Кристиян Петков, кореняк старозагорец, писател, общественик и познат като ефективен защитник на каузи, представи дебютната си стихосбирка „Забранена тъга“ на 6 февруари вечерта в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. След две книги на историческа тематика – „Легенди от Аязмото“ и „Младият Спартак“, „Забранена тъга“ показва автора, известен като чепат характер и суров мъж, в нова светлина. Лиричните му стихове, 43 на брой в първата му поетична книга, изненадват приятно читателите.
В родната Стара Загора – град на велики поети, не се вземам на сериозно, не се имам за поет. Моята поезия е само и единствено чувство, тъга по нещо или по някого, която, ако не споделя, много ми тежи. Това, което ми е на сърцето, трябва да го напиша, за да ми олекне, сподели пред публиката авторът на „Забранена тъга“. Ежедневието ми като дете в махала „Акарджа“ в Стара Загора минаваше в битки с момчетата от съседните махали, в мъжки дейности, и да показваш чувствата си на улицата, да хленчиш не беше престижно. Трупах в себе си стиховете, докато реших, че вече е дошло времето да ги напиша, допълни Кристиян Петков. Тези насъбрани „забранени“ чувства, както и тъгата по раздялата, тъгата по музата, тъгата по красивата жена, ме провокираха да сложа и заглавието на стихосбирката – „Забранена тъга“, допълни в откровение авторът.
Думи за него споделиха старозагорският поет Йордан Пеев, съученик на Кристиян Петков от Строителния техникум „Лубор Байер“, и общественикът Илиян Илиев. Да издадеш книга в града на поетите е особено предизвикателство. Във времето, когато се ражда неговото книжно дете, пожелавам на Кристиян късмет! И не забравяйте, че поезията е само на един клик разстояние в телефоните ни. Поезията е сестра на почтеността, изисква и трябва да се пише от сърце, сподели пред публиката Йордан Пеев.
Кристиян е може би най-ужасният разказвач в една компания, говори бавно, насища разговора с много герои… Но когато пише, словото му е кратко, с къси изречения, като стрелба с картечница, сподели в типичния си духовит стил Илиян Илиев. Кристиян не се взема за поет, може не всички да го харесват, но това не го интересува. Защото стиховете му идват от сърцето и са написани с кръв и душа. В „Забранена тъга“ се говори за любов. В тази връзка Кристиян не е истинският автор на книгата, той е сложил думите на листа. Най-голяма благодарност за стихосбирката заслужава жената, която му е дала обичта, която предизвиква взривяването на душата му. И това е неговата съпруга Дима, допълни Илиян Илиев. Знам, че Кристиян подготвя още една книга. Очакваме я, важното е да не се отказва, защото когато нещо идва отвътре, то винаги е хубаво, каза още Илиян Илиев.
На премиерата на стихосбирката бяха прочетени част от стиховете от „Забранена тъга“. Те бяха представени от автора, от актьора Стоян Антонов, от Нона Петкова – дъщеря на Кристиян Петков, и други. Думи за него споделиха верни приятели и близки. Сред тях бяха известният професор по музика Гено Генов, приятел на Кристиян Петков от момчешките години в „Акарджа“, създателят на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“ Райчо Гънчев, колоритният художник Светлин Стоев.
В диалог с публиката Кристиян Петков отговори на въпроса как си представя бъдещето на България. „За съжаление, този свят, който в момента залива матрицата, не е моят. Но не пречи всеки с това, което умее и може, със сърцата ни български – силни и горещи, да отстояваме себе си, културата ни, самобитността ни, да пазим историята ни, която е безценна. Развитието на технологиите както помага на бизнеса и индустрията, така е огромно предизвикателство за писането, за авторството, за перото на талантливите писатели и поети, на талантливите композитори и музиканти… Технологиите днес дават възможност на всеки да направи бързо, лесно и евтино произведение, което също така бързо, лесно и евтино да експонира. В такава среда – какво ще правим ние, „архивните” хора на изкуството… Какво ще стане след 50 години с България – не знам. Затова нека сме здрави, да са здрави децата и внуците ни, да я има и да пребъде България с духа и културата, които носим от хилядолетия“, сподели Кристиян Петков.
Водеща на премиерната вечер бе Ваня Дионисиева, а началото й бе дадено с талантливите музикални изпълнения на ученици от НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора.
След официалната част на събитието разговорите продължаха в приятелска атмосфера на чаша вино, а Кристиян Петков раздаде множество автографи.
На добър час на „Забранена тъга“!
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Кристиян Петков е роден на 20.11.1965 г. в Стара Загора. Завършил е Строителния техникум в родния си град, а след това учи в Московския политехнически институт в бившия СССР, където неговите родители работят тогава. Професионалната си кариера развива като строителен предприемач. Със съпругата си Дима Петкова са родители на три деца – Алекс, Нона и Стефани. Кристиян Петков бе зам.-председател на националното ръководство на ВМРО-БНД, общински съветник и зам.-председател на ОбС-Стара Загора.
Като ученик творческите му търсения го правят участник в Театрална студия „Слово, мимика, жест“ с ръководител Петър Бонев. Първата му книга – сборникът с исторически разкази „Легенди от Аязмото“, излиза през пролетта на 2014 година, с подкрепата на Станимир Стоянов и Яни Георгиев, негови приятели. През ноември на същата 2014 година е представена и втората му книга – историческият роман „Младият Спартак“, чийто редактор е Петър Драгиев, дългогодишен главен редактор на вестник „Национална бизнес поща“.
