Мартин Стоянов е първият българин на престижната длъжност, учи таланти от цял свят
Млад българин учи на лютиерство хора от цял свят в родния град на Антонио Страдивари, Кремона. Мартин Стоянов бе поканен през октомври 2023 г. да стане главен майстор в едно от лютиерските училища, сподели за NBP.bg Галина Енева, негова съпруга. В Кремона те са две, едното е държавно, което сме завършили и ние с Мартин, то е много натоварващо и обременено с множество предмети, и поради това последните години няма ученици и е пред затваряне. Може би тази учебна година ще е една от последните на това историческо училище. Но във времето отвори друго училище – Академия Кремонензис, която е частна лютиерска академия и в момента е сред водещите в Италия, да не кажа и в Европа. Тук се учат хора на всяка възраст, предимството е, че се говори и на английски, докато в държавното задължителният език е италианският, и че се набляга изключително и само на практика и усъвършенстване на занаята. Фокусирано е върху лютиерството.
Според Галина, Мартин е получил поканата, защото е забелязан, познава се качеството му на работа и върху какво акцентира. Естествено, за да го наемат, той е поканен на интервю, преминал е през пробен период. Вече е на постоянна длъжност, Главен маестро. Това в нашите среди е много престижно, означава, че притежаваш много високи качества и можеш да научиш на много, коментира Галина. Да те изберат, е много престижно. Мартин е и първият българин, който преподава този рядък занаят в Италия. Току-що е навършил 41 години. Преди него и други българи са се кандидатирали да работят като маестро, но не е било успешно. Да си на тази длъжност е престижно и ние се гордеем, че сме го постигнали, че прославяме България. За нас е важно да се знае, че българите сме стойностни, че има какво да предложим на света, казва нашата сънародничка.
Историята на Мартин от Стара Загора и на Галина започва от НУПИД „Акад. Дечко Узунов“. Двамата са възпитаници на т.нар. Художествена гимназия в родния град на Галина, попадат в Италия веднага след като я завършват. Той – през 2003 г., тя – през 2008 г. Като дойдох, той вече бе завършил училището за лютиери, а когато и аз го завърших, отворихме заедно ателие в Кремона, в историческия център на градчето, разказва Галина. Беше си постижение, защото рядко някой си позволява да отвори и разработи ателие. В Италия малко хора прибягват към тази стъпка, но решихме да се впуснем в предизвикателството. Отворихме лютиерското ателие /Cremonafineviolin, б.а./ през 2014 г. Аз почти веднага забременях, излязох в майчинство с първото ни дете и в началото основно Мартин работеше. Оттогава не сме спирали. Правим обмен с колеги, посещаваме курсове, налага ни се да пътуваме, много силно се развиваме в онлайн пространството, популярни сме.
Лютиерната в Кремона е емблема за качество и когато някой търси качествен инструмент, идва в родния град на прочутия Страдивари, без значение от коя част на света е. Тук постоянно може да видите чужденци с кутии по гърбовете с инструмент. Има много лютиерски ателиета, над 200, и един музикант може да намери най-подходящият инструмент за себе си. Големият избор води до голяма конкуренция между лютиерите и е стимул да покажем и да се откроим между колегите си.
Мартин и Галина изработват струнни музикални инструменти – цигулки, виоли и виолончела. Бизнесът им е ориентиран към чужбина. След ковид, комуникациите чрез интернет се разраснаха и ни е много по-лесно да достигаме до всички краища на света. Преди това се случваше чрез участия в изложения, пътувания, обяснява лютиерката. Дейността ни се улесни. В момента работим по заявки. Направата на един инструмент изисква време, около 2 месеца за цигулка, 3 – за виолончело. Но имаме чакащи поръчки и сме доволни. Мартин е концентриран главно върху правенето на нови инструменти, той е много прецизен. Аз от пет години работя само върху стари инструменти, правя т.нар. антични инструменти – копия на инструменти, и също имам успех. Гордея се, защото първо съм българка, и второ – защото съм жена. И още – цигулки Страдивариус са ми попадали в ръцете, макар и да не съм имала възможност да реставрирам. Но съм имала възможност да ги видя и изуча.
В ателие Cremonafineviolin работят само Мартин и Галина и всичко, от-до, се прави на ръка, лично от тях. Дори лакът, който поставят, той е една от тайните на лютиерите, си го правят на място. Той е на базата на ленено олио и кехлибар, който разтапят. Двамата обясняват, че материали за дейността си, главно дървесина -смърч и явор, доставят от Балканите и от италианските Алпи. Абанос – от Бразилия. Смоли, лепила – от Япония, Русия. Икономиката в Италия не върви добре, но в нашия занаят не мисля, че има криза, коментират сънародниците ни. Дори смятаме, че е налице подем. Ковид допринесе много хора да си останат в къщи, да си намерят ново хоби, да се появят нови музиканти. Нашият занаят не пострада от ковид, а се развива бурно. Към него има засилен интерес, главно от млади хора, последните години от дами. Преди това да видиш жена-лютиер е по-скоро рядкост. В момента са много, в Академията на Мартин последните новодошли ученици са все дами, 20 – 35,40 годишни. А новата свежа вълна носи революция в лютиерството.
Галина и Мартин са родители на две момченца – в първи и в пети клас. Семейството се връща в Родината всяко лято. Има желание да се завърне в България в бъдеще. Работи за това. Искаме още да израснем и се доусъвършенстваме. В момента, в който преценим, че е достатъчно, планираме да се върнем. Това е мечтата ни, казват те. Пак ще работим това, което сме правили, но да си бъдем у дома.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
