Послание на Станимир СТОЯНОВ, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“, на среща с учители от Второ основно училище „П. Р. Славейков“ в Стара Загора на 11 декември 2019 година
Образованието вече е стратегически елемент от националната сигурност, а учителите са на първата линия на бойното поле за бъдещето на България, казва Станимир Стоянов
Днес съм пред Вас, за да покажа необходимостта от преобразуването на една стратегическа гражданска инициатива за високи постижения в национална доктрина. Тя цели превръщането на културата на постижения в доминантна за страната и Европа. Благо, че имаме еврокомисар, който може да упражнява влияние върху тези тенденции.
В началото ще ви представя кратък преглед на някои от по-интересните мнения и въпроси от публичния декемврийски дебат, свързани с българското образование. Презентацията е изключително провокативна, за което предварително се извинявам.
През декември 2019 г. отново на дневен ред стои проблемът „ГРАМОТНИ ЛИ СМЕ?“
Никой не може да отрече факта, че днес ние не сме вече там, където бяхме преди 40-50 години и че, за зло или добро, бавно, но сигурно се изравняваме с тенденциите на Запада. Но Западна Европа – това значи все повече растяща обществена и професионална диференциация, сложен механизъм, движен от пъргави икономически и идейни пружини. Това означава непрестанно напрежение, пълна културно-стопанска и тактическа готовност на отделната личност, на отделната обществена група, народ, група от народи в оживената арена на новия живот…
Днес, когато всяка клетка от обществения организъм трябва да бъде годна за неговото преуспяване – какво сторихме ние досега и какво правим сега, за да бъдем в крак с века си?
Недостатъчната подготовка на мнозинството от народа ни за стопанските области в които работи, е ясна като бял ден. Тя става още по-очебийна, когато се вземат предвид новите изисквания и постижения…
Според статистическите изследвания, 40-50% от нашето население е (функционално) неграмотно… Даваме ли си достатъчно ясна сметка ние какво значи през XX (и ПЪРВИ) ВЕК гражданин на една културна държава да бъде лишен от най-елементарни познания за себе си и света, в който се ражда, живее и мре?
Следващият въпрос, предизвикващ дебат е „ЗНАНИЕ ИЛИ ОПИТНОСТ“? (преведено иначе – академични познания или функционална грамотност).
Обикновено се мисли, че учителят „преподава“ на учениците знания и навици, наука и сръчности. Науката пък се схваща като готова система от знания, изразени езиково…
Това схващане се гради върху традиционното рационалистично разбиране за знание. Според това, последното – научното познание е редица от общи понятия и съждения, поставени в логична връзка. Рационалното понятие за знание се оказва вече лош ръководител на съвременния учител в неговата преподавателска практика. Онова, с което учителят днес трябва да снабдява учениците, не е абстрактно знание, значение на изрази – понятия и съждения, кристализирали в учебниците. Учителят днес има за задача да ръководи ученика да придобие колкото се може по-висока функционална грамотност, да я организира и усъвършенства. Крайната цел на учебната работа не трябва да бъде ЗАПАМЕТЯВАНЕ НА НАУЧНАТА СИСТЕМА и умения да изразяваме основните положения на отделните клонове на науката, а РАЗБИРАНЕ НА САМИТЕ НАС, на заобикалящия ни свят, природа и общество, и УМЕНИЕ ДА СЕ ОРИЕНТИРАМЕ, ДА ДЕЙСТВАМЕ ПРАВИЛНО В НЕГО.
Умението да говорим добре и разбрано за другите, да излагаме мислите си публично, да водим спор, да иронизираме, да се държим правилно в обществото, да се владеем и прочие се не се придобиват чрез поучаване, а чрез тяхното упражняване.
Така стигаме до въпроса за ролята на учителя или „КАК ДА СЪЗДАДЕМ ПОВЕЧЕ ЖИВОТ В УЧИЛИЩАТА“?
Учителят изпълнен с ентусиазъм, може да внесе жива струя, която да освежи обучението и създаде (истински) живот за децата в училище.Той ще съживи и бездушната материя в учебника с магията на своето слово…
ДОБРОТО НАСТРОЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ е главната предпоставка за създаване на атмосфера, приятна за децата… Колкото и да е сурова действителността и живота да носи неприятности, непростено е на учителя да ги пренася в училище и да заразява с лошото си настроение детските души. Иска се повече самообладание и издигане над дребните житейски проблеми…
Има ли специфики извън столичното образование или проблеми пред „УЧЕНИКЪТ ОТ МАЛКИЯ ГРАД“ от ниски социални слоеве.
Обикновено най-способните, най-годните за творчество и със силна проявена даровитост деца на бедни родители трябва да угаснат по липса на добри материални възможности. А по-посредствени синове и дъщери на богати родители, отиват да следват в София или в чужбина, получават висше образование и се връщат с презрение към ония, които някога са ги надминавали, но днес са скромни и обикновени граждани. Това влияе на ново разслоение на народа на образовани, малко образовани и необразовани.
И ето един полезен поглед към „КОНЦЕПЦИЯТА В АНГЛИЙСКОТО ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ“
В Англия „основно образование“ означава образованието, което се дава в училищата, създадени и поддържани от държавата, и които трябва да бъдат посещавани от децата от петата до четиринадесетата година. През последните десет години станаха бързи промени в общата структура на образователната система (става дума за периода 1929 – 1939 г.! – б.р.).
В големите училища може да се откриват две, три или четири отделения за деца от една и съща възраст, като всяко отделение може да има специална програма, според нуждите и способностите на децата в отделението. Благодарение на тази нова система, силните деца могат да напредват по-бързо, средните по-сигурно, а у едните и другите се развиват по-пълно техните способности. Тая промяна значително засили успеха на училищата, даде особено за по-слабо надарените деца един нов интерес и една нова надежда в техния училищен живот. Същата грижа за нововъведения се прилага и към училищните сгради, които сега са в строеж: по-широки учебни стаи, по -добре осветени. Големи зали, специално предназначени за обучение по изкуствата, за гимнастика, за театрални сцени, медицински и стоматологични клиники.
Но това са само външните белези на напредъка, които сочат постепенната ЕВОЛЮЦИЯ НА ЕДНА НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА ОБРАЗОВАНИЕТО. Целите на последното са били винаги сложни и никога не е било възможно да се изразят интегрално в една проста формула. Но образователните процеси са съществено същите, що се отнася до даване на възможност на младите да постигнат усвояване на мислене и действие от определен тип: утилитарни, културни, политически, религиозни и т. н. …
ВАЖНОСТТА НА ТИЯ РАЗНОВИДНОСТИ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СЕ ПРОМЕНЯ, СПОРЕД ТЕМПЕРАМЕНТА И НАЛЕЖАЩИТЕ НУЖДИ НА НАЦИЯТА. Тъй като нацията винаги се е отразявала чрез своите училища, то и националният прогрес на образованието се е отразявал в една възходяща тенденция на по-широки и по-здраво установени социални стойности.
В днешните английски училища все повече и повече се апелира към творчески дух, който изисква използването на физическите и духовните способности на детето. Изисква една по-голяма свобода – свобода на движение в клас, в училището, свобода да говори, да се съветва със съучениците и учителите и книгите, свобода да организира и изпълнява една програма на действие… Увеличаването на свободата води към началото на социалното развитие, защото да се радваш на собствената свобода, ще рече да се научиш да уважаваш оная на другите.
Английската концепция за основно образование преминава към концепция, която вижда в детето една личност, оторизирана да упражнява и да дава максимум от своите възможности и заложби още от детството. В детето са в зародиш всички човешки възможности, схващайки го като социално същество – един артист, творец, един пионер на мисълта, на откритието или на действието…
Удряйки чертата на всичко казано досега:
НАЙ-ДОБРОТО УЧИЛИЩЕ Е ОНОВА, В КОЕТО ДЕТЕТО СЕ НАУЧАВА ДА ЖИВЕЕ, А НЕ ОНОВА, В КОЕТО ЖИВЕЕ ЗА ДА УЧИ!
В началото ви казах, че това е много провокативна презентация. Мисля, че сте съгласни с мен. В нея има всичко, което под един или друг ъгъл атакува актуалните проблеми на българското училище. Но, адмирациите за този текст до тук, не би трябвало да са за мен. В това, което ви казах, практически няма нито една моя дума. И което е по-лошото, във всичко това, което ви прочетох, няма нищо написано през 2019 г. Написано е в сп. „Образование“ от 1939 г., в декемврийския брой, точно 80 години назад.
В дебата на списание „Образование“ от 1939 г. има всичко – грамотни ли сме, знание или опитност, как да създадем повече живот в училищата, ученикът от малкия град, социалните и образователни неравенства, концепцията на английското основно образование. Има и изключително авангардна статия за дуалното образование. Преди 80 години, в това списание има идеи, от които сме доста далеч по качество при въвеждането на дуалното образование.
След 4 поколения, през 2019 г., ние решаваме едни и същи проблеми, сигурно по много близки начини. Мога да ви задам като учители един много важен въпрос – ако решаваме една математическа задача с едни и същи методи и параметри, можем ли да очакваме да получаваме различен резултат. Очевидно не!
Българското образование се намира в ситуация, в която трябва да бъде потърсена изключително рязка промяна, която не би могла очевидно да бъде решена чрез методики и технологични средства. Скоростта на информационните технологии, на лавинообразното нарастване на информация и знания се превръщат в предизвикателство на човешкия интелект. Пък ние още търсим, лутаме се къде е разковничето на успеха на онова образование, което да изтегли нацията ни към средноевропейски стандарт, към нормален начин на живот. Живот, който е невъзможен без качествено образовани и мотивирани за постижения млади хора.
От години се опитвам чрез диалог с академичната общност, с местната и централната власт, с умни хора, граждански активисти, да покажа и да обясня, че има нещо, което остава постоянно, не от 80 години, не от Освобождението, а което остава със столетия едно и също в българския народ. И то е една специфична култура на оцеляване. Тя е изиграла изключително съществена роля за съхраняването на българщината, на народността и за създаването на българска национална държава след години на робство. И тогава тя е била на максимума на своята полезност. Но днес, пред третото десетилетие на 21 век, е необходима промяна към култура на индивидуални и колективни постижения.
Имах уникална среща с над 100 деца от горните класове преди броени дни. Когато говорих пред младите хора за културата на постижения и културата на оцеляване и каква е разликата между тях, използвах идеята за сумиране на векторите на личностния потенциал за постижения. Децата между 16 и 18 години разбраха това на секундата. Вие сте техни учители, те са минали през вас, няма как да не го разбирате.
Това бе нагледна демонстрация как, ако се смени „чипа“, ориентиращ културните нагласи, ще се сумира националният потенциал. Достатъчно е да започне една промяна, която няма откъде другаде да започне, освен от образованието и училището. Ако тя започне от училището и ние създаваме такава култура, България няма да е на последно място по брутен вътрешен продукт, няма да е на ниските места в класациите. Повярвайте ми, изключително бързо, не за 80, не за 30, а за 10 години ще има видима промяна в това, което се случва в страната. Просто защото е достатъчно да изповядваме култура, която сумира индивидуалния потенциал на всеки от нас и го праща към бъдещето, за да променим картината, в която живеем.
Изключително ми се иска да вярвам, че всеки един от вас в своята практика ще потърси начин да посее зрънцето на културата на постиженията в децата, защото няма абсолютно никакво време за губене. Светът върви напред, а не назад. Културата на оцеляване е винаги догонваща, културата на постижения е винаги изпреварваща. Ако не вдъхнем този дух в децата от влизането им в училището, в предучилищните групи, повярвайте ми ще бъде изключително трудно да се постигне каквато и да е промяна. А толкова малко е необходимо. Само 10 минути в часа на класния да се възложи на учениците от 5, 6, 7, 8 клас да направят преглед на постиженията от интересуващата ги област. И това може да бъде някакво начало…
Знаете ли, аз съм щастлив мъж, който има 5 деца на възраст от 6 до 38 години. И знам, че посяването на зрънцата на културата на постижения, е най-благодатната инвестиция, която един човек може да направи за бъдещето на децата си.
NBP.bg
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Да бъдем позитивни и да не очакваме все някой друг да направи нещо
Учителите са на първата линия на бойното поле за бъдещето на България
Образованието вече е стратегически елемент от националната сигурност, казва още Станимир СТОЯНОВ, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“ Соня Да бъдем позитивни и да не очакваме все някой друг да направи нещо
