За българския бизнес е необходимо на пазара на труда да влязат хора от трети страни, нужна е и спешна административна реформа, казва още председателят на Съюза за стопанска инициатива
– Г-н Илиев, само преди дни оглавихте Съюз за стопанска инициатива. Като негов председател, кои са най-важните задачи, проблеми, каузи, свързани със сложната съдба на малкия и средния бизнес в България?
– Действително, съдбата на малкия и средния бизнес не е лесна. За съжаление, нашата държава в някои аспекти се е превърнала в мащеха за него, въпреки че той е опората за цялата ни икономика.
Основната кауза, зад която заставам като председател на Съюза за стопанска инициатива, и за която трябва да работим всички като общество, е да спрем кръвоизлива на конкурентоспособност.
30% от фирмите, запитани защо не произвеждат повече, отговарят, че нямат работна ръка, нямат служители, нямат кадри
Това е огромен проблем, чийто корен е в два основни процеса. Първият е естествeният отрицателен демографски прираст. Българите се топим с бързи темпове, едни от най-бързите в света. Проекцията на Световната банка е, че към края на века ще сме към 3.5 млн. души, което е ужасяващо. Другият фактор е емиграцията – българите бягат от България, защото не виждат перспектива. Не само, че не раждат деца, но не могат да намерят и реализация в собствената си страна. Тъжно е, но и опасно.
Тези два процеса водят до глад за кадри на пазара на труда. Някои казват – няма квалифицирани кадри. Но не само, това е заблуда.
Няма кадри – с всякаква квалификация – и с професионална квалификация, и дори хора с ниска квалификация
– абсолютно нужни да построим нашата ВиК инфраструктура, довеждащата пътна инфраструктура до регионите, които полека лека се обезбългаряват и замират.
– Какво е решението на този сериозен проблем?
– Най-добрият вариант естествено е да се родят повече българчета. Но това е мисия, която изисква много системен и комплексен подход, както и време. Това, което трябва да направим веднага е
да вкараме хора от трети страни, с нужната квалификация, и хора, които изпитват културна близост с България
а не да използват страната ни като мост за Европейския съюз.
Има много българи по света – в Украйна, Молдова, Северна Македония, Западните покрайнини. Някои от тях идват тук, търсят реализация и се сблъскват с огромен проблем. Поради бюрократични пречки, тяхната образователна степен и диплома, не могат да се признаят от местните икономически условия. Абсурдно е, но е факт. Нашето Министерство на труда и социалната политика не може да координира този процес с Министерството на образованието и науката. Заради някакви абсурдни бюрократични спънки тези хора реално не могат да бъдат интегрирани на пазара на труда, да се свържат културно и професионално с България и да подпомогнат както нашата икономика, така и собствената си реализация. Изоставаме по тази линия и затова е необходимо да се работи много бързо.
Поляците и румънците, например, направиха бърз механизъм за валидация на компетенции
Много бързо те установяват дали този, който завява, че е учил например за стругар, е стругар. Крадат ни кадри, успяват да са конкурентоспособни. А ние точно обратното – пропускаме момента.
Това е една от посоките, в които трябва да се работи с абсолютно всички – социални партньори, институции, гражданското общество. Да се повдигне темата и да се изчистят законовите пречки, които спират цялата администрация, която понякога също е с вързани ръце.
– Друга спешна задача в подкрепа на бизнеса?
– Следващата изключително важна тема е свързана с пазара на труда по линия на един абсолютно автоматичен механизъм, несъобразен с реалностите на регионите. Става дума за формирането на минимална работна заплата, която от 1 януари 2024 г. ще бъде 50% от средната брутна работна заплата за страната. Това е много опасно, защото в нея се включват и най-високите, и най-ниските заплати. Много по-разумна щеше да е медианната работна заплата, която изчиства тези отклонения. Или най-добре –
параметрите да се изчислят географски, браншово, в зависимост от региона, в разговор и разбирателство между социални партньори
синдикати, предприемачи, работодатели, служители… Представяте ли си, че сега в уравнението е и София, където доходите са по две. При тази ситуация в Северозапада и Югозапада, където положението е много тежко, малкият и средният бизнес ще се сблъска с минимална работна заплата, близка до средната за страната. Това е страхотен проблем, който може да доведе до безработица, до фалити, до загуба на конкурентоспособност.
Предложението обаче, вече е прието, при това с политически привкус в това безвремие, което се беше настанило в страната. Сега трябва да връщаме часовника назад. Но ако не го направим, ще имаме проблеми. Защото, при една генерална макрокартина на икономиката назад, се вижда, че е имало растеж. Сега обаче няма да има, ще има затихващ растеж, да не кажа рецесия. Виждаме, че нашите търговски партньори вече се намират в такава. Германия, например. Виждаме как вносът и износът у нас се свиват, което означава, че и не изнасяме, и не внасяме междинни стоки и суровини. Т.е.
фирмите не произвеждат, страхуват се, няма инвестиции, влизаме в икономическия цикъл на спад. Затова трябва да сме много разумни
Още един елемент, който тотално циментира оценката на икономическата картина. БНБ от 1 юли вдигна нивото на ликвидните буфери, т.е. изтеглят се 2-3 млрд. лв. от банковия пазар. Това са пари, които щяха да отидат при бизнеса. Лихвите ставата по-високи за фирмите и за ипотечното кредитиране. Разполагаемият доход на българите намалява, а оттам и потреблението. Има много фактори, които не могат да бъдат заобиколени, и които показват, че икономиката влиза в период на затихване, на забавяне на растежа и дори спад на икономическия растеж.
В такава ситуация всякакви опити да се напълни хазната с административни мерки, с безумни изисквания, които никой не може да спази, са пореден пирон
(не в ковчега, защото българският бизнес винаги ще оцелее) в прокрустовото ложе, в което са оковани малкият и средният бизнес, както и индустрията.
– Вашият поглед към други конкретни промени, свързани например с търговското законодателство, закона за счетоводството и др.?
– Най-важно е да върнем социалния диалог в основата на определянето на изключително важните параметри във функционирането на икономиката. Например, минималните осигурителни доходи. Досега държавата е иззела правото да ги определя и те са несъобразени с реалностите.
Социалният диалог не съществува, не се питат работодатели, нито синдикати
Казва се: не можели да се разберат. Ще трябва – това им е работата. Работата на държавата е да фасилитира този процес, а не тя да го решава абсолютно административно, с което се изкривява и пазарът.
Всъщност, мен най-много ме притеснява отказът от мисъл. Отказваме да мислим и вкарваме автоматични механизми, смятайки че е по-правилно, по-лесно, едва ли не и по-прозрачно. Иска се, например, заплатите на учителите да бъдат 125% над средната работа заплата. Добре, но има учители, които са перфектни и заслужават 200%. Други, които не се стараят, не си подготвят уроците, не се отнасят добре с децата – и те ли трябва да получават, колкото добрите учители?!? Ако не върнем, особено в публичния сектор, стимулите за добрите и не изчистим системата от некачествените и политически устроените в администрацията кадри, ще имаме големи проблеми.
Това ще е и другата голяма тема, по която ще работим в Съюза за стопанска инициатива, и ще включим в нея и закона за счетоводството, и облагането при нотариусите, където има страхотни изкривявания, и свободните професии, които също са с тежка ситуация, и др.
Но отново ще подчертая, че голямата тема е
спешна и въз основа на анализ административна реформа
Това, което не функционира в държавата, да бъде премахнато и да се облекчи данъкоплатецът. От друга страна, това, което функционира, да бъде поощрено и да имаме качествена и конкурентна администрация. И тя да се отнася към бизнеса като с партньор, а не като с пъдар, който се кара на слугата си. Не е коректно.
– Само преди дни представихте данни от национално представително проучване за нагласите на обществото по въпросите на киберсигурността. Кои са основните акценти от него?
– Оценката, че има проблем, трябва да дойде от самия бизнес и е добре, че идва от него. Защото бизнесът среща проблемите пръв. Българските граждани и българските фирми са наясно, че живеем в дигитализирана среда, която става все по-бързо и все повече дигитализирана.
Това е голямо предизвикателство. Но не всички са наясно за рисковете, които такава среда поставя
На ниво изследване се вижда, че проблемът се констатира. Но е притеснително, че като че ли не се виждат решения. Затова е важно бизнесът, институциите и гражданите да започнат да работят за изясняване на опасностите и рисковете, но и за възможните решения.
Вече е ежедневие българските институциите да бъдат сезирани как в комуникацията на сериозни компании се вмъкват хакери-вредители. Те участват в комуникацията много тихо до момента, в който сменят айбана на фирмата и получат голямото плащане, като тук говорим за десетки милиони евро. Тази заплаха навлиза с много бързи темпове, има цели организирани групи в Африка, в Азия, които работят на високо равнище. Да, никой не е защитен на 100%,
няма 100% киберсигурност, но чрез познания и подготовка могат да се парират такъв тип удари
Да не говорим, че вече и на държавно ниво е необходимо да имаме по-голяма защита за киберсигурност, защото корпоративният шпионаж също набира скорост. И геоикономически светът вече се раздели на блокове, които освен на държавно равнище, и на корпоративно ниво се опитват да си откраднат технологии, а не да търгуват мирно.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
