Автор: Станимир СТОЯНОВ, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон”
Лидерският дефицит по света и у нас през последните години достигна критични нива. Особено в нашия т. нар. Западен свят. Главната причина, както неведнъж съм посочвал, е агресивният либерален опит за подмяна на Културата на постижения с Културата на оцеляване. Първата – създала Цивилизацията на Стария и Новия свят. Втората – водеща към застой и упадък. Най-драматичен и деструктивен през последните десет години е този сблъсък в САЩ. Персонифициран от немощния Байдън и енергичния Тръмп. Европейският съюз от началото на XXI век се управлява от лидери с меки умения. Подходящи за ръководството на утопични мегапроекти в политиката и в икономиката, но изключително непригодни за реалния свят на глобална конкуренция, където сблъсъкът изисква решителни и твърди характери.
Един изстрел, насочен в лицето на Доналд Тръмп, може би поставя началото на една отрезвяваща промяна. Куражът, проявен под огъня, дава пример и импулс за лидерите от различни страни и генерации. Промяната в отношението към Тръмп на номинирания за вицепрезидент 39-годишен Джеймс Дейвид (Джей Ди) Ванс е показателна. Морският пехотинец, ветеран от Ирак, най-добре може да оцени смелостта да се изправиш и призовеш за борба привържениците си, секунди след като куршумът е разкъсал ухото ти.
Старозагорският кмет Живко Тодоров, политик от генерацията на Джей Ди Ванс, след покушението, във фейсбук профила си написа: „Съдиха го, хулиха го, а сега се опитаха и да го убият, но Тръмп е истински боец и ще спечели изборите наесен”. Буквално часове след това сам трябваше да покаже кураж под огъня, обхванал горите край Стара Загора. И да поведе на борба със стихията стотици доброволци. Точно така, както в същите дни преди 17 години това направи друг старозагорски кмет с твърди лидерски умения – д-р Евгений Желев.
Добре познавам историите на изграждането на Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс, както и на д-р Евгений Желев и Живко Тодоров. Има логика, при всички кусури на американската демокрация, Пътят на високите постижения да отведе и Тръмп, и Ди Ванс до политическия връх на Америка.
Политическата криза в България не може да бъде решена без промени, стимулиращи израстването на нова генерация политически лидери с изразена индивидуална Култура на постиженията. Преди повече от 20 години, заедно с покойния вече художник-хералдик Христо Танев и с астрофизика и археоастроном Алексей Стоев, предложихме на правителството на Симеон Сакскобургготски България да бъде административно разделена на три части, управлявани от пряко избирани губернатори. Освен всичко друго, виждахме в това път за изграждането и развитието на политически лидери от нов тип, всеки от които подготвен да управлява страната. Считам, че днес тази идея е още по-актуална. Твърде дълго мъже с висок потенциал като Живко Тодоров и Димитър Николов остават в ограничения, макар и важен, периметър на своите общини. За всеки един от тях, например, би бил достойно предизвикателство мажоритарният избор за губернатор на Южния регион.
Предложението ни преди двадесет години доведе до намаляването на районите в страната до шест. Но идеята за пряк мажоритарен избор бе бламирана, като отваряща пътя към президентска република. Като гледам, при всички спорове в Щатите по отношение на кандидатите и политиките никой не е тръгнал да отменя президентското управление на страната…
В юлската жега не искам да добавям градуси в дебата как да се променя политическата система в България, но съм сигурен в две неща. Първо, че не можем да правим едно и също по едни и същи правила и да очакваме различен резултат. Второ, не отворим ли бърза лента към триъгълника на властта за лидерите с висока индивидуална Култура на постиженията, страната ни няма скоро… да стане равна с другите европейски народи.
NBP.bg, Станимир СТОЯНОВ, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон”
