– Г-н Илиев, преди дни при гражданско Обединение „България може представи Хартата на движението. Един от основните приоритети в нея е България да съхранява и развива националния си дух, памет, история и културно богатство. Защо е важно това?
– Нашата убеденост е, че чисто идейно има нелепа атака срещу националната памет, която е целенасочена. Тя е следствие на идеологията, срещу която ние се борим – либералния глобализъм. Той отрича историята, отрича, че наследството преди нас и така много по-лесно контролира умовете днес. А разбира се, най-податливи на такива внушения са децата и младите хора. Затова и атаката е към училището, към образованието, към всичко, което младите чуват и виждат. В този смисъл като ценност ние поставяме запазването на историческата памет. Един от инструментите, с които работим усилено в тази посока, е да говорим за историческия опит и за великите български личности и техния пример. Той е изключително полезен за младите и в трудни моменти в него могат да намерят упование и сила.
„България може“ има подкаст, в който много често говорим за история. Имаме издателство, което тепърва ще издава исторически книги – позабравени, но съдържащи много мъдрост. Предвиждаме и беседи в училища, срещи и културно-просветна дейност на историческа тематика. Защото историята действително е учителката на народите, а и на нравствеността. За нас, да познаваш историята си е един от темелите на здравото общество.
Другият темел, също засегнат в Хартата на гражданско Обединение „България може“, е да сме богата държава. Защото, ако имаш пари, имаш инструменти, с които да се отстояваш, имаш респекта на другите. И тогава твоята история е много по-уважавана от другите и те се съобразяват с твоя културно-исторически принос към Европа.
А не, както е сега. Не познаваме историята си, клякаме пред северомакедонците, те бият българите, крадат ни безспорни исторически достижения, но ние нямаме инструментите, знанието, убедеността и обединеността да парираме такъв тип попълзновения.
– Какво друго предстои в областта на родолюбивото образование?
– Предвиждаме да развием Академия за политическо и бизнес лидерство, наричаме я закачливо Полигон. Идеята е в нея да се организират обучения и семинари по важни теми, свързани именно с поуките от българската история. Един от големите проблеми, които ние виждаме, е че българските политици нямат хал-хабер от българската история, а влизат в сблъсък с цели лагери от Източния блок. Например с Русия, където историята е на почит. Но на Запад хората са спрели да говорят за история. Това не ги интересува и дори не могат да се заслушат и да разберат контекста.
Така че в Полигона ще имаме добри историци, които ще се опитат за кратко време, но с основи акценти да представят цивилизационните ни исторически постижения, травмите, ползите от поуките на историята.
– Това съвсем естествено обяснява друг важен акцент от целите на „България може“ – за вземането на стратегически решения за държавата – тук в България и никъде другаде?
– Да, в България и никъде другаде. Решенията са се вземали преди – в Москва, сега в Брюксел и във Вашингтон, но голямата битка на добрите българи, особено след Освобождението, е била ние да сме субект на международните отношения. Сами да преценяваме кое е важно за нас, какъв ни е интересът, кое е опасно, кое е полезно. Например, Стефан Стамболов е бил пръв русофил. Но когато вижда, че Руската империя се опитва да се възползва от доброто отношение на българите за безценната помощ за нашето Освобождение, той се опълчва. Не става русофоб, защото мрази Русия, а защото гледа изцяло българския интерес. И тази самостоятелност в процеса на вземане на изцяло стратегически решения е форма на народностна зрялост. В противен случай си инфантил, народ, който отказва да мисли и да взема собствените си решения. И това е обидно. Не може да сме най-старата европейска държава, запазила името си, минала през тежки травми, вековно робство, да се съхраниш етнически и да съхраниш националното си самосъзнание, да успяваш дори в трудна ситуация. А днес да имаме тотално обезверяване на хората, забравяне на историческия опит – все опасни явления, на които трябва да се даде отпор.
– Оптимист ли сте, че българолюбивата Ви кауза ще намери повече поддръжници?
– Аз нямам контрол над този процес. Но съм убеден, че има много добри българи, които биха обединили сили и енергия, за да защитят националния интерес и националната памет. И да работят за това България наистина да стане по-добро място. Това са постижими неща.
Аз гледам на това, което правим, като дълг. Моите съмишленици го смятат за дълг. Нашите идейни врагове са много силни, обединени, имат отлично финансиране, подкрепата на големи структури – и партийни, и чужди. Това прави залога за нас и нашата отговорност много големи. Ние трябва да направим много усилия, за да дадем отпор и съпротива, няма да е лесно. Но задължително трябва да опитаме. Защото ако „другото“ победи за сметка на България, то ние ще се чувстваме така, че не сме се изпълнили дълга. И като личности няма да можем да се примирим със себе си и да изпитаме душевен мир.
Ако направим каквото можем, и все повече и повече хора успеят да се включат и бъдат видени, благодарение на такъв тип инициативи, то значи ние сме си изпълнили дълга, колкото и идеалистично да звучи. Можем да кажем, че ще сме и в по-висока на степен на поносимост със себе си и бихме били щастливи в тази битка. В крайна сметка хората в България, в по-голямата си част, са добри, родолюбиви, а злото е паразит, и съвсем не е основното. Битката е интересна, приятна, забавна, колкото и да е тежка понякога.
– Част от тази битка е свързано с организираната от Вас в Стара Загора дискусия на тема „Зелената сделка“?
– Стара Загора е много важен духовен център на България, направо незаобиколим. Но от икономическа гледна точка имам притеснение за региона. Защото област с невероятен бизнес и енергиен потенциал, с умни хора, с още възможности за развитие, заради „Зелената сделка“ – новото лице на болшевизма, е застрашена. Ако затворим комплекса „Марица изток“ изцяло, без модернизации и нови мощности, без адекватна трансформация в сферата на енергетиката, ние рискуваме много млади хора да избягат и да търсят своето щастие и просперитет на друго място. Това е свързано с цялостната идея за самостоятелното мислене, за вземане на решения, за любовта към отечеството и родното място, които „България може“ утвърждава.
Аз съм убеден, че дори в парадигмата на „Зелената сделка“ има огромен потенциал за региона – за малки модулни реактори, улавяне на въглеродния диоксид, водород, централи на газ… Фактите са обаче, че в ПВУ това не е включено. Т.е. някой просто изоставя региона, оставя едно знание да изчезне, едни професионалисти да излязат на пазара на труда, да станат тежест за хазната. Вместо да ставаме по-силни и да използваме това, което ни е даденост и е развито във времето, ние го унищожаваме.
Но накрая, като опре ножът до кокала и настане тежка енергийна криза в Европа, защото натам вървим покрай „Зелената сделка“, никой няма да ни съжали. Ще сме икономика, която е съвсем неконкурентоспособна, без силна енергетика и базова енергия. И няма да можем да се върнем назад и да кажем кой е виновен. Защото тези неща се решават сега, в момента, и не трябва да се изпускат от поглед.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
