Тази специфична за изкуството ни професия иска любов и отношение, споделя още Николай ДЕМЕРОВ, татко Карло на Старозагорския куклен театър
Николай Демеров с Буратино
Наричат го татко Карло. Направил е множество Буратиновци – както за Старозагорския куклен театър, така и за други. В допълнение идва и стайлингът му – брада, барета. Николай Демеров, кукломайсторът на Куклен театър Стара Загора, е сред малцината виртуози в това изкуство. Вече пенсионер, но продължил да работи, защото има необходимост от него. Не повече от шепа са хората, които владеят специфичната професия, фундаментална за кукленото изкуство. За нея няма училище. Кукломайстор се става „в движение“, т. е. в практиката, от учили за сценографи, или пък художници. Но младите с тези професии не проявяват траен интерес, най-вече поради икономически причини. Напират да се учат край мен, но идват за известно време и не издържат. Тръгват си, казва Демера.
Според него, всеки може да прави кукли. Но има тънкост в нашия занаят, обяснява той. Аз ги правя, играя с тях и си говоря – хайде сега моето момиче, да видим какво можеш… Несъзнателно. Вдъхновение? Не,
иска се любов, отношение към работата
Като не се получи – почваш отначало. Процесът трае различно, спрямо задачата. Зависи и от материала. Технологичното време да се получи най-елементарната кукла, е минимум 4-5 дни, и то стабилен труд. Някои изискват много повече – ето, една „китайка“ например, играх си с нея 5-6 месеца. Още има части из къщи. И като обмисляне също ми отне много време. Няколко дни правих ръчичките – с шлайфане, полиране, след това стави, стъпала, подбедрици, китки, глава – 15 елемента… Когато са от дърво, това изисква време. Всичко е на ръка – дялка се, шлайфа се, има оцветяване, полиране
Кукломайсторството е съчетание на изкуство и техника
Трябва и да си техничар, да имаш конструктивно мислене, решение, да ти „щракат“ идеи. Да познаваш много материали, да владееш сто занаята – куклата е свързана дори със заваряване, запояване, трябва да разбираш и от механика – освен да си художник, скулптор, дърводелец, резбар… Много умения! Как се придобиват? С практика, тя учи най-много.
Със собственоръчно изработения златотърсачески инвентар
За интересна кукла, която е правил, Демера сочи Жабока-цар. Три пъти! Първата била за театъра в Ниш. Това е много интересна кукла, марионетка, обяснява той. Най-сложните кукли са марионетните. Отчасти и явайките. Но марионетките изискват най-много труд. Най ми е интересно с тях. Петрушката има една главичка, ръкавичка, а марионетката – поне 15 елемента. За да създаде Жабока-цар, той да хваща чаши, да пие вино, имало много проби. Сложна марионетка! Ръцете – направени, но, за да стане тази магия, трябваха нови, връща се назад във времето Демеров. Огромен труд! Защото са от дърво, не могат да хванат и да пуснат.
Мислиш едно, излиза друго, трябва да се коригира – като го почнеш отначало
Има универсални кукли, но една марионетка – не можеш да я накараш да прави всичко. Тя или ще е с ръце да свири, или ще хваща… Визията и функцията се определят предварително, конкретно. Уточняват се с режисьора и сценографа, обяснява технологичния процес кукломайсторът. Николай Демеров създава Жабока-цар във време, когато в България няма подобна марионетка като функция. Да не говорим като визия. Но в практиката си е създал стотици кукли, трудно е да се изброят. Маниерът му е да ги прави толкова здрави, че дори сам да не може да ги разглоби за евентуален ремонт.
Това изкуство се развива, но марионетката остава класика
Много са новите технологии и в кукленото майсторство. Вкарват се пластмаси, силикони за отливане, споделя Демеров. Но аз не обичам синтетиката. Алергичен съм! Технологичният процес се удължава, трудно се оцветяват, няма висока трайност. За специфични дейности – да, допустимо е, но не ги предпочитам. Предпочитам папиемаше, каширане. Обичам и хартия. Елементарната техника, която е вечна, е с естествени материали, който носят боя, може да ги грундираш, лакираш. Ефекти, компютърна анимация, навлизат и в театъра, и аз се възхищавам на много неща. Но ние сме динозаври. Архаика, но и класика! Друго е да видиш на живо кукла.
С куклите от „Кой спаси Коледата“
Кукломайсторът на Старозагорския куклен театър е и сценограф на 5 пиеси, няколко шоута. Носител е на награда за майсторско техническо осъществяване на Съюза на артистите в България (с Емил Иванов, за пиесата „Приключенията на малката елфа“, 2000 г.), като сценограф – специална награда и награда на публиката на Пловдивския фестивал („Откъде дойдоха бебетата“, с Добричкия театър, 2005 г.).
От всичко става кукла, и от ей тази кутия цигари може, от един GSM, сочи майсторът. И признава, че за децата си не е правил кукли. Нищо, че са момичета – щерките на Демеров – Десислава и Стефка, са IT-специалисти, а внуци още няма. За други деца е направил много! Дори последният му Буратино също е подарък – за едно дете, което много обича марионетките.
Израснал край олтара – в семейството на свещеник, татко Карло на Старозагорския куклен театър в ония години имало вариант също да стане свещеник. Може би също толкова добър – защото
пее добре, умее и да свири на пиано, изчел е и доста религиозна литература
Баща му бил много съвестен човек, служил в 3 църкви в Стражица и при земетресението, когато всичко потънало в развалини, те били единствените със застраховка. За съжаление, не бил от „удобните“ на властта. Но синът избрал да стане художник. А докато се „откачи“, както сам се изразява, от полученото класическо образование, за да стигне до най-важното за всеки творец – собствен стил, почерк, език, минали доста години.
Определят Демера като „многопластов“. Той е майстор на кукли и сценограф,
но е създал и прекрасни дърворезби, пластики от желязо, бронз, както и… собствена музика, клипове
Обича камъните, събира всякакви видове, метеорити, хематити… Край стълбите в дома му стои прекрасен Икар, с воденичен камък – „Опит за летене“, могат да се видят и други произведения на изкуството. Участвал е и в изложби. А дворът край къщата му в момента е като джунгла – с множество дървета, къщички за птици и за кучето, смокини, натежало грозде – все негово дело. Умее да ашладисва, както и да си „говори“ с пчелите. То и кошерите му са в собствен стил – изрисувани с цветя. Казва, че някой ден, като спре да работи, ще си „прави изкуството“. А над какво работи в момента? Върху мечтите си! Една от тях е да рови в реките за злато – обещал си го е за идното лято. Направил си е улей, както и целият набор инструменти и инвентар, нужни на всеки златотърсач. Питам за проблемите. Аз нямам, отсича Демера. Решавам ги – житейски, битовизми. Като не мога – чакам да му дойде времето!
А каква е Стара Загора през погледа му?
Много хубав град! Уреден, с култура
след ремонтите – красив европейски град!
Последните кметове – покойният д-р Евгений Желев, и особено Живко Тодоров, направиха много за града и културните институции, за Операта, Театъра, Кукления театър, Художествената галерия, това си личи, казва Николай Демеров. И допълва – и нашите мениджъри са много креативни и активни. Кукленият театър на Стара Загора просперира, освен за деца, създава продукции и за възрастни, правим „Пиеро“, печелим награди!
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
