Станимир СТОЯНОВ,основател на Международна Академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“
Кризата „КОВИД“ постави както всяка държава, така и всеки гражданин пред важен избор.
Европа избра съюзен Режим на Оцеляване, Китай – продължаване на Курса на високи държавни постижения. Русия провежда хибридна политика: от една страна стимулирайки културата на колективни постижения, от друга – „замразявайки“ развитието на индивидуалната такава. САЩ проведе представителен „референдум“ (около 75 000 000 гласа „за“ маските, 70 000 000 – „против“), който показа, че НАЦИОНАЛНАТА И ИНДИВИДУАЛНАТА култура на постижения е жи(ла)ва, а Великата битка на културите в глобален мащаб тепърва предстои.
В такава ситуация бъдещето на страна с традиционно доминираща култура на оцеляването като България, разбира се, е повече от проблематично. Без решителна лична и колективна съпротива за Промяна на индивидуалното и национално съзнание след 20 години (със или без Европейски съюз) ще сме, във всеки смисъл, Периферия със затихващи функции. Днес умният КУРАЖ става решаващо качество за личния и за колективния успех.
Историята, която ви предлагам, опредметява всичко, което десетилетия проповядвам за културата на постижения. Като позитивен страничен ефект е онагледеният факт, че както проказата, чумата, холерата, испанският грип, СПИН или птичият грип не са успели да сложат край на човешкия род и прогрес, така и Ковид-19 няма да го стори. Но всяко изпитание (епидемия, война или природно бедствие) е давало възможност за старта на нечий личен, корпоративен или национален успех.
Такава е историята на Фриц Хофман-Ла Рош*, основател на компанията „Рош“ . Ще припомня, че това е първата фирма, която въвежда СПИН-теста през 1986 година, а през 2006 година при пандемията с птичия грип „Тамифлу“ на „Рош“ е едно от считаните за ефективни лечебни средства срещу вируса…
Фриц не блести като гимназист. Определят го дори като „изключително посредствен ученик“. По ирония за бъдещ основател на велика фармацевтична компания особено го затруднява… латинският. Фриц Хофман е изглеждал като непритежаващ особени таланти, нито особен ум, нито кой знае какъв фасон и обноски. Но в изключително висока степен притежава кураж, решимост, упоритост, неотстъпчивост и усърдие.
Днес за безброй български родители, стресирани от ковид и от собствения си страх за физическо, емоционално и икономическо оцеляване, е полезно да вникнат в горните редове. Като човек с десетилетен опит в изграждане на подготвени за високи постижения личности, искам да им кажа: изграждайте в децата си КАЧЕСТВА, а не КОМПЛЕКСИ! Дълг и на учителите е не да обясняват колко се страхуват да влизат в класните стаи, а да учат децата и на смелост. Защото просто да ги образоват могат (и много скоро ще го правят) и роботи.
Та родителите на нашия герой Фриц, искали той да се посвети на науките, а той искал като прадядовци, дядовци и баща си да се занимава с търговия. Така се озовава за практическа стажировка в магазин на „Липман и Гефкен“ в Хамбург. И тук се разиграва това, заради което избрах да ви разкажа точно тази история, а не някоя подобна друга, в т.ч. и с патрона на основаната от мен академия – великия и неподражаем Сър Исак Нютон.
В началото на 1892 година от Югоизточна Азия към Европа тръгва епидемия от холера. През пролетта достига Москва и Санкт Петербург, а в летните месеци – и Западна Европа. Поток от хиляди руски емигранти през Балтийско море се насочва към Хамбург, за да продължи оттам за Америка. Така се трасира пътят на заразата. В началото на август в Хамбург около 5000 руснаци се настаняват в мизерни условия във временни бараки, чакайки да отплават към американския бряг. Хората масово използват брега на Елба за неотложните си нужди. Епидемията пламва, тъй като местните жители ползват водите на реката за питейни нужди без да я филтрират.
На 15 август след зловеща диария и повръщане умира първият пристанищен работник. След седем дни жертвите са над двеста. На 25 август властите в листовки дават инструкции с предпазни мерки. В тях е записано черно на бяло: „Против избухналата болест според опита ни няма средства“. В болниците хората масово измират. Медицинските служби са безпомощни… Хамбург за 4 месеца е поставен под карантина.
Както и сега, бизнесът и търговията тогава почти изцяло спират. Фриц Хофман-Ла Рош останал без обичайната си заетост, разполага със свободно време, което използва, за да следи внимателно развитието на епидемията. Заразата разболява над 18 000 души, от които половината – около 9000 умират… Младият Фриц Хофман става свидетел как на улицата под прозореца му товарят и извозват труповете. Разказват, че за да се защити от холерата, той, заедно с приятели си, пие големи количества от открития в сградата коняк. С цел да направят вкуса му по-добър, накисват в питието портокалови кори. Не е доказано, че конякът помага срещу холерата (както впрочем ракията срещу ковид), но поне има по-качествен вкус.
Пет години по-късно на базата на спомена за „тази технология“ от времето на карантината Фриц Хофман-Ла Рош произвежда култовия сироп за кашлица с вкус на портокал. С него фирмата му завладява света и се поставят основите на мултимилиарден бизнес .
В живота е винаги така: някой реално пачки „преде“, друг – виртуално патки пасе!
За първото – е нужен и КУРАЖ, за второто – и един КОВИД е достатъчен.
*Алекс Капус, Магнатите. 10 портрета, ИК „Прозорец“, 2009
NBP.bg
