В Държавния куклен театър в Стара Загора кипи усилена работа по новите постановки за творческия сезон. От 15 август, разказва директорът Дарин Петков, започнахме репетиции по пиесата на Карел Чапек „Бялата врана“. И тъй като тогава времето е благодатно за репетиции, защото в театъра няма хора, до 31 август пиесата беше поставена и заснета. Тогава се втурнахме да репетираме пиесата
„Животът е сън“ на испанския драматург Педро Калдерон де ла Барка
Това е много сложен и тежък философски текст, който в България е правен само на две места. Ние сме следващите, които се захващат с него. Имаше смисъл да му намерим театрален еквивалент и да го представим на нашата публика, защото това, което е писал Калдерон де ла Барка през 17-и век, го има и сега в съвременния човек. На 15 септември показахме нашата първа премиера на този спектакъл за възрастни. Адаптация на пиесата и режисурата са на Ирослав Петков. Сценографията е на Петър Митев, музиката е на Христо Намлиев. Художественото осветление е на Ивайло Марков.
На 20 септември представихме премиерата на „Бялата врана“ по Карел Чапек. С тази постановка
търсим целевата група на ученици, които са малко по-големи
и за които в сценичното пространство рядко се предлага драматургия, която да ги вълнува, а това са ученици от 5, 6, 7, 8 клас, които имат истински проблеми. Кукленият театър обикновено създава спектакли за по-малките, драматичният – за възрастни и за най-малките. А се оказва, че има достатъчно интересни драматургии за тази възрастова група. Решихме, че можем да развиваме театъра и в тази посока. Затова избрахме и това заглавие на Чапек. Режисьорът Любомир Колаксъзов е младо момче, което още не е завършило Театралната академия – сега ще бъде в 4-ти курс. Спектакълът е бил негова изпитна работа за 3-ти курс.
Видяхме го на изпита му и го поканихме
Доволни сме от резултата – съвременен театър със съвременни средства! Освен че е режисьор, негова е и драматизацията на пиесата.
В новия сезон имаме едно невероятно актьорско присъствие с Диляна Спасова, чийто дебют ще бъде в „Бялата врана“.
От 25 септември до 10 октомври ще се проведе традиционната вече Международна творческа лаборатория. Това е най-хубавото нещо, което се случва на театъра, защото да създадеш условия на хора да работят, без да търсиш непременно краен художествен резултат, е уникално преживяване.
След лабораторията винаги се раждат много добри спектакли
Така се роди „Страх“, който ни донесе през 2015 г. 4 номинации и 3 награди „Икар“. Общината ни помага финансово в това начинание.
Тази година с лабораторията навлизаме в много дълбоки води – ще се занимаваме с творчеството на Достоевски с три от неговите романа – „Бесове“, „Идиот“ и „Престъпление и наказание“. За първи път
ще дойдат хора, които изследват творчеството на Достоевски
за да могат да помагат на творческия екип и на актьорите, които ще работят по темата.
Вярвам, че работата в тази лаборатория ще роди отново един чудесен спектакъл, който ще започнем да репетираме в началото на следващата година. Режисьор е Веселка Кунчева, сценографията е на Мариета Голомехова, композитор е Христо Намлиев. Поканили сме много известен специалист в театъра на движението и пластиката, млад човек от Италия. Надявам се и на него да му бъде интересно при нас.
Алесандро Солима е 24-25 годишен, но вече има наложило се име
Тази година поканихме и външни актьори да работят с нашите артисти. Имаше 28 кандидати за десет места. Конкуренцията е много голяма. Мая Бежанска и още други актьори от драматични театри искат да работят в тази лаборатория.
На 15 октомври започват репетициите на пиеса, която за първи път се поставя в България. Една млада полска дама Малина Пшешлуга е написала
„Нищото, Дивата Мравка, Адам и Ева“ за деца
Ще бъде дипломна работа на режисьора Стефан Прохоров.
Няма друг град в България, в който да има такъв изразен интерес от страна на публиката към спектаклите за възрастни. Ние се гордеем, че от 2000 г. насам вече 16 години сме си отгледали публика, която има очакван интерес, че, като е създаден такъв спектакъл за възрастни, ще бъде нещо интересно, нестандартно, ще бъде едно съвременно театрално изкуство.
НБП, Донка ЙОТОВА