пред на­ша­та Из­пъл­ни­тел­на аген­ция по окол­на сре­да. Тя док­лад­ва в рам­ки­те на сво­я­та ре­сор­на аген­ция в ЕК, и в съ­що­то вре­ме тряб­ва да га­ран­ти­ра – на­ша­та ИА, че за сро­ка на де­ро­га­ци­я­та, т.е. ако той е без­с­ро­чен, че за­ви­на­ги ще спаз­ва­ме ев­ро­пейс­ки­те изис­к­ва­ния в об­ласт­та на опаз­ва­не­то на окол­на­та сре­да и чис­то­та­та на въз­ду­ха. Тряб­ва да свър­шим сво­я­та част от ра­бо­та­та. Из­пол­з­вам слу­чая, за да ви уве­ря, че от стра­на на Ми­нис­тер­с­т­во­то на енер­ге­ти­ка­та, от стра­на на пра­ви­тел­с­т­во­то, вие има­те пъл­на­та под­к­ре­па. Ние ще съ­дейс­т­ва­ме с це­лия си ек­с­пер­тен по­тен­ци­ал.
Пре­зи­ден­тът на КНСБ Пла­мен Ди­мит­ров бе ка­те­го­ри­чен, че за­щи­та­та на бъ­де­ще­то на въг­ле­до­би­ва в „Ми­ни Ма­ри­ца-из­ток“ ЕАД е не ре­ги­о­нал­на, а на­ци­о­нал­на ка­у­за. То­ва мне­ние бе на­пъл­но под­к­ре­пе­но от всич­ки. Оп­ти­мист съм, че за­ед­но мо­жем да из­мис­лим не­що по­лез­но. По­е­мам ан­га­жи­мент, за­ед­но с ко­ле­ги­те да се опи­та­ме да об­лек­чим то­ва, ко­е­то със си­гур­ност ня­ма да ни се раз­ми­не, за­я­ви пре­ми­е­рът Бой­ко Бо­ри­сов.
През ав­густ Иван Цан­ков, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на ЕЙ И ЕС Бъл­га­рия, спо­де­ли пред НБП, че
в цен­т­ра­ла­та се из­вър­ш­ват тес­то­ве
за то­ва по ка­къв на­чин но­ви­те еко­ло­гич­ни ли­ми­ти мо­гат да се от­ра­зят на ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та. Все още не сме го­то­ви със зак­лю­че­ния, ка­за той. Пре­ди да ста­нат яс­ни ре­зул­та­ти­те от те­зи ана­ли­зи, ни е труд­но да се ан­га­жи­ра­ме с мне­ние да­ли ще е не­об­хо­ди­ма до­пъл­ни­тел­на ин­вес­ти­ция и ако е та­ка – ка­къв би бил ней­ни­ят раз­мер.
„ЕЙ И ЕС“ под­к­ре­пя на­пъл­но уси­ли­я­та на пра­ви­тел­с­т­во­то за при­ла­га­не на де­ро­га­ция. Без съм­не­ние бъ­де­ще­то на енер­ге­ти­ка­та е в еко­ло­гич­ни­те тех­но­ло­гии, но то­зи пре­ход ня­ма как да се слу­чи за ед­на нощ. Има тран­зи­тен пе­ри­од, в кой­то ра­бо­та­та на съ­щес­т­ву­ва­щи­те цен­т­ра­ли е аб­со­лют­но не­об­хо­ди­ма, за да се оси­гу­ри плав­но пре­ми­на­ва­не към елек­т­ро­е­нер­гий­на­та сис­те­ма на бъ­де­ще­то. Ме­сец яну­а­ри на та­зи го­ди­на бе­ше мно­го по­ка­за­те­лен в то­ва от­но­ше­ние. През не­го 55% от ре­кор­д­но­то пот­реб­ле­ние на ток бя­ха пок­ри­ти от три­те въг­лищ­ни цен­т­ра­ли в ком­п­лек­са „Ма­ри­ца-из­ток“. То­ва по­ка­за тях­но­то клю­чо­во зна­че­ние за си­гур­ност­та на елек­т­рос­наб­дя­ва­не­то в стра­на­та. Не тряб­ва да се пре­неб­рег­ва и фак­тът, че бла­го­да­ре­ние на тях­на­та ра­бо­та се раз­ви­ва и дей­ност­та на „Ми­ни Ма­ри­ца-из­ток“, ко­и­то оси­гу­ря­ват хи­ля­ди ра­бот­ни мес­та за хо­ра­та, ко­и­то жи­ве­ят в об­ласт Ста­ра За­го­ра, за­я­ви Иван Цан­ков. Во­дим раз­го­во­ри с ко­ле­ги­те от ТЕЦ „Ма­ри­ца Из­ток 2“ ЕАД и „Кон­тур­Г­ло­бал Ма­ри­ца Из­ток 3″АД за обе­ди­ня­ва­не на уси­ли­я­та ос­нов­но в две по­со­ки: оцен­ка на пол­зи­те за об­щес­т­во­то, ко­я­то е
ед­на­та стра­на на урав­не­ни­е­то за при­ла­га­не на де­ро­га­ция
как­то и ана­лиз и оцен­ка на еми­си­и­те от жи­вак. Изис­к­ва­не­то за ог­ра­ни­ча­ва­не еми­си­и­те на жи­вак е нов мо­мент за всич­ки, тъй ка­то до­се­га то­зи по­ка­за­тел не бе­ше обект на кон­т­рол по ев­ро­пейс­ки­те ди­рек­ти­ви. По­ра­ди то­ва и пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то за всич­ки, от­на­ся­що се до не­го­во­то из­мер­ва­не и кон­т­рол, е го­ля­мо.
На въп­рос как би се от­ра­зил про­це­сът вър­ху це­ни­те на то­ка, из­пъл­ни­тел­ни­ят ди­рек­тор на ЕЙ И ЕС Бъл­га­рия от­го­во­ри, че всич­ки ин­вес­ти­ции в сек­тор „Енер­ге­ти­ка“ след­ва да се пок­ри­ват от це­ни­те на елек­т­ро­е­нер­ги­я­та. Та­ка ра­бо­тят всич­ки енер­гий­ни сис­те­ми по све­та. Ако до­пъл­ни­тел­ни­те ин­вес­ти­ции пре­ви­ша­ват зна­чи­тел­но пол­зи­те за об­щес­т­во­то, цен­т­ра­ли­те мо­гат да кан­ди­дат­с­т­ват за де­ро­га­ция от но­ви­те еми­си­он­ни изис­к­ва­ния. То­ва е и по­со­ка­та, око­ло ко­я­то се обе­ди­них­ме и на­пъл­но под­к­ре­пя­ме, под­чер­та Иван Цан­ков.
Шан­сът да по­лу­чим де­ро­га­ция е мно­го го­лям
и ние тряб­ва да се въз­пол­з­ва­ме от не­го, да се със­ре­до­то­чим вър­ху не­го, за­я­ви ми­нис­тъ­рът на окол­на­та сре­да Не­но Ди­мов. Не­ка цен­т­ра­ли­те ра­бо­тят за по­лу­ча­ва­не­то й, при­зо­ва той.
На 8 сеп­тем­в­ри, пе­тък, изп. ди­рек­тор на Бъл­гар­с­ка­та мин­но-ге­о­лож­ка ка­ма­ра Иван Ан­д­ре­ев за­я­ви за НБП: Ние се опит­ва­ме да по­мог­нем. Още през март ор­га­ни­зи­рах­ме пър­ва­та кръг­ла ма­са по те­ма­та. На­дя­ва­ме се цен­т­ра­ли­те да по­лу­чат де­ро­га­ция, ако ли не – час­т­ни­те те­цо­ве да имат въз­мож­ност за ин­вес­ти­ции в пок­ри­ва­не­то на изис­к­ва­ни­я­та, а дър­жа­ва­та да ин­вес­ти­ра в ТЕЦ 2.
НБП, Ди­ма ТО­НЕ­ВА