Елизабета и Александра Казале са две момичета, сестри, на 15 и 13 години, живеещи в Стара Загора. Елизабета е ученичка в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с профил френски и английски език. Казва, че обича физиката, астрономията, математиката… Същевременно е участник в клуб „Млад журналист“ към ЦПЛР-Стара Загора.
Александра е в 7-ми клас на Второ основно училище „П. Р. Славейков“. Подготвя се за матурите и ще кандидатства в езиковата гимназия „Ромен Ролан“. Тя харесва математиката и химията, но има зад гърба си участия в състезания по български език, „Човекът и природата“ и др. Тренира волейбол и въпреки че в момента се възстановява от контузия, очаква с нетърпение отново да влезе в спортната зала.
Двете момичета имат една пресечна точка – математиката, но много общо друго (интервюто с тях по-долу дава информация). Доскоро и стената на славата им е била обща, но вече е започнало „разделение“. Те казват, че така всеки оценява по-добре своите постижения. Но смятам, че делението на медали, купи, плакети и грамоти се налага поради тяхната многобройност.
Разговаряме с двете сестри – най-напред за техния лагер в учебния център на НАСА в турския град Измир, където те прекарват една седмица през отминалото лято. А след това ни разказват за своите мечти, планове, за всичките си младежки дела, за които получават безусловна подкрепа от семейството.
– Как се случи така, че посетихте учебно-тренировъчния център Space Camp Turkiye и какво най-много Ви впечатли от това приключение?
Елизабета: Когато бях в 7-ми клас във Второ основно училище, моя учителка ми разказа за този център и за конкурс, чрез който мога да кандидатствам за лагера на НАСА. Участвахме двете със сестра ми. Имаше конкуренция от много деца. Успях да получа 100-процентова стипендия. Сестра ми не получи тази възможност, но майка ни плати необходимото, така че да посетим центъра заедно. Първоначално лагерът бе насрочен за 2023 г., но заради земетресенията в Турция, се осъществи през лятото на 2024 г.
Най-впечатляващи за мен бяха симулаторите, защото на подобни се упражняват истинските астронавти в НАСА. Усетих всичко това като много интересно, като нещо мое и се роди мечтата да стана астронавт. Имаше и интересни лекции на тема хидропоника, как астронавтите се придвижват на Луната и в открития космос, за астронавти, посещавали базата в Измир.
Александра: По време на лагера участвах в две мисии, които имах отделни сценарии. В една от тях отговарях за проблемите по време на пътуването ни в космоса. Ставаше дума за пътешествие до Луната. Симулаторите също ми харесаха, най-много този, който пресъздава ходене на Луната. Той включва и виар очила, т.е. все едно стъпваш на Луната. Беше много впечатляващо, но … не искам да ставам астронавт.
– Създадохте ли приятелства от лагера в Турция?
Елизабета: Бяхме разделени в различни отбори, като в тях имаше най-малко хора от твоята държава. Дори със сестра ми се виждахме само по 1 час вечер. Направено е така, за да може да упражним английския си език, да се запознаем с деца от други държави, да обменим информация.
С много от тях, не само от България, но и от Полша, Италия, още сме приятели, пишем си всяка вечер. Много сме близки и се радвам, че имахме възможност да се запознаем, защото споделяме общи цели и интереси. Създадохме много добри приятелства.
– И двете се активни в различни сфери още от началното училище. Последните новости при Вас?
Елизабета: Това, че имам занимания в различни сфери, е благодарение на мама, която още в началното училище ми даде възможност да се запиша в различни клубове, състезания, да пробвам всичко, за да открия това, което ми харесва. Намерих доста неща, които ми харесват и продължавам да ги правя. Харесват ми и писането, и журналистиката, и математиката и физиката, но засега да бъда астронавт ме вълнува най-много. Разглеждам всяка вечер колежи и университети в Швейцария, Италия, Франция, има много програми на НАСА, които приемат деца, завършили лагера в Измир. Има изпити, конкурси, ще участвам в тях със сигурност.
Последното ми отличие е „Златна мида“ за есе като победител в „Литературен Камино“. По повод на тази инициатива обиколихме музеи, паметници и други забележителности от Старозагорско, свързани с поети, писатели, творци. Беше интересно и ми хареса. Най-много се впечатлих от Литературно-художествен музей „Чудомир“. Грабна ме начинът, по който уредникът Нина Колева ни разказваше за живота му, а неговите разкази и картини са впечатляващи. Задължително ще посетя отново и музея на Яворов в Чирпан.
– Александра, ти как се реши да тренираш волейбол?
– Запали ме моя приятелка. Преди това тренирах лека атлетика. Но реших да пробвам и вече 3 години ходя на волейбол в Спортна зала „Иван Вазов“. Сега съм контузена, наложи се операция на коляното ми. Но след като се възстановя, продължавам. Спортът ми дава дисциплина, помага да изграждам характера си и най-вече ми носи много радост.
Междувременно се готвя за изпитите след 7-ми клас и ще кандидатствам в ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Ходя и на олимпиади по математика, част съм и от Детски общински съвет.
– Защо вместо да си почивате или забавлявате правите всичко това в свободното си време извън училище?
Елизабета: Това ни показва нас самите в различна светлина. При журналистиката се изисква спокойствие, смелост, самочувствие, а аз съм притеснителна. Но работата в клуб „Млад журналист“ с ръководител г-жа Розалина Карамалакова ми помогна да се отворя повече към света. Журналистиката е предизвикателство към мен и характера ми. Математиката ме влече от 3-и клас, много я обичам. Това, че участвам в различни клубове, дейности и състезания, ме обогатява в различни сфери.
Александра: Правя всичко това, за да не мързелувам вкъщи, да съм заета, да намеря своето нещо и да се занимавам след години по-професионално с него. Все още не съм избрала какво е то. Продължавам със спорта, но нямам цел да ставам национален играч. Като че ли ми се иска да стана пилот, харесва ми, а може и нещо в областта на химията като специалист-изследовател.
– Като млади хора на Стара Загора какво още искате да се случва?
Елизабета: Има много клубове по интереси, които ЦПЛР-Стара Загора предлага. Ние със сестра ми посещаваме и Академията по математика на г-н Любомир Любенов. Има деца, които не знаят за всички възможности. Може би училищата трябва да работят по-задружно с тези центрове и организации и информацията да достига до повече ученици.
– На вас остава ли ви свободно време, въпреки всички активности?
Елизабета: Това, с което се занимавам, е това, което правя и вкъщи през свободното си време. Доставя ми удоволствие да решавам задачи по математика, да пиша… Не съм се чувствала припяна и изморена. Даже понякога съжалявам, че не ми е стигало време да участвам в повече и повече конкурси. Обичам и да чета.
Сега покрай изпитите на сестра ми й помагам. Искам да се справя по-добре от мен, да й е по-лесно и да бъде по-успешна.
Александра: В свободното си време уча за предстоящите матури. Обичам да излизам навън, да съм с моите приятели и да правя нещо полезно.
Радостно е, че мама ни подкрепя, подтиква и ни показа различните сфери. И винаги ни подкрепя безусловно в участията на състезания и извън града – кара ни, плаща такси.
И аз покрай сестра ми чета книги. А относно „натиска“ за матурите, приемам го с благодарност. Освен това, допирната ни точка със сестра ми е математиката и често тя ме следи изкъсо със задачите.
– Като става дума за изпити, състезания, имате ли си стена на славата у дома, коя е най-ценната ви награда?
Елизабета: Наскоро разделихме стената на две. Имам над 30 медала, 2 купи, 2 плакета, много грамоти от всички участия в конкурси и състезания. За мен най-сантиментален е сребърният ми медал от финала на турнира „Математика без граници“ през 2022 г., защото бе първата година, когато стигнах до финал.
Александра: Нямам най-ценна награда. Най-ценно е, че съм се престрашила да участвам в различни състезания, още от 1-ви клас. Помня първия си медал – сребърен от първото състезание по математика. Гордея се, че до ден днешен не пропускам възможност да отида на конкурс, надграждам се…
– На кои ваши учители искате да благодарите и защо?
Елизабета: Преди 5-ти клас участвах само в олимпиади по математика. Учителите ми в Второ основно училище „П. Р. Славейков“ са тези, които ме насочиха към толкова много различни сфери. Учителката ми по география и история – г-жа Елеонора Йорданова ме уведоми за много конкурси и ме научи как да участвам в тях. На Анка Мурлиева – преподавателката ми по физика и химия, се дължи и участието ми на космическия лагер в Измир. Тя ми каза за него и за конкурса, от които спечелих стипендия, и за много други, свързани с астрономия и физика. Много благодаря и на тогавашния ми класен ръководител и учител по математика Мариана Стоянова за подкрепата и помощта. Тя идваше на всичките ми награждавания.
Тези учители сега насочват и помагат и на сестра ми. Радвам се, че попаднах на тях, защото ми преподадоха много повече от материала в учебника.
– При пътуванията за участие в конкурси и състезания, сте посещавали забележителности, характерни за региона. Най-впечатляващите места за вас?
Александра: Винаги сме съчетавали състезания и награждавания с туризъм. Най-впечатляващо за мен беше, когато със сестра ми участвахме в математическия турнир Перперикон в Кърджали миналата година и на връщане видяхме каменната сватба. Беше много красиво.
– Какво искате да кажете на Вашите връстници?
Елизабета и Александра: Да пробват и да участват в различни състезания, спортни клубове, така ще преоткрият себе си и ще намерят това, с което им харесва да се занимават.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
