След успешния старт на новата рубрика на Регионалния исторически музей в Стара Загора във в. „Национална бизнес поща“ и сайта nbp.bg – „Музейните експонати – богатство от нашето минало“, ви представяме следващия експонат – кръст-енколпион с неизвестен светец. Той е част от богатата експозиция на РИМ-Стара Загора.
Появата на енколпионите се свързва с култа към Христос и с поклонничеството, което се развило около светите центрове на Палестина. Като произведения на средновековната дребна металопластика, а и предназначени за голяма брой християни, нагръдните кръстове впечатляват със своя оригинален стил, с вярното и точно познаване на християнската иконография.
При двойните реликвиарни кръстове, подобно на монетите и печатите, от двете им страни са представени различни изображения, като почти винаги е спазвана църковната йерархия, т.е. на лицевата страна е Христос, а на обратната – Богородица. Изключения от това правило се срещат рядко.
Освен Христос и Богородица, върху тях са представяни образите на различни светци. Култът към повечето се е формирал в сиро-египетския район, в Кападокия или на Балканите, в родните им места или в местата, свързани с тяхното мъченичество и гибел.
Светците са били патрони на тези, които са притежавали кръстовете, и като такива са изпълнявали функциите на застъпници. Застъпничеството е изразено чрез моление (с вдигнатите ръце) – поза, характерна за светците-мъченици.
Не малък брой от намерените кръстове-енколпиони в България на лицевата или на обратната половина са с т. нар. неизвестни светци, над главите на които е оставено празно място за допълнително поставяне на името на желания патрон. Не е изключено те да представляват обобщен образ на светец, тъй като в иконографско и стилово отношение изображенията са близки и често се различават само по надписите.
Кръст-енколпион реликвиар с неизвестен светец е изложен в постоянната експозиция на РИМ-Стара Загора. Изработен е чрез отливане от медна сплав. Запазена е лицевата му половина заедно с халка от долния шарнир. Кръстът е с право водоравно рамо, украсено в краищата с прави, начупени линии и къси водоравни. Част от отвесното рамо с горното ухо на шарнира е счупена. Фигурата изпълва почти изцяло пространството на кръста. Светецът е прав насреща с вдигнати за молитва ръце. Издължената глава е заобиколена с тесен начупен нимб. Чертите на лицето са предадени с дълга отвесна линия (нос), пресечена от две къси водоравни (очи и вежди). Най-голямо старание е вложено е гравирането на облеклото. Тази стилова особеност се наблюдава и при кръстовете с Христос в молитвена поза. Мантията е покрита с дъговидно извити линии и точки, а хитонът – богато изпъстрен с прави и вълнисти линии. Ръцете са различни, грубо и неестествено гравирани. Датира се в края на Х-ХI в. Той е с неизвестно местонамиране. Има следните запазени размери: височина 9,5 см; отвесно рамо 8,7 см; водоравно рамо 5,8 см.
Кръстовете-енколпиони от българските земи разкриват голямо разнообразие на форми, технологии, декоративни мотиви и преди всичко на образи и сюжети, които са взаимствани от християнската иконография. Тези малки предмети, които хората през Средновековието – представители на аристокрацията и на по-широките слоеве на населението, са носели със себе си като постоянни, съпътстващи ги елементи на техните вярвания и всекидневна религиозна практика, разкриват една от формите на проникване и утвърждаване на християнската религия в годините след покръстването.
Пламена БАКАЛОВА, уредник „Средновековна археология“ в РИМ-Стара Загора
