Датата 24 октомври 1979 г. е определяна от беройската общественост като един от най-славните мигове в историята на „зелено-белия“ тим. „Берое“ достига осминафиналите на Купа на носителите на купи (КНК) и съдбата отрежда тежката задача да се изправи срещу италианския „Ювентус“, в чийто състав личат осем световни шампиони с националния отбор. Старозагорският тим, ръководен от треньора Иван Танев, излиза срещу „Старата госпожа“ на препълнения от 30 000 зрители стадион „Локомотив“. Врящият котел избухва от радост в 81-ата минута, когато „Берое“ излиза напред в резултата след точно изпълнената дузпа от Георги Стоянов-Бръснаря. Заралии печелят в първия двубой и са много близо до отстраняване на „Ювентус“ в срещата реванш две седмици по-късно, но италианците надделяват след продължения и побеждават с 3:0.
Едно от главните действащите лица и в двата сблъсъка е голмайсторът на „Берое“ за всички времена – легендата Петко Петков. За дванадесетгодишния си престой в Стара Загора нападателят се отличава с рекордните 144 попадения в „А“ група и още 53 във втория ешалон на българското първенство. В историята на клуба остава и с петте си попадения срещу тима на „Аустрия“ (Виена, Австрия) при победата със 7:0 за Купата на УЕФА, сезон 1972/73.
* * *
– Г-н Петков, върнете се 35 години назад. Какъв ден бе 24 октомври 1979 година?
– Въпреки че датата е много далеч, ясно си спомням, че времето беше дъждовно. Двубоят се игра на стадион „Локомотив“ поради ремонтните дейности, извършващи се на главното съоръжение „Берое“. Присъстваха толкова хора, че
игла не можеше да падне – трибуните бяха препълнени
– Какъв сезон бе 1979/80 за „Берое“ преди двубоя с „Ювентус“?
– Не мога да си спомня детайлно какъв сезон беше, но отборът се представяше на много добро ниво както в родния шампионат, така и на европейска сцена. Имахме силен колектив, изграден от опитни състезатели. Няма смисъл да ги изброявам, защото всеки един от тима бе уникален по себе си и допринасяше за победния дух на „Берое“.
– Бяхте ли респектирани от тима на „Ювентус“, в чийто състав са личали имена на световни шампиони?
– Благодарение на отстраняването на „Арка“ (Гдиня, Полша)
в предишната фаза на турнира придобихме увереност, но до такава степен, че да сме наясно с възможностите си. „Ювентус“ беше „националният отбор“ на Италия, но в никакъв случай не изпитвахме страх. Беше нормално да бъдем респектирани от името на съперника, защото излизахме срещу класни футболисти, срещи които единствената ни цел бе да се самодокажем.
– В местната преса сте били определяни дори като фаворит в срещата, вие също ли бяхте толкова оптимистично настроени?
– Никога не бяхме допускали, че на всяка цена ще победим „Ювентус“. Притежавахме нужното самочувствие,
за да излезем на терена да се надиграваме със съперника
Според мен, по нищо не отстъпвахме на „Ювентус“ в мача, дори обратното – бяхме по-добри в ключови фази на играта.
– Коя бе най-силната страна на тима тогава, в коя фаза на двубоя надиграхте „Ювентус“?
– По мое мнение „Берое“ винаги е бил силен в атака, а най-добрата защита е нападението. През цялата история на клуба в тима са играли изключително добри централни нападатели, като в това число
бих отличил Петър Жеков и Димитър Димитров – невероятни футболисти
– Лидер ли виждаха във Ваше лице съотборниците Ви от тогавашния състав, имайки предвид, че сте били с най-голям опит към онзи момент, водач на нападението?
– Много от младите футболисти в отбора са били свидетели на головете, които съм вкарвал, и поради тази причина са ме определяли като пример за подражание.
Лидерът е човек, който е способен да мотивира съотборниците си да се раздават повече
в срещите и да подобряват представянето си.
– С какво футболистите на „Ювентус“ се различаваха от вас, колко голяма бе разликата между българския и италианския футбол?
– Още в първия момент, когато ги видяхме, се почувствахме респектирани от физическата им подготовка. В състава им личаха световно доказани имена, които притежаваха голямо самочувствие.
В италианските отбори имаше и чуждестранни състезатели.
Колкото до чисто футболното отношение, популярно бе твърдението, че италианците играят много добре в защитен план.
– Колко силна бе емоцията в момента, в който си осигурихте преднина в резултата?
– Беше 81-ата минута на срещата. Всичко се случи пред северната футболна врата на стадиона.
Бях фаулиран в наказателното поле и реферът отсъди дузпа.
Георги Стоянов-Бръснаря бе удивителен изпълнител на наказателни удари, защото притежаваше невероятно спокойствие в такива напрегнати моменти… Емоцията, след като топката се озова в мрежата, бе неописуема.
– Класата ли даде отражение в срещата реванш, съжалявахте ли за изпуснатата възможност да отстраните „Ювентус“?
– Победата и добрата игра от първия двубой дадоха отражение върху втората среща. Имам чувството, че всяхме респект в тима на „Ювентус“. Спомням си, че към този момент всички италиански отбори бяха елиминирани от турнира и цялото внимание на футболна Италия бе насочено върху нашия мач. Говореше се, че
дори били увеличили премиите за „Ювентус“
да ни отстранят в продълженията. Беше чиста случайност, че ни елиминираха, защото и в Торино бяхме по-добрия отбор, но късметът ни обърна гръб.
– Отбор само от българи, способен да постигне такъв голям успех! Прекаленото налагане на чужденци в родното ни първенство дали не дава днес пагубен ефект върху нивото на българския футбол?
– Съгласявам се с твърдението. Пресен пример за това е
двубоят на националния ни тим преди седмица срещу Норвегия
отбор, който сме побеждавали многократно, а днес е с класа над нас. Нямам нищо против чужденците в българския футбол, но те трябва да бъдат много по-добри от родните ни състезатели, за да се вдигне конкуренцията сред играчите ни.
– Следите ли представянето на „Берое“ в момента, как оценявате шансовете на тима за нов златен миг в история на клуба?
– Имам чувството, че отборът играе все по-силно с всеки изминал кръг и ако продължава победния си ход, може да постигне нещо голямо. „Берое“ вече е бил шампион, защо да не стане отново?
НБП, Стефан РАДЕВ
