Легендата на „Берое“ Петко Петков е роден на 3 август 1946 г. в село Синитево, Пазарджишко. Кариерата си като футболист започва в местния „Горубсо“ (Мадан). През 1968 година се присъединява към тима на „Берое“, с чийто екип в рамките на 12 години записва 259 официални срещи, в които е вкарал 144 попадения. Деветката е абсолютен голмайстор на клуба за всички времена. През лятото на 1980 година преминава в „Аустрия“ (Виена), а два сезона по-късно прекратява кариерата си. Носител на Балканската купа през 1969 година и участник с „Берое“ в едни от най-паметните мачове в историята на „зелените“.
* * *
– Г-н Петков, вярвате ли в чудеса? – Чудеса. Съществуват, макар и само по Коледа, както казват. Що се отнася до „Берое“, ако някакво чудо сполети отбора, то би било единствено плод на много труд и работа. За последните три години тимът наистина се превърна в хегемон на българското първенство. Според мен, тайната на успеха ни се крие в това, че Петър Хубчев съумява да изгради един много силно сплотен колектив от наличните си футболисти, независимо от индивидуалните им характери. Всички са под един общ знаменател.
Идеална е дисциплината, която цари в съблекалнята в момента
В отбора няма разделение – няма мои, няма твои, а над всичко стои „Берое“.
– „Берое“ отново е в челото на таблицата. С оглед на представянето на отбора закономерно ли ще е, ако я оглави в следващите седмици? – Абсолютно закономерно. Изключително силно впечатление ми прави коефициентът на полезно действие на „Берое“ в момента.
Само с 5 отбелязани гола вече имаме 13 точки в актива си
От началото на настоящия сезон отборът все по-умело влиза в необходимата рутина. Най-важното е, че в момента в „Берое“ се работи усилено, кипи денонощен труд. Успехите ще дойдат с времето.
– Възпитаниците на Петър Хубчев остават непобедени цели 15 поредни срещи. Какво крепи така силно „Берое“, за да не се пречупи толкова дълго време? – В момента в „Берое“ са
налице едни от най-добрите условия за работа в България
Ръководството на клуба се е погрижило и за футболисти, и за треньори. А това несъмнено предразполага за нормално протичащ работен процес. На базата на тези условия и при наличието на такъв сплотен колектив единствено е нужно в клуба да продължава да се работи по същия начин. Най-същественото е, че „Берое“ вече има изграден стил на игра и в момента се работи по доусъвършенстването му.
– Колко голяма стъпка би било за „Берое“, ако успее да детронира „Лудогорец“ още в идния кръг? – Толкова голяма,
колкото да си осигурим първото място във временното класиране
в шампионата. Ще играем срещу силен съперник. Предстои ни изключително важен и тежък сблъсък, но аз съм с нагласата, че ще успеем да ги победим. Преди седмица бях убеден, че няма да загубим мача от „Литекс“. Така и стана, дори и спечелихме.
В Ловеч наиграхме убедително съперника
създадохме много чисти голови положение и логично надделяхме. Очаквам да повторим същото срещу шампиона.
– Спечели по-силна конкуренция между отборите или загуби разнообразието си българският футбол след редуцирането на „А“ група до десет отбора? – В последните години много от градовете, които са имали своите традиции в историята на родния футбол, изгубиха своите отбори.
С намаляването на отборите до десет
силите в шампионата се равнопоставиха. Засилва се конкуренцията между тимовете, а с това ставаме и свидетели на много изненади. Но според мен по-важно е да се дава възможност на младите футболисти да играят повече на такова високо ниво. Искаме да имаме добър национален отбор, а в същия момент не се дава достатъчно шанс на перспективните юноши да се развиват в по-голяма конкуренция.
– Миналата година се говореше за „Време за медали“. Резонно ли е сега да повдигнем темата „Време за злато“? – Едва ли има запалянко, който
да не мечтае за триумфа и златните медали
във всеки един сезон. Но освен труд, старание и себераздаване, понякога е нужен късмет. Съществуват и много странични фактори, на които „Берое“ често става жертва. Разбира се, визирам съдийството. През миналия сезон в много от двубоите отборът бе оставен с десет човека, но всяко зло за добро – момчетата се научиха да играят и по този начин.
Вярвам, че за „Берое“ няма невъзможни неща
– всичко може да се случи.
– Вековен „Берое“… Как бихте искали да запомните първите 100 години? – За последните почти 50 години, откакто съм в Стара Загора, с „Берое“ съм преживял изключително много запомнящи се моменти. За цялото това време единствено съм се разделял с клуба, когато подписах с „Аустрия“ за две години, и още веднъж – заради стълкновение с ръководството.
Единствено „Берое“ лежи на сърцето ми
Ще използвам възможността да отправя апел към всички фенове. Бих искал те да бъдат на стадиона винаги, независимо в каква позиция се намира отборът или срещу кой отбор играе. Много е лесно да се подкрепя тимът, когато побеждава с 5:0. Същественото е да го правят, ако отборът губи с 0:5.
– А в следващите 100? Какво крие бъдещето за „Берое“? – С всяка изминала година
жаждата се успехи ще се увеличава
защото апетитът идва и с яденето. Копнея за поне още една шампионска титла навръх 100-годишнината на клуба. Но е и въпрос на шанс – и във футбола, и в живота е така. Надявам се в следващото столетие „Берое“ да се гордее с такъв футболист, нападател, който да надмине и абсолютния ми рекорд за попадения със зелената фланелка.
НБП, Стефан РАДЕВ
