казва Кристиян ПЕТКОВ, кореняк старозагорец, писател, ефективен защитник на екокаузи
Още в началото на прехода в Стара Загора се появиха представители на американската компания „Макдоналдс“, които искаха да реализират ресторант за бързо хранене. Избраха за място – централен старозагорски парк, познат на старите заралии като „Алана“. Там има много ценни вековни дървета. От компанията решиха, че могат да ги отсекат и да направят своя обект с отбивки от бул. „Св. Патриарх Евтимий“. Аз, заедно с други хора, тогава твърдо се противопоставихме, въпреки че от „Макдоналдс“ вече бяха подработили местната власт. Нашите сериозни опасения бяха, че ще бъдат нанесени много сериозни щети на зеленината и вековните дървета в парка. Тогава целият трафик София-Бургас минаваше по бул. „Славянски“. Предложихме на ОбС-Стара Загора такава алтернатива. След протести и зелени акции от наша страна, ОбС преразгледа своето предложение. Но от „Макдоналдс“ се разсърдиха и напуснаха Стара Загора за дълго.
Аз съм виновникът, сигурно съм записан в черните им тефтери, че Стара Загора няма „Макдоналдс“
със собствена сграда и досега.
Спомням си също и личното си участие в протестите, свързани с обгазяването на Стара Загора. В периода 2002-2003 г. правителството на България взе решение да бъдат унищожени ракетите СС-23 на полигона в Змейово. Като старозагорец, мислещ за града си и за бъдещето му, поведох протестите. Един от най-ярките моменти беше блокирането на пътя Стара Загора-Казанлък. Включиха се над 500 автомобила – водих ги аз, с националното знаме отпред. За съжаление, не успяхме да спрем унищожаването на част от устройствата на полигона в Змейово. Но протестите фокусираха вниманието към полигона – първо в Старозагорска област, след това в цялата страна. Все пак министерството на отбраната тогава взе мерки и допусна граждански контрол на място и мониторинг-контрол върху фона и въздуха край Стара Загора.
Старозагорци показахме, че сме корави и не могат лесно да ни манипулират
Разбира се, бях на първа линия и когато започна изсичането на Аязмото. Там бяхме шепа хора и наистина се искаше кураж да се изправим срещу агресията на жителите от кв. „Лозенец“, за да прекратим набезите към парк „Борова гора“ и към „Аязмото“. НПО-тата и екозащитниците там ги нямаше. Появиха се при събарянето на незаконните постройки да защитават заедно с българския Хелзински комитет правата на ромите. Тогава не ги интересуваше пуп-муп, строителни визи и разрешения. Интересуваше ги как да атакуват кмета.
А сега, когато става дума за казуса „Бедечка“, сме свидетели как са подложени на зелен тормоз и зелен рекет белокоси български граждани, цял живот спазвали законите и плащали данъци. Придобили земята си по честен път. А тези, които строят, са си извадили строителните разрешения по законов ред. Това за мен е двоен аршин.
Припомням тези събития и битки от прехода, защото те са свързани с истински зелени каузи. Като се замисля за това, което сега се случва, интересно е човек да си зададе въпроса –
защо във важни за целия град, мащабни проблеми, т. нар. зелени активисти, не взеха участие
Защото за всички тези каузи през годините съм търсил и активисти от НПО, и от „Зелени балкани“, и др. „екологични патриоти“. Къде бяха днешните защитници на „Бедечка“, когато циганите изсичаха Аязмото? Така че, сегашната им акция изглежда съмнителна. И не съм сигурен кауза ли ги води или друг интерес – било то финансов, било то политически.
А сега конкретно за казуса „Бедечка“. Лично аз, като общински съветник два мандата – от 2007 г. насам и като зам.-председател на ОбС, участвах в работата на различни комисии. Една от тях подготвяше промяна в Общия устройствен план на града, приет през този период. Част от този план е спорната територия „Бедечка“. Тогава имаше сериозни икономически апетити за застрояване на района, северно от ул. „Христина Морфова“ чак до езерото Загорка, в границите между бул. „Иван Вазов“ и река Бедечка. Бях един от тези, които се противопоставиха сериозно на това мероприятие. След усилени дебати в комисията и в Общинския съвет, бях подкрепен от колеги, сред които инж. Румяна Присадашка. И се взе едно балансирано решение. За южната територия от ул. „Августа Траяна“ до бившето предприятие „Труд“ се отреди ПУП за застрояване, а на север – цялата територия около езерото, близо 500 дка, получи статут на парк. Важно е да се припомни, че в квартала, който се отреди с този ПУП, имаше амбиции за високо строителство и интензивна плътност на застрояване. Там също аз и мои колеги се противопоставихме усилено. И се постигна ПУП за квартал с ниско застрояване, с 40% за всеки парцел незастроена площ, отредена за озеленяване, с коефициент за плътност на застрояването, който да отреди
красив градски квартал с пространство в хармония с околната зелена среда
В този период се направи и паспортизирането на ценните дървесни видове. Около сервитута на реката бе отредено отстояние, което е достатъчно голямо и не подлежи на застрояване. Още повече, че бе предвиден и пробив – свързване на една от основните улични артерии с кв. „Самара“. Неговите жители и до днес имат един-единствен пешеходен мост като връзка през реката. Всички тези мерки дават пълни основания да считам, че тогава е взето напълно разумно и балансирано решение.
Аз самият, участвайки в комисията и промяната на ОУП, съм чел доста документация. Твърдя, че сега се представя доста изкривена информация. Например, каза се, че спорната територия в средата на 20 век е била парк. Тя никога не е имала статут и функция на парк. Има една-единствена заповед – от началото на 60-те години, в която чиновник от Община Стара Загора, разпорежда да се започнат мероприятия за отреждане на парк в тази зона. Няма никъде обаче, решение на ОбС. За мен няма никакво съмнение, че територията северно от бившето предприятие „Труд“ и около езеро Загора, е със статут и функции на парк. А тази южно от предприятието „Труд“ до ул. „Августа Траяна“, спорната днес територия, навремето е имала функции на разсадник. Точно от него са останали тези ценни и интересни видове, в момента в проблемната територия. И във всички нормативни документи е предвидено те да се запазят.
Важно е да се каже също, че когато изготвяхме тези процедури между 2007 и 2012 г.,
някои от хората, които и сега са активисти в защита на „Бедечка“, идваха в Община Стара Загора
и ОбС-Стара Загора. Лично съм ги запознавал с документацията, канил съм ги и в комисията по териториално и селищно устройство. Например, Първан Симеонов, моят добър млад приятел, и един негов сподвижник – Йордан, наричали сме ги на шега „Малките Бедечки“. Коментирали сме с тях, запознавали сме ги с всички детайли. Изразиха своите съображения, чуха аргументите на комисията. Преди да бъдат приети ПУП и ОУП на града, нямаше писмени възражения, нямаше обжалване на тези мероприятия. Странното е защо сега, след като минаха години, след като е в сила ОУП на града, се предизвика толкова яростно атакуване на територията. И отново си задавам въпроса –
само на зелен патриотизъм ли се дължат тези атаки срещу местната власт
срещу участвали като мен хора в тези процедури… Преди време се опитах да обясня това във фейсбук. Бях нападнат яростно от сегашните модерни екозащитници. Но има една латинска сентенция – Veritalen dies aperit – „Времето разкрива истината“. Аз съм убеден, че всичко ще си дойде на мястото и всичко ще стане ясно на старозагорци.
Затова интересно за старозагорската общественост ще бъде да се проследи има ли свързани лица в политически и икономически план между млади, умни и красиви хора, които стоят отпред, и не толкова млади, и не толкова красиви, но забогатели с политико-икономически тъмни механизми хора.
Има ли в западно направление конкурентни проекти, които са готови с всички строителни разрешения…
Защото, ако този добре разположен и балансиран проект за кв. „Бедечка“ тръгне без напрежение, от тези конкурентни проекти трудно ще се продаде и един кв. м жилищна площ. Ако човек като мен познава хората в тази среда и е наясно, лесно би достигнал до правилните отговори. И знаейки истината, сещам се за още една латинска сентенция – – Veritas victit – „Истината побеждава“.
В този сложен казус аз бих предложил на екозащитниците,
вместо крясъци и гимнастически упражнения от рода на кълбо напред, кълбо назад, да спрат да поставят всички под общ знаменател
Има десетки възрастни хора, които с връщането на земите от тази територия вече 20-30 години ходят по мъките – по инстанции и съдебни процеси… Те са имали бахчи (градини) в тази територия, за които е трябвало да бъдат овъзмездени. Те нямат вина, че техните градини, които тогава са били крайна зона на града, сега са в централната част. Те нямат вина, че са спазили всички необходими във времето мерки за придобиване на имотите си, че са плащали данъци и такси… Извършва се чудовищна манипулация, има крещяща несправедливост. Не може тези възрастни хора, подложени години на административен тормоз, да бъдат поставени под един знаменател с хора, придобили имоти в тази апетитна територия по други начини. Нека природозащитниците бъдат коректни. Ако има такива, които са злоупотребили с политическо влияние и според постовете, които са заемали,
нека атакуват конкретно тях. Нека ги посочат, нека водят дела
Мисля, че Общинският съвет в момента е подложен на голямо напрежение. Гражданското общество е манипулирано и разединено. Оспорва се дори самото основание на референдума. Затова не съм оптимист, че неговите резултати ще дадат достатъчно добра основа за кмета и за Общинския съвет да вземат най-правилното решение. Защото цялата фейсбук истерия, която е създадена с дългосрочни политически задачи, и няма за цел да приключи с референдума. Но както се казва: Vox populi, vox dei – „Глас народен, глас Божи“.
НБП
