Стара Загора е едно от огнищата на спасението, горд съм, че съм поканен от Клуба за консервативни дебати – територия на свободна размяна на идеи, казва още политическият и икономически изследовател:
На 10 март, петък, от 18.30 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора Кузман Илиев ще гостува на Клуб за консервативни дебати. На срещата с публиката политическия и икономическия изследовател ще представи най-новата си книга „България може сама“. Дискусионната среща се организира от ВМРО-Стара Загора и „Национална бизнес поща“.
– Г-н Илиев, на 10 март в Клуб за консервативни дебати пред публиката в Стара Загора представяте най-новата си книга „България може сама“. Какви са основните послания в нея и може ли България сама?
– Основните послания на книгата са, че трябва да си припомним българската история и да извлечем поуките от нея, за да продължим напред с ясна визия и ясна цел. Някои от важните темели на книгата са свързани с това, че подценяваме нашите възможности като народ. А
трябва да осъзнаваме нашия принос към европейската цивилизация, за да имаме по-високо национално самочувствие
и да тропаме на масата на нашите партньори, когато се налага, за да защитим интереса си. Ние не си даваме сметка, че най-богатите държави са доста по-малки от нас – като Люксембург, Ирландия, Сингапур. Те са били икономически по-зле от България, но са достигнали невероятни нива. Това може да бъде знак за нас, че ако имаме грамотна икономическа политика, можем да имаме и много висок стандарт, а не само да се оплакваме. Това е основното в „България може сама“.
– Имате интересна теза, свързана с необходимостта от по-голяма децентрализация с повече роля на българските общини. В тази връзка и ако перефразираме заглавието на книгата Ви – Стара Загора може ли сама?
– Заглавието на книгата е малко подвеждащо и цели интелектуална провокация. Не случайно е „България може сама“, а не „България си може сама“. Има предели на това да можеш сам и
аз не приканвам за местен или национален протекционизъм, или някаква автаркия
или самозадоволяване. Далеч съм от тази мисъл. Защото именно икономическата наука ни казва, че, за да сме добре икономически, трябва да търгуваме с другите и трябва да се възползваме от силните им качества. Да можеш сам означава да имаш самочувствие за себе си, да гледаш към себе си и към собствените си грешки. И най-важното – да създаваш такава местна среда, че най-добрият потенциал на твоите граждани да може да избуи. Разбира се, и да се възползваш от плодовете на труда на съседните народи или съседните региони.
В този смисъл големият въпрос пред Стара Загора и България е как държавата да създаде условия за регионите, така че те да се развиват максимално, съобразно потенциала си. И тук е важно да си отговорим: дали българското политическо ръководство взема предвид невероятните енергийни възможности, които регионът на Стара Загора предлага – например, въглищата; дали имаме разумна стратегия
как ние постепенно и внимателно да направим зеления преход, така че да не обезкървим региона икономически и да не обезкървим нашата енергийна система
Защото въглищните централи и тецовете, които работят на въглища, гарантират 50%, а в определени моменти и 60% от нашия енергиен микс.
Регионът на Стара Загора е невралгично стратегически важен за икономическото съществуване на цяла България. Но прави впечатление, че ние подхождаме изключително безотговорно към този факт. Заради хубави позиции на запад, български политици продават евтино българския интерес. Националният план за възстановяване и устойчивост е тотално безумен като ангажимент. Забавяме се и с други мерки, които касаят фонда за модернизация или фонда за справедлив преход, които също ще дадат ресурс за региона. Липсата на стратегическа визия и на разбирането, че можеш, а и трябва сам да си отговорен към себе си, направи така, че ние
рискуваме просъществуването на Стара Загора, потенциала й и перспективите на хората
застрашавайки и енергийната сигурност на България.
– Водим разговора, след като България отбеляза отново националния си празник 3 март. Защо е важен икономическият патриотизъм, който Вие наричате политически просветен национализъм?
– Икономическият патриотизъм е доста неразработено понятие в България. Когато говорим за патриотизъм в икономическата сфера, често си представяме, че няма да търгуваме с другите, ще направим забрани за вноса, че икономически ще станем по-неефикасни и по-неефективни, но ще спечелим определени електорални групи. Не това е икономически патриотизъм. Той е, когато защитаваш интересите на своите производители, създавайки по-добра среда за тях. Например, парирайки вредни регулации от Европейската комисия, която в желанието си твърде бързо да ни направи твърде зелени и да изчисти въглеродния отпечатък от лицето на земята, удря най-много най-бедните и унищожава цели региони с огромен потенциал като Старозагорския. В този смисъл
икономическият патриотизъм означава да се държиш много отговорно към своите икономически субекти, да създаваш добра среда за тях
и да ги пазиш от външни безумни, непазарни административни атаки.
Много често тези атаки не са случайни. Конкуренти на наши успешни бизнеси, искат точно такъв тип регулации, с които да изхвърлят много качествени наши фирми. В сектор енергетика, благодарение на Старозагорски регион, храним целия Балкански полуостров с електроенергия. Даваме си сметка, че има играчи със силно лоби в Европа, които много бързичко искат да излезем от въглищата… Очевидно има определени интереси и ако ние не ги познаваме и не ги парираме овреме в ЕС, вземаме само вредата от тази иначе интересна идея за Обединена Европа.
В този смисъл просветеният национализъм и патриотичната икономическа система, са тези, които наистина се отнасят отговорно, непопулистки, но създават наистина добри условия за българските предприемачи да виреят. А не способстват за допълнителни трудности, които да правят нашия бизнес неконкурентоспособен за сметка на европейски производители.
– А политическият ни елит има ли волята да свърши тази работа?
– Не. Политическият ни елит, без да звучи цинично, е изключително компрадорски. Изхранихме и изхранваме такъв вид политическа култура у нашите млади политици от 1990 г. насам, че
те винаги като ветропоказатели гледат накъде и откъде духа вятърът. Гледат да се съобразяват
– след 1944 г. с Москва, след 1989 г. с Брюксел и Вашингтон. Това често влиза в тежко противоречие с нашите национални интереси. Тези момчета и момичета, които сега влизат в политиката, са с такова образование и мислене, че не познават българската история, тя не ги интересува, презират я. Не се интересуват от националния интерес, защото понятие като нация за тях не съществува. Те са с манталитет, според който, светът е интернационален и се считат за граждани на САЩ, на Канада, на Франция, на Ботсвана … И това че, имат връзка с България, не е особен дразнител за тях. Проблемът е голям и той си проличава, когато трябва да се опълчат срещу техните покровители – да речем в защита на Старозагорския регион.
Тези хора наистина очакват, че тяхното политическо бъдеще ще отиде отвъд политическите позиции в България – в Сетовната банка, ООН, ЕК…
Използват нашата мила татковина като трамплин и правят поразии в ущърб на българските граждани
Както стана с електроенергийна мощ и независимост на България. Това са проспани решения. Въглищата трябваше да се вкарат в студен резерев и през 2019 г. имаше възможност, но не стана. Сега гоним михаля, като отваряме План за възстановяване и устойчивост, за който самите европейци ни питат – когато го правихме, не знаехте ли, че го правим? Но на тези, които го правиха, хоризонтът им беше толкова къс и с толкова примамливи други позиции, че не ги интересуваше, че застрашават сигурността на България.
– Не сте оптимист за родния политически елит… А какви са очакванията Ви от поредните парламентарни избори при настоящата политическа ситуация в България?
– Не очаквам особена промяна като виждам настоящите тенденции. За България обаче, оставам краен оптимист. Но за да случи нещо добро, първо трябва да се разбере проблемът, честно да се анализира, както казва Левски – да си кажем кривиците, и тогава да вървим напред.
А възможностите и реалните действия трябва да се случат чрез смислен дебат и аргументация
които за жалост, в нашето общество отсъстват, заради това да не разсърдим някой. Без смислен дебат не става, макар че това е малко по-дългосрочно като визия.
За съжаление, в момента, както са раздадени политически карти, не мисля, че има формации, които разсъждават с термините на нашия разговор. Не мисля, че има играчи, които мислят за националния интерес, познават българската история и биха се опълчили на Брюксел, Вашингтон, Москва, Пекин… Тези хора считат себе си за чиновници на политически позиции, те са политици, но не държавници. В този смисъл не съм оптимист, особено за текущата конюнктура. Но хората вече виждат безумието на това, изпитват нетърпимост, тяхната имунна система рязко се активира и ще започнат да търсят решения.
– Защо, според Вас, България не може да излъчи стабилно консервативно обединение в политическия спектър?
– Защото нямаме такива традиции. След 9 септември 1944 г. интелектуалците с възрожденски дух – тези, които считат, че църквата има своето място в обществото като регулатор на обществени отношения, тези, които се родеят с рода и историята си, тези, които считат, че България може – както цар Борис III казва на Хитлер да пие едно кафе, когато ни кара да пращаме войски на Източния фронт – политици от този калибър са избити. Не казвам, че комунистическата ера не е създала такива хора, защото това би било лъжа и късогледо виждане. Но е факт и че след 1990 година, ние също не успяваме да възстановим такъв тип български лидери, а създаваме нови подмазвачи, които днес ще се кланят на либерална Америка и Демократическата партия в САЩ.
Те са по-скоро антикомунисти и русофоби, но не и българофили
Нашата политическа закалка е изключително изкривена. Но чрез дебат и здравословна пропаганда, чрез образование ще си спомним нашата горда история. Ще си видим грешките и, според мен, във времето ще започнем да ковем такъв тип интелектуалци, общественици и, дай Боже, политически лидери.
– Вие сте първият гост на Клуб за консервативни дебати за 2023 г. Какъв трябва да бъде дебатът на годината?
– Дебатът на годината трябва да е затова, че
либералното идейно пространство се окрупнява, то се обединява, става все по-силно, разполага със сериозно финансиране и действа
Онези, които са с по-друга визия – консервативната, родолюбивата, ангажираната към традиции и минало, трябва също да започне да действа. Трябва да се намерят онези общи възгледи и ценности, които да обединят хората в посока на търсене на решения как да се случи възкресение на българския дух и на мисленето за българската нация като нещо велико. Този дебат трябва да започне днес, макар че е доста закъснял. Защото либералното е овладяло всичко. То е в нашите сметки за електроенергия, виждаме го много ясно със Зелената сделка. Либералното вече е доста войнолюбиво и иска да се докаже на нашите партньори, които може да направят, не дай Боже, война в Черно море – опасно за България.
Либералното вече е в училището с джендър идеологията
Вече не е въпрос просто на идеи – консервативно-либерално. А е опряло до най-съкровените и важни неща за всеки един от нас, въпрос на живот и смърт.
Затова съм
горд, че съм поканен да участвам в територия на свободна размяна на идеи, каквито са Клуб за консервативни дебати
старозагорската публика и обществеността в Стара Загора. Смятам, че точно такива средища на българския дух – град, който е бил смазан по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., но който е успял да съхрани най-достойните български идеали и символи във времето, ще са и огнището на този дебат, за който говорим. Те ще са и огнището на спасението на България.
Радослава РАШЕВА
