70-годишен юбилей отпразнува на 21 август старозагорският общественик Любомир Вълков, председател на славянския културно-информационен център „Евразия-България“ в Стара Загора. Той е носител на отличия, присъдени за дългогодишната му дейност по съхраняване на паметта за руските освободители в България. Сред тях са почетният знак „За дружба и сътрудничество“ на Министерството на външните работи на Руската федерация (2011 г.) и Медал на името на Александър Суворов от международния литературен конкурс „Златното перо на Русия“ (2014 г.). В навечерието на 9 май 2015 г. Вълков е награден с Благодарствена грамота от президента на Руската федерация Владимир Путин за големия му принос за увековечаване паметта на руските и съветските воини, загинали и погребани в България.
Човек не усеща как минават годините
казва за НБП юбилярът. Аз малко късно тръгнах да следвам. Учих 8 години – 2 години в България, а през останалото време в Москва в инженерно-икономически институт. Икономическото си образование в руската столица той завършва като стипендиант на Заводостроителния комбинат в Стара Загора. В ЗСК започнах трудовата си дейност. Двата блока около Новата баня – „касетките“, както им казвам аз, са мои.
В Градинския квартал има поне 5 мои блока
в „Три чучура-юг“ – също, разказва още Вълков.
През 2012 г. той е основният инициатор за поставянето на 15 мемориални плочи около Паметника на Трета опълченска дружина и подполковник Павел Калитин в Стара Загора. На плочите са изписани имената на българските опълченци, както и на руските офицери и войници, загинали геройски в битката за защита на Самарското знаме по време на Руско-турската освободителна война 1877/1878. По негова инициатива през 2007 г. в родното място на подп. Калитин – Холм, е открит паметник на героя, дарение от жителите на Стара Загора. Той е
единственият паметник, дарен на Русия от България с признателност за Освободителната война от 1877-1878 г.
Заех се с поставянето на плочите около Паметника на Трета опълченска дружина и подп. Калитин, защото всички загинали са неопети, непогребани, нека поне имената да им се знаят, казва Вълков.
Всъщност тази моя дейност е още от студентските си години. Навремето в село Рибарица имаше национална студентска лагер школа „Свилен Русев“, където се обучаваха комсомолски активисти и български студенти, които учат в чужбина.
Аз бях в III отряд, наш патрон беше Сава Младенов
Той не е много известен, но няма в българската история герой, който да е толкова близко до тримата големи – Раковски, Левски и Ботев. Сава Младенов участва във Втората легия на Раковски, много близък съратник на Левски, по-късно е участник в четата на Христо Ботев. Имал е дюкян в Румъния и осигурява средства за облеклото и въоръжаването на 34 четника. Преди сам да се качи на кораба „Радецки“, пише силно, прощално писмо, което завършва така:
„Смъртта пред юнашките очи е нищо“
Два пъти е ранен по време на сраженията на четата в България. Загива в местността Козница край Тетевен – негово родно място. През 1926 г. тетевенци правят акция, с която събират средства от цяла България за изграждане на три паметника, като единият е на Сава Младенов. Разказвам за него, защото на един лагерен огън през 1980 г. решихме да възстановим паметника. Като се върнахме в Москва, възложихме на две млади кандидат-архитектки – Радост Райновска и Румяна Кудрева, да направят проект. След изготвянето на проекта са наложи
да се срещна с тогавашния кмет на Тетевен – Алекси Милев
който ни подкрепи. На 2 юни 1981 г. първите материали бяха качени в местността Козница. Много усилия вложихме, три смени от школата работихме. Но успяхме и го завършихме в обещания срок – 14 септември. Официалното откриване беше на 22 септември 1981 г., разказва Любомир Вълков.
Това бе първата ми такава по-сериозна дейност. След това решихме, че трябва
да направим мемориален комплекс на лобното място на Георги Бенковски
в местността Костина, близо до Рибарица. И там имаше перипетии, но през 1984 г. завършихме първия етап.
По-късно се роди идеята за паметника на подп. Калитин в Холм. Не знам, може би имаме някаква сакрална връзка… Аз съм роден на 21 август 1946 г. Той е роден на 30 август 1846 г. Почувствах тази връзка много силно, когато откривахме паметника му в Холм. Някак си усетих тогава, че той ме гледа от паметника и сякаш ми каза: благодаря ти, че най-после се върнах в родната си земя.
Сега съм се заел с паметника на Аязмото
където са погребани 54 воини, починали от раните си във военните лазарети в Стара Загора по време на Втората световна война, в периода 1944-1946 г. Издирени са всички имена, съгласувани са с военния архив и други източници. Но когато ги погребват, докарват и още 20 сержанти и редници и 7 офицери от Казанлък. От Руското посолство помолиха да сложим и техните имена. Изпратил съм чрез Руското посолство писмо до военния архив в Русия, очакваме отговор с имената и званията.
Сигурно всичко това ми идва отвътре
Всъщност следването в чужбина те прави или повече патриот, или мекере. А любовта към историята си я имах от едно време, обяснява Вълков.
Сега на 30 август стават 170 години от рождението на Калитин. Мисля да организираме паметна вечер – виж ТУК>>. Ще направим малка експозиция в РБ „Захарий Княжески“. След това ще прожектираме филма „Памет за Холм“, направен за паметника, който дарихме.
Догодина честваме кръгла годишнина и от боевете край Стара Загора
Обсъдихме инициатива с членовете на „Българска орда“ с председател проф. Иван Танев. Ходихме на среща с кмета Живко Тодоров. Идеите ни са няколко. Да сложим 2 плочи – първата, където се събират VI ОУ „Св. Никола“ и Кукленият театър – там тогава е била църквата „Св. Никола“. По време на боевете на това място са заклани 4000 души. Втората плоча да е на Беш Бунар, където при изтеглянето на опълченците и руските воини турската войска
затварят прохода и също започва поголовна сеч
Другата ни идея е да се направят някои възстановителни дейности на Мавзолея костница „19 юлий 1877“. Всъщност най-неприятното там е, че няма и една кост. Като ученик съм ги виждал – бяха сложени в стъклени шкафове. После изчезнаха… Може вътре да се направят или фрески, или фотоси с документални кадри. Имало е и надписи на стените – на мавзолея и на църквата „Св. Троица“, които също трябва да се възстановят, допълва Любомир Вълков.
НБП, Радослава РАШЕВА
