Празникът за 60-ата ми годишнина бе моят начин да кажа „благодаря“ на всички, които са били до мен в житейския и в професионалния ми път
Навръх своята 60-а годишнина Красимир Червилов, областен координатор на ВМРО, общински съветник в ОбС-Стара Загора, управител на Опера Стара Загора, събра близки, колеги и приятели на изискано тържество, посветено на специалния повод. Празникът на 25 юни вечерта се състоя в елегантната атмосфера на Парк-Хотел „Стара Загора“ и премина с множество изненади, подготвени с обич от неговите гости.
Сред присъстващите бяха членове на семейството му, фамилия Генчеви, съученици от Музикалното училище в Стара Загора, състуденти от Музикалната академия в София, колеги от Държавна опера – Стара Загора, съратници от ВМРО, среди които Ангел Джамбазки и Александър Сиди, приятели от Ротари клуб „Стара Загора – Берое“. Своето уважение изразиха и председателят на Общинския съвет в Стара Загора Ивета Лазарова, зам.-председателят на ОбС-Стара Загора Антон Тонев, общински съветници, Янко Янков – като коалиционен партньор на ВМРО в местния парламент, Виктория Стоянова – изпълнителен директор на Медиен конгломерат НБП, Станимир Стоянов – съучредител на Дискусионен клуб за консервативни дебати, Александър Алексиев – управител на „Мидалидаре Естейт“. Гостите бяха още много – всеки от тях с топла дума и жест към юбиляра.
За доброто настроение по време на празничната вечер допринесоха именитият изпълнител Илия Луков, любимият ансамбъл „Загорче“, Милен Стойков (Mike Sax) и Славин Славчев, които омагьосаха публиката със своите великолепни изпълнения.
Разговаряме с Красимир Червилов за значението на празника, за основните принципи, които следва в житейския и професионалния си път, за вдъхновението, което го води, и за неговия поглед към младите хора.
– Г-н Червилов, ако трябва да обобщите своя житейски път досега с една дума, коя би била тя и защо?
– Благодарност. Ще се опитам да конструирам няколко изречение върху тази дума. Една източна поговорка гласи, че понякога не е толкова важна целта, а пътят, по който минаваме за нейната реализация. Затова и реших да събера на моята 60-ата годишнина хората, с които минавам по този път през последните 45 години, и да им благодаря.
В личен план съм човек, който стои далеч от суетата. В обществен план съм доста активен, защото в повечето случаи представлявам не толкова себе си, колкото дадена структура, и знам, че моето присъствие е важно.
Повече от 20 години не съм чествал рождените си дни, както и 50-годишния си юбилей. Затова сега реших, че е дошъл моментът да благодаря на хората, които ме обичат и подкрепят безрезервно.
Разбира се, някои не успяха да присъстват по обективни и субективни причини, а други без време вече си отидоха от този свят.
Но – на празник като на празник. Той премина при отлична организация, с благодарност към Парк-Хотел „Стара Загора“, и с много приятни изненади от близки за мен хора.
– Кой е онзи избор в живота Ви, който с времето се е оказал най-значим, макар тогава да е изглеждал дребен?
– За мен всеки избор, който правим в нашия живот, е важен. Но фундаменталната истина, която винаги ме е водила, е лоялността. Лоялността към любимия човек, към семейството, към общността, в която живея, към род и родина. Надявам се, че това не звучи прекалено претенциозно, но аз съм консервативно мислещ човек и това са основополагащи неща, в които вярвам.
– Какъв съвет бихте дали на един млад човек днес, ако Ви попита: „Как се гради достоен живот?“
– Младите хора в България са изключително важна част от бъдещето на страната. Затова се опитвам да ги подкрепям, но избягвам да давам съвети, поради поколенческите различия и особено, ако те не са поискани. Защото малко са онези, които имат усещането за приемственост. Огромна част си въобразяват, че всичко започва и свършва с тях самите. Нямат усещането за общност, но това е друга тема…
По-скоро бих препоръчал на младите хора да бъдат целеустремени и да не се отказват да търсят онова, което мислят, че е важно. Да продължават през целия си съзнателен живот да учат и да надграждат. Да обичат България!
– Кое остава най-голямото Ви вдъхновение да продължавате напред и днес, на този специален житейски етап за Вас?
– Всичко, което правя в личния си и професионалния си живот, е подчинено на общността, в която живея, и на България. Знам, че този отговор не е конкретен, но най-синтезирано представя моята работа във ВМРО, в Общинския съвет на Стара Загора, в Дискусионния клуб за консервативни дебати, който организираме заедно със Станимир Стоянов, и, разбира се, в Държавна опера – Стара Загора, с която съм свързан вече няколко десетилетия.
Когато си с един житейски опит, е добре да даваш на обществото, в което живееш и което ти е дало толкова много.
Нека не забравяме, че законът на даването е един от фундаменталните духовни закони за благополучие и успех. Той е неразривно свързан със закона на получаването, защото даването и получаването са двете лица на един и същ процес.
В личен план – като баща, вдъхновението ми е да подкрепям безрезервно сина си и да му давам увереност в неговите начинания.
– На празника до Вас бе стилна дама. Разкажете коя е тя и нейната роля в живота Ви?
– Не крия, че от близо година съм с човек, с когото се чувствам добре. Надявам се да продължа по-нататъшния си етап от живота съвместно с нея.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Снимки: Георги ИВАНОВ
Писателката Мира Нико към Красимир Червилов: Който е минал през огъня, не се плаши от искри. Честита 60-годишнина – време е да превърнеш опита в наследство – ВИЖ още ТУК>>
