– Г-н Вълчев, образованието винаги е било сред най-значимите приоритети на ГЕРБ – СДС. Кои са най-важните акценти от управленската ви програма в тази сфера?
– Смея да твърдя, че и до 2021 г., и през последните три години ние от ГЕРБ – СДС като парламентарна група и политическа сила в най-голяма степен сме подкрепяли системата на образованието. Ще дам два примера от последната година. Предложихме промени в Закона за висшето образование, насочени към подкрепа на академичния състав и увеличаване на финансирането и възнагражденията в сектора. Вторият пример са трите големи инвестиционни програми, които бяха гласувани по наша инициатива – за строеж и пристрояване на училища, детски градини и детски ясли, физкултурни салони и спортни площадки, за модернизация на студентски общежития.
По-важният разговор обаче е за бъдещето. Ние заявяваме, че ще продължим да водим и да надграждаме важните политики, които провеждахме досега, но се ангажираме и да направим най-належащите и най-трудните промени в образователната система.
Мога да ги обобщя до две основни групи – да променим двете доминиращи култури в системата на училищното образование, които най-силно спъват подобряването на работата и на резултатите – културата на заучаване и културата на формализъм.
Културата за заучаване и възпроизвеждане на знания, касае начина, по който учат децата. Днес образователните системи са натоварени, освен да дават базисни знания за децата, и с други важни цели – личностно развитие, формиране на умения, нагласи и отношения към заобикалящия ги свят, социални и емоционални умения и най-вече мотивация за учене. Всички образователни системи правят преход, като повече или по-малко се отказват от прекалената амбициозност към знания и се фокусират към формирането на умения. В международните изследвания нашите ученици се представят доста добре, когато се мерят знания, и много лошо, когато говорим за умения и функционална интелигентност.
Този преход трябва да бъде направен с концептуална промяна на учебните програми. Базово условие е да осигурим време за учениците и учителите, за затвърждаване на знанията, за упражнения и задълбочено учене.
Сега учителите и учениците „препускат“ и това води до демотивация и недобри резултати, което особено ясно се вижда при по-трудни предмети като математика, физика и др. В този смисъл свръхамбициозните програми са контрапродуктивни. Трябва да ги олекотим, за да променим философията и начина на учене. Промяна е необходима и в системата на оценяване – да изпитваме децата не за наизустяване, а за мислене.
Вторият голям проблем е формализмът.
В момента в образователната система много неща съществуват заради документа, а не заради резултата. Учителите и директорите са проверявани дали са попълнили документа, а не колко са работили с децата.
Това води до формалното им отношение към работата и до увеличаване на т. нар. административна тежест. Имаме конкретни идеи какво и как да направим, за да се промени този процес.
– Какво предвиждате по отношение на финансовите възнаграждения на работещите в образователния сектор?
– Както казах, ще продължим важните политики, които смятаме за базови.
Сред тях е и увеличаването на възнагражденията на учителите на нива над 125% от средната за страната и на университетските преподаватели до 180%.
Ако искаме да имаме добро образование, трябва да имаме добри учители и преподаватели, което означава трудът им да е добре заплатен. Днес е все по-трудно да привлечем най-добрите ученици в учителската и най-добрите студенти в академичната професия. Разбира се, високите възнаграждения не са единствено условие за добро образование, но са задължително.
Трябва да продължи увеличаването на средствата и за приобщаващо образование – за ресурсна и логопедична подкрепа, стипендии, училищен транспорт, допълнителни обучения, дейности по интереси. Както и целенасочената работа по обхващането, ефективното включване и задържането в системата на всяко дете, на всеки ученик. Тук фокусът е към предучилищната възраст, защото виждаме, че слабите резултати в начален етап се дължат на незнанието на български език, който не е говорим за немалка част от семействата. За тези деца е от голямо значение по-рано да бъдат обхванати в дейности в детската градина, за да имат по-голям шанс да се интегрират ефективно в образователната система. Ако едно дете не знае български език при постъпването в училище, то трябва да започне с изучаването му преди всички останали предмети. Това се прилага и в много други страни.
Ще продължим и политиката за инвестиции в училища и детски градини. По отношение на висшето образование искаме да увеличим инвестициите в учебните база и спортната инфраструктура. Имаме намерение да стартираме и национална програма за модернизация на студентските кампуси. Не само в София, но и в страната.
Много са политиките, които трябва да продължат в областта на образованието. За да вземем правилните решения, трябва да сме обективни и честни в анализите си. От една страна, да си признаем грешките и да коригираме това, което не сме направили добре, какъвто е случаят с учебните програми. И от друга страна, да не отричаме всичко добро, направено досега.
– Друга национална програма, която е приоритет на ГЕРБ и очаква своето развитие е свързана с енергийната ефективност, т.нар. саниране на жилищни сгради. Вашата визия за продължаването ѝ?
– За съжаление, отделянето на ресурси от държавния бюджет за националната програма за енергийна ефективност беше прекъснато. В момента има процедура, финансирана от Плана за възстановяване и устойчивост, но тя е на малка стойност, а и беше опорочена. Това, което заявяваме като ангажимент, е, че ще настояваме да има национална програма, която да не изисква съфинансиране от страна на собствениците. Не защото не е справедливо те да си плащат, а защото има голяма вероятност при такова изискване санирането да не се случи. А панелните блокове са голям процент в България, те са едно от най-тежките материални наследства от социалистическия период. Тежки като средства, които трябва да се отделят. Годишно трябва да се санират и реновират минимум 3% от тях.
– Като финансист как оценявате бюджетната политика на последния министър на финансите от редовното правителство Асен Василев?
– Както каза председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, никой няма да иска да бъде финансов министър след Асен Василев. Ситуацията с бюджета е лоша. Това тепърва ще се усети. Асен Василев „върза“ 3% дефицит само на хартия. Реалният дефицит е над 7%. Беше намален на 3, но за сметка на обезкървяване на енергетиката с 6 млрд. лева, с което се подкопава възможността за инвестиции. Прехвърли и дефицит на секторите, като намали финансирането им – става дума за образование, здравеопазване, култура, наука и най-вече инфраструктура. Т.е. секторите, свързани с развитието. Защо се стигна до тази ситуация? Защото падна събираемостта и бяха увеличени необосновано някои социални разходи. В момента се отчита най-ниската събираемост на данъци, откакто се публикува бюджетна статистика в държавата. Първите 3 месеца на тази година, когато финансов министър беше Асен Василев, събраните приходи са едва 19,1% от годишния план. Предходни години за същия период събраните приходи са били средно 25%. Приходите от акцизи също са на най-ниското си ниво, откакто има публикувана бюджетна статистика. Това е ефектът на контрабандата.
Приходите от ДДС също са на най-ниско равнище. Отделно от това бюджетът е внесен с умишлено завишени очаквания за ръст на брутния вътрешен продукт и приходите. Целта е да се прикрие истината. България ще има вероятно около 10 млрд. лв. по-малка сума на БВП, отколкото е разчетена в бюджета. Казано по друг начин, планираните приходи няма да се изпълнят и за да не влезе страната в свръхдефицит, още много разходи ще трябва да бъдат орязани. И тъй като не могат да са текущи и постоянни, отново за трета поредна година ще бъдат орязани разходите за инвестиции. Това е най-големият проблем на бюджетната политика на Асен Василев – пестим от развитие. Като няма инвестиции, през следващите години няма да има и растеж.
Тепърва ще усетим негативите от финансовото наследство на Асен Василев. Инвестициите, но не само публичните, а и общите инвестиции са на най-ниското си ниво от края на миналия век – под 17%. При условие, че преди 2021 г. са били средно 20%. Заради тази политика следващите години ще бъдат трудни и ще живеем по-зле.
– Г-н Вълчев, кои са най-важните приоритети за регион Стара Загора, за които Вие лично ще продължавате да лобирате?
– Най-важното е да запазим региона като технологичен, индустриален и енергиен център. Индустриите и енергетиката са отраслите с висока добавена стойност. Те правят така във всички останали сектори да има по-високи доходи. Ние не говорим, че ще излезем от ЕС заради Зелената сделка, както правят други наши опоненти. Казваме реалистично какво може и какво трябва да се случи. Икономическата трансформация на региона е неизбежна. Трябва едновременно да инвестираме в няколко направления – технологии, които максимално да удължим живота на комплекс „Марица изток“, алтернативни технологии за запазването на района като енергиен център и в изграждането на индустриални зони и инфраструктура за създаване на нови работни места. Трябва да се изградят нови предприятия. Инвеститорите търсят готови терени със свързаност и подготвени хора. Ако имаме индустриалните зони, ще разполагаме и с двете неща.
Стара Загора има потенциал за развитие, тъй като е на ключово място по географско разположение в България. По отношение на инфраструктурата – всеки път, всяка улица е важна, но стратегическите инфраструктурни обекти са завършването на коридора север – юг от Русе – Свиленград – Маказа, през Шипка – с тунел под Шипка и обходен път на Казанлък. Важна е втората връзка на Стара Загора с АМ „Тракия“. На по-късен етап и разширяването на пътя Стара Загора – Хасково, както и инфраструктурата в района на „Марица изток“.
Естествено, ще бъдем последователни и в другия основен приоритет за Стара Загора – образованието. Няма как да бъдем район с ускорено развитие без развити образователни институти. Тракийският университет вече има технически специалности, както и такива, свързани с информационните технологии. Стара Загора може и трябва да бъде център на технологично развитие. През последните години в Тракийския университет бяха направени много инвестиции. Но трябва да има още много и ще работим за това. Тракийският университет вече е сред шестте най-важни висши училища в България. Трябва да бъде и в центъра на технологичния преход на региона.
Отново искам да подчертая, че Зелената сделка е общоевропейска. Но България трябва да заяви ясно, че параметрите ѝ за нашата страна не трябва да бъдат прекалено амбициозни, за да запазим енергийната си независимост. И нашите представителив ЕП и българският еврокомисар, който надявам се ние ще излъчим, ще отстояват тази позиция. Паралелно с това трябва да предоговорим и ПВУ, и Териториалния план за справедлив преход. Производство на енергия от въглища може за бъде запазено частично за още поне 15 години. Районът може да се развие като център на водородни технологии и технологии за съхранение на енергия. Трябва да инвестираме в удължаване на живота на комплекса, в т.ч. в проекти за улавяне и оползотворяване на въглероден двуокис. Около такива инвестиции могат да се изградят и много други предприятия като съпътстващи бизнеси. Трябва да постигнем и се надявам да стане така – визия, която да следваме следващите 15 години. За съжаление, през последните 3 години имахме непоследователност на политиките, честа смяна на правителствата, различни проекти, различни виждания, което доведе до загубено време. Ако постигнем ясна визия занапред, без бързи срокове, и успеем да убедим останалите, че трябва да следваме тези основни решения, можем да имаме благоприятен преход на региона и да го запазим като технологичен и енергиен център. Би било спекулация, ако се твърди, че той ще се запази изцяло като въглищен и че централите ще работят, докато има въглища. Но е абсолютно реално да направим разумен преход.
На изборите за членове на Европейския парламент и за народни представители на 9 юни за ГЕРБ – СДС се гласува с № 22.
