Лясково е равностойно на курорта Старозагорски минерални бани

Село Лясково се намира на 12 км от областния център Стара Загора. Разположено е на южен склон на Сърнена Средна гора. Южна граница на Лясково е река Сютлийка, която лъкатуши около него близо 3 км. От изток на запад селото е дълго 2.5 км, а от север на юг на някои места достига 1.2 км. Две дерета през него го разделят на три части – източна, средна и западна. Центърът, с площада, кметството, църквата и хранителния магазин, са в западната част. В края на източната е гробищният парк. Лясково е крайно село, асфалтовият път свършва до него.

Името му произлиза от многобройните лешникови храсти и дървета, обрасли бреговете на реката и съседните дерета. Преди се е казвало Пандаклии, от „леска“ на турски. Прохладата от реката и горските масиви, в които е закътано, създават усещане за планински курорт. В него има прекрасни вили и къщи, които се обитават постоянно.

Кметският наместник Георги Бакалов

Данни от последното преброяване сочат, че жителите на Лясково по постоянен адрес са 96, но на практика населението е много повече,

през уикендите достига 400-500 души

Делят се на възрастни хора, и хора в активна възраст, които имат успешен бизнес и живеят постоянно тук, разказва кметският наместник Георги Бакалов. Лясково се води най-малкото село в община Стара Загора, но реално не е така. Всяка сутрин от тук към града поемат 40-50 коли. Само лекарите, които живеят в селото, са 16, и то сред най-известните. Георги Бакалов разказва, че тази година за първи път сервитутът на пътя бил почистен, в миналото това се случвало единствено с частна инициатива.

Много се направи и по инфраструктурата

казва той. Природата и кристално чистия въздух (Лясково е привлекателно дори за астматици – б.а.), са причина територията да е превзета от китни вили и къщи. Цените на сделките за покупко-продажби са над 20 евро на кв.м. Тук няма роми, кражби, престъпност, територията е голяма, което освен спокойствие, дава и простор, обяснява кметският наместник. Няма пустееща земя, празни къщи. Имаме двайсетина изоставени, на които възрастните собственици са починали и наследниците не могат да се разберат за продажната цена.

Тончо Бончев

Лясково е равностойно на курорта Старозагорски минерални бани, категоричен е 83-годишният Тончо Бончев, някогашен кмет на селото. Имаме вода в изобилие, макар ВиК мрежата, както и елкабелите да са за подмяна. Относно асимилацията на местните хора с „виладжиите“ коментарите са, че е трудна. Малко са тези от новодошлите, които участват в обществения живот на селото. На сбора на селото, който е на Свети дух – 51-вия ден след Великден, почти никой не присъства. И те като нас, възрастните хора, си имат лични стопанства, гледат чушки, домати, разликата е, че сортовете им са подбрани.

Уважаваме се, при нужда – помагат

казва пенсионерката Стоянка Пенева. Нямаме здравна служба и аптека, сочи проблемите някогашната бръснарка, която сега подстригва безплатно бабите и дядовците в Лясково. И допълва – пътните до града с автобуса са 3.60 лв.

Стоянка Пенева

Лясково има хубав храм, построен със средства на местните жители през 1896 г. Разполага с библиотека и с приятен пенсионерски клуб. На входа на селото е изградено селище от закрит тип „7-те къщи“ със 7 вили. Всяка е по 200 кв. м и има по 1 дка двор. Купени са още „на зелено“ и може би цената на всяка е по около половин милион лева. Преди тях е най-големият имот, за чийто собственик – покойния Бончо Георгиев, местните хора пазят добри спомени – много е помагал на селото.

На реката в Лясково кълве кефал и мрена

В делничния 12 август екипът ни засече любители на риболова с въдица в ръка. Също така и някогашния дългогодишен началник на БНТЛ на ОД МВР-Стара Загора и оръжеен спец Кръстьо Петров. Дойдох в Лясково през 1988 г., сподели Петров, уловен „в крачка“ в собствената си вила, на която е окачил дървена табела „Хайдушко гнездо“. Имах кръвно, бях пред инсулт, лекари ми бяха препоръчали да забавя ежедневието. От петък вечер съм в Лясково, тръгвам си в неделя, през седмицата също идвам, ако мога. Разтоварвам се и се зареждам, споделя Петров, който днес се труди в частна охранителна фирма и като съдебен експерт. Жена ми се занимава с цветята, аз – с овошките и зеленчуците. Имам домати, краставици, чушки, патладжан, круши, ябълки, дини, два дряна, сливите ми са огромни. Раздавам!

Кръстьо Петров, заедно със съседите си по вила

е вдигнал мост на реката, по който зиме и лете всички лесно да достигат до имотите си

Кръстьо Петров с 8-годишната си внучка Йоана в „Хайдушко гнездо“

Районът около техните домове е спретнат, красив и поддържан. Личи отдалеч, че обитателите са хора, които обичат природата и правят всичко, за да я съхранят.

НБП, Дима ТОНЕВА