Петър ДРАГИЕВ
КУРАЖ
На Атанас Далчев, Николай Лилиев, Таньо Клисуров
Снощи залезът погълна алчно
слънце алено. Дрезгавина.
Бе картината почти по Далчев:
на тържището – хамалин млад, жена…
Сутринта – тъгата да отмине –
Лилиев направи чудеса:
греят небесата ведросини
по листата в капчици роса.
През деня Клисуров викна пролетния вятър,
цъфнаха липите със дъх неудържим.
Загърбваме мерилото с ада и другите на Сарт(ъ)р
и нищо от делата ни не се превръща в дим.
30 март 2024 г.
Стара Загора
Сбогом, Таньо, сбогом, поете! Ти, майски сине, завинаги ще останеш част от пролетта, „досами Далчев, далече от мършата, / изплезен не на света – на свършека му”.
