Със Станимир СТОЯНОВ, съосновател на ДККД, разговаря Желязко ДИНЕВ*
На 20 март стартира новият сезон на Дискусионен клуб за консервативни дебати. Гости на откриващата среща за 2026 година са Кристиян Шкварек и Атанас Михнев. Събитието ще се проведе от 18.30 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора.
– Г-н Стоянов, към 13 май 2021 г., какво липсваше в обществения разговор тогава, за да се появи необходимостта от създаването на Дискусионен клуб за консервативни дебати (ДККД)?
– В обществения разговор тогава координатите ляво-дясно и либерализъм-консерватизъм все още бяха изкривени в България. Не бяха синхронизирани с тези в Европа, в САЩ. И ние с Красимир Червилов, чрез дискусионния клуб, създадохме още един инструмент за синхронизиране на тези координати. Чрез тях хората могат не само интуитивно да се ориентират в това какво е ляв консерватор, ляв либерал или десен консерватор и десен либерал.
И мисля, че за тези пет-шест години, клубът помогна чрез широка палитра от участници да проясним какви са ценностите, които стоят зад всяка част от тази координатна система.
– Това е много интересно. И се замислям колко ценно е тук да се намери необходимият баланс, за който аз също много често говоря. Баланс трябва да има във всичко, но тук е особено специфичен. Защото, от една страна, консерватизмът – е защита на традициите и на миналото. Но в същото време не можем да живеем само с миналото и да се осланяме само на традициите. Живеем в настоящето и с поглед към бъдещето. И тук някъде трябва да се намери баланс. А това е трудната задача според мен…
– С откриването на новия сезон на ДККД ние изпращаме изключително мощно послание напред в бъдещето. Неслучайно Валерия Велева затваряше първия петгодишен цикъл на клуба. Защото тя от своята позиция можеше да направи пълна ретроспекция на българския преход, както чрез лицата на лидерството на този преход, така и чрез процесите, които са го обуславяли.
Тя в този смисъл беше изключително подходяща за завършване на целия 5-годишен цикъл.
Сега, първата сбирка на Клуба на 20 март, идва след 1 януари 2026 година – дата, която бележи края на българския преход, започнал от 1989 г.
Лично аз дълги години противостоях на Андрей Райчев (гост на ДККД в Стара Загора и Пловдив), който искаше да обяви края значително по-рано. Истината е обаче, че на тази дата – 1 януари 2026 г., българският преход свърши.
– Да, за доста хора преходът свърши на 31 декември 2025 г.
– Да, беше изпълнено всичко, което беше в ценностната рамка на нашата генерация с Красимир Червилов. Което беше ценностно за мнозинството българи, макар че ние като консерватори, не споделяхме част от това. Така или иначе в оная форма, в която бе заложено 1989-1991 г., в първите две-три години – най-важните с цялото напрежение и конфликти между ляво-дясно, между БКП-БСП и СДС, в края краищата е формализирано и изпълнено. България в НАТО, в Европейския съюз, в Шенген и най-накрая в еврозоната.
Тук да отбележа, че още през 90-те години ние успяхме да реализираме идеята за плурализъм, за толерантност, за демокрация, за свободни избори.
Друг е въпросът колко са честни тези избори. Споровете сигурно ще продължават и десетилетия напред. Но фактът е, че един да го наречем така – голям идеен политически пакет – на 1 януари 2026 г., българите го затворихме.
Ти си направил в кариерата си 5000 интервюта. От гледна точка на този опит, кажи колко български политици, колко политически лидери след 1 януари 2026 г. успяха да вкарат в говоренето си визии за това какво правим след края на българския преход.
– Много се радвам, че отваряш тази тема, защото ние с Красимир Червилов сме си говорили и тук в студиото, и в лични разговори, че всъщност огромният проблем, като оставим настрана демографската катастрофа, е точно това – липсата на национален идеал. На нас ни липсват политически лидери, които да излязат и да кажат: „Абе, голямата цел на държавата трябва да е след 10 години – ето това нещо да се случи”. И всички заедно да се обединим около това нещо – и леви, и десни, и консерватори, и либерали. Вместо това големите теми не се коментират, а политиците излизат с дребнотемия, които много лесно разделят обществото.
– Роля за това през последните години имаше и отрицателната селекция в българския политически елит. Ние няма откъде да очакваме от тези хора вдъхновяваща визия, която не само да обедини хората около себе си, но и да създаде национална енергия за нейната реализация.
Вместо това ни се предлага отрицателна политическа демагогия, често закъсняла и безсмислена.
До 2007 година ние, консерваторите, водехме спор, за клаузата за приемането на еврото в предприсъединителния договор – дали да бъде, кога да бъде, как да бъде. Затова тя беше там отлагателна, без определен конкретен срок за бъдещето.
Това също отразява борбите, които са текли тук и тогава. Но те бяха смислени. А тяхното рециклиране през 2025 г. за мен е абсолютно непонятно.
Цяла година мина по това, ама дали да правим референдум, за кога, трябва ли да се произнася Конституционният съд. През това време политическият ни елит трябваше да генерира идеи за бъдещето, които да подложи на обществено обсъждане, на обществена реакция, ако щете – на обществен хейт. Но да има движение, да се вижда политическо мислене. Нищо подобно. Нула абсолютна.
– Вече не е ли много късно за такъв дебат?
– То е драматично закъсняло. Това, което ДККД приема за предизвикателство, е изразено в избора на двамата събеседници – Кристиян Шкварек, звезда на европейския консерватизъм, и Атанас Михнев, изявен умерен либерал. И двамата са родени през 1991 г. И двамата са 35-годишни и чрез тях искаме да отправим послание, че е време за този дебат: Накъде след прехода?
Те сега са на годините, на които или около които ние сме били през 1989 г. Те не са обременени с прехода по начина, по който ние сме обременени.
В този смисъл логично е в гражданското поле на ДККД да стартира този процес, да се търсят отговорите – накъде след края на прехода.
Според мен, е дошъл момент за политика на национален прагматизъм. Затова че не е важно котката дали е либерална или консервативна, а дали умее да лови мишки. Т.е. там където има хора, изповядващи висока култура на постиженията, те да работят в единение, за да тласкат страната към модерността и ефективността.
– В днешно време и със социалните мрежи, и с YouTube, и с платформите, които позволяват буквално всеки да бъде журналист или подкастър, страшно много се говори. Сякаш все по-малко се слушаме и все по-малко се чуваме, което според мен също е голям проблем, създаващ силен информационен шум.
– Така е. Целта на поне на 95% от подкастите е водещият и събеседникът да се покажат и да покажат, че са провели подкаст. Често – за да забавляват публиката. Нямат свръхзадача в процеса на разговора да се осъществи мисловно взаимодействие и да се отправи смислено послание към аудитория.
Ето сега ние, тримата тук – в каква степен ще кажат зрителите, но се опитваме да произведем смисъл. Ти си направил 5000 интервюта. Имаш брутален стаж в телевизията. Лишен си от суетата да се покажеш. В теб е още жива мисията за това какво представлява телевизията в класическия й вид,
Значи ти си на наша обща страна тук да произведем смисъл.
Разговор с мисъл. Смислен разговор.
– Благодаря за тези думи. Успех на 20 март.
* Текстът се базира на телевизионно интервю със Станимир Стоянов и Красимир Червилов по повод старта на 6-ия сезон на ДККД. Интервюто е на журналиста Желязко Динев, излъчено в Телевизия Стара Загора на 12 март 2026 г., със съкращения и незначителни редакторски корекции.
