Когато си на морския пост, никога не бива да обръщаш гръб на морето, казва още героят от най-новата книга на Кристиян Петков – „Разкази на стария спасител“
На 21 май в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора бе представена книгата на Кристиян Петков „Разкази на стария спасител“. Книгата, авторът и, разбира се, главният герой в нея – Стоян Шопа, събраха много почитатели в приятелска атмосфера.
Моята цел бе да пресъздам правдиво историята на Стоян Шопа. В началото ми бе трудно, тъй като не познавах отблизо главния герой, бях чувал само легенди за него, сподели за „Национална бизнес поща“ Кристиян Петков. Докато се опознаем, не ми беше никак лесно да изградя образа му. Имах известно колебание относно стила на пресъздаване на историята му и тъй като харесвам увлекателните художествени разкази отблизо, неусетно преминах от трето в първо лице. Тогава когато „влязох в спасителните плавници“ на героя си, действието потръгна, с характерния за времето си сленг, темпоритъм и соцлетовен реализъм, поясни Кристиян Петков.
Получи се интересно четиво, в което редуваме весели и забавни случки от ежедневието на тогавашния спасител – „гларус“, с драматични спасявания на човешки живот и върнатите от прага на отвъдното десетки хора, благодарение на нашия герой, „ангел на спасението“, изпълнил достойно своята мисия.
Посланието към младите хора е: Обичайте нашето Черноморие, посещавайте го. Морето е простор, волен порив и прозорец към света. Но помнете завета на стария спасител: „Морето не е до колене“!, допълни Кристиян Петков.
Чалгата, друсането на кючек, алчността, простащината опошляват днешните млади хора. С този поглед назад във XX век, показваме по-различен контрапукт. Към едно отминало време на романтика, мечти и красиви отношения между млади мъже и жени. Дано успеем да провокираме размисъл в един променящ се не само към добро свят. Надявам се, че ще бъдем полезни с разказите от миналото и поуките за бъдещето, казва още Кристиян Петков.
След премиерата на „Разкази на стария спасител“ в Стара Загора, книгата ще бъде представена и на среща в Созопол, където от 1 до 7 юни предстои Седмица на морското спасяване.
А преди да поеме отново към поста на родното Черноморие, Стоян Шопов отговори на въпроси на НБП.
– Г-н Шопов, разкажете повече за Вас и защо книгата с Вашите разкази се появи точно сега?
– Завършил съм Руската гимназия в Стара Загора през 1973 г. Изкарах казармата, след това 2-годишен курс в Електротехникума, който ми даде възможност да работя като специалист в тогавашното ЗЗУ. Един мой приятел ме нави да се явим на курс за водни спасители. През април 1977 г. решихме да се запишем и да видим ще стане ли нещо от нас. Курсът беше в рамките на 10 дни, с двуразови тренировки. Завършихме го 25 души. И оттогава до ден днешен всяко лято съм воден спасител. Първият ми пост бе на Каваците. Същевременно работих и в ЗЗУ. Понастоящем съм председател на Клуба на спасителите в Стара Загора и инструктор по водно спасяване.
Книгата се появи сега, тъй като през 2024 г. се честват 60 години от създаването на Водно-спасителната служба към БЧК. Аз съм активен неин деятел, вече с 46 години опит. Имах преди време непринуден разговор със съпругата на Крис – Дима, на която разказах мои случки. Тя ме запозна с Кристиян и той бе човекът, който се зае да запише житието и битието ми. Започнахме да работим по книгата от миналата година. Първо се искаше време да се опознаем, но Крис се запали по идеята и, както казва и той, влезе ми в плавниците.
Радвам се, че към премиерата на книгата имаше голям интерес. Дойдоха много мои приятели, съученици, водни спасители. Събраха се всички щатни инструктори, с които съм работил през годините. Означава, че ме уважават.
Аз съм хрисим човек, не съм злобен, помня само доброто
Оказа се, че се явявам като събирателна личност, край мен хората се запознават, а и добротата сплотява. Обещахме си с колегите да продължим с подобни срещи между нас – спасителите.
– Какви са най-големите предизвикателства на спасителната дейност?
– За нас малко се говори. Много ме е яд, че още от времето на „Балкантурист“ винаги сме последната дупка на кавала. А без нас не може да се отвори сезонът. И сега е така – не си дават сметка, че няма ли ни нас, не могат да отворят и обектите по морето.
Много се възмущавам и от друго. Говорим за медикоптери, а пък другото го няма. Нампример, миналата година имаше тежък инцидент, а в Созопол, където и до днес е моят район като спасител, няма вечерно време лекар, нито пък друг вид медицинска помощ. Същата работа е и в Бургас. Наложи се и там да чакаме 2 часа пред едно малко кабинетче. Какъв туризъм да правим тогава? Държавните болници къде са?
Държавата е дала заден ход навсякъде. Никой не говори за спасителите. А нашите първи три минути са най-важни, те са и фатални, за да можем да помогнем на пострадалия.
– Какво искате да кажете на читателите с книгата?
– Една от целите е да привличаме младите към професията на водните спасители. Това е призвание. Както си говорим между нас, колегите, и с извинение пред читателите,
на когото му е влязъл пясък в дупето, остава му за цял живот
А младите дават отбой. Тази година, например, имаше курс – завършиха го само 12 души и то за басейни. Или ги е страх от морето, или са неуверени в собствените си възможности.
– Вие как поддържате форма?
– Наближавам 70 години, но още съм в добра кондиция. Плувам на басейна и нон стоп движение. Чувствам се добре, стремя се да поддържам определени килограми.
– Кое е най-важното за Вашата работа на морския пост?
– 50 години съм във вода – най-важни са превенцията и наблюдението. На Седмия конгрес на БЧК имах специален доклад, с предложение спасителите да имат най-малко средно образование. Както казах, завършил съм Руската гимназия, зная руски, както и английски език. Успявам да се справя с разговори с туристите. Не е важно да си стоиш на поста. Трябва да си с хората и да им обясняваш какви са опасностите. Комуникацията с децата също е много важна. Понякога се налага „да смигна“ на родителите, и да помогна така, че децата да станат по-послушни. Имам подход.
И други съвети давам на туристите. Например, ако има тежък фатален инцидент, винаги трябва да има близки, които да свидетелстват, че всичко е било правилно.
Слушат ме. Аз съм доста строг, особено когато морето стане опасно
Има моменти, например, след обяд – вятърът се обръща. Преминавам от зелен на жълт флаг. Надуваемите предмети тогава са най-опасни. В морето обикновено влизат хора, които не умеят да плуват, играят си с една топчица. Вятърът я носи навътре, те тръгват да я гонят. Карам им се – топката струва 5 лв., толкова ли струва животът ви… Същото е с дюшеците и така модерните напоследък надуваеми фламинга, еднорози… Това нещо обърне ли го вятърът, става сложно. Много такива случаи сме имали, с джета ходя да ги гоня.
Отделно психиката на всеки е различна, при тежък инцидент някои колеги се отказват, виждат, че тази работа не е за тях. Аз се справям.
Имам десетки спасени давещи се, върнати от смъртта и преродени за живот. Най-тежкият ми случай е обдишване, още по време на изтегляне на удавник от дълбока вода, тъй като той самият бе доста тежък мъж. Това е удовлетворяващо. Но си пожелавам да не се стига до такива тежки случаи.
Ако трябва да обобщя, водният спасител се учи с практиката. Не става само с един курс от 30-40 дни, опит трябва. И наблюдения – спасителят не бива да обръща гръб на морето, или на обекта, който охранява. Ето, миналата година имахме такъв случай.
Докато един колега разговаря с майката, детето на 1 метър зад него щеше да се удави
Така че, очите трябва да са не на четири, а на осем. Затова винаги си избирам позиция, от която мога да наблюдавам цялата ивица, а не да стоя само на едно място.
За да си воден спасител, трябват опит и мерак. Някои не смятат нашата дейност за професия, но тя си е професия. Дано повече млади хора дойдат при нас. Затова се надявам с тази книга да ги привлечем.
Докато я подготвяхме, в мен се роди идея да направя и нещо като учебник, с уроци – спрямо моя опит, как да се действа в различни ситуации. Това е следващата ми цел.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
