Понякога се шегувам, че съм като Джордж Клуни
Косара Марчинкова е родена на 14 февруари. Дъщеря на популярния дует Стефка Берова-Йордан Марчинков. Завършила е Американския университет в Благоевград – „Журналистика и масови комуникации“, „Политика и международни отношения“. Има и магистратура по психология в САЩ, следдипломна квалификация по психотерапия в Италия.
В момента е в Северна Америка, директор „Външни отношения и комуникации“ на италианската компания „Енел Грийн Пауър“.
* * *
– Косара, преди три години напуснахте България. С какво се занимавате сега?
– Компанията, за която работя вече близо 9 години, е една и съща – „Енел“, една от водещите енергийни компании в света. За нея работих в България като „Директор Комуникации и Корпоративна Социална Отговорност“. От три години съм в Северна Америка на позицията „Директор Външни отношения и Комуникации“. Работата ми на практика е същата, но територията, за която отговарям, е значително по-голяма – 23 американски щата и 3 канадски провинции.
През 2010 г. „Енел“ обяви оттеглянето си от България, което стана реалност през 2011 г.
Бях сред поканените да продължа да работя за тях, но в Америка. Мисля, че по някакъв начин нуждата, която компанията имаше в този момент, и уменията, които аз можех да предложа, бяха добре съчетани – просто един пример за
основен принцип в икономиката – този за търсенето и предлагането
Заминах за Бостън, като реших, че това е изключителна възможност за професионално развитие.
– Как се развива кариерата Ви, животът?
– Не съжалявам за избора. Размахът, с който работя, е значително по-голям от този в България – свързано е с мащабите на страната, както и с реалността на компанията, в която работя в Америка.
Пътувам непрекъснато, срещам се с много хора и постоянно научавам нови неща
Понякога се шегувам, че съм като Джордж Клуни в онзи филм, където той все пътуваше със самолети и живееше от куфара си – Масачузетс, Вашингтон, Флорида, Канзас, Оклахома, Калифорния, Невада, Вирджиния, Ню Йорк. Мога да кажа, че съм обиколила Северна Америка надлъж и нашир. Виждам части от страната, които и самите американци рядко виждат. Само за информация – времето, за което се лети от Бостън до западния бряг на Америка, е почти същото, за което се лети между Бостън и Европа. Но това е и едно от нещата, които харесвам в работата си.
Всеки ден е различен
Колкото до личния ми живот – имам честта и удоволствието да се запозная с много интересни хора тук в Америка – от всякакви националности. А имам и изключително добри приятели българи тук. С тях се чувствам сякаш съм си в България.
– На какво отдавате професионалния си успех?
– На многото труд, професионални знания и умения, дипломатичност и чувствителност към междукултурните разлики. Шансът играе своята роля, но само за кратко. За да се задържи човек дълго време, е свързано с това да постигаш поставените цели постоянно, навреме и на ниво.
Да бъдеш човек, на когото може да се разчита
Това, според мен, важи за всичко – както в професионален, така и в житейски план, навсякъде по света.
– Впечатленията Ви от Бостън, от хората там?
– Бостън е най-европейският град на Америка. Много е красиво, особено през есента, когато цветовете на дърветата се сменят и е като картина. Хората са много трудолюбиви, при нужда се притичват на помощ.
Те са истински патриоти и в трудни ситуации са единни
Ето два примера за това от по-ново време – терористичната атака на Бостънския маратон и страшното торнадо, стоварило се в щата Оклахома. Хората от цяла Америка пращаха помощи за пострадалите и показаха единство.
– Как прекарвате свободното време?
– Почивката е проблем, но намирам време понякога. Обикновено предпочитам да съм си вкъщи и да изключа всички телефони и интернет… Напоследък свободното ми време го посвещавам на
новата ми мания – всичко свързано с Южна Корея
През март миналата година посетих Сеул и се влюбих в тази страна, в културата им, музиката им. Сега изучавам езика. Слушам музика, гледам филми. Много популярният в цял свят феномен Сай съвсем не е единственият музикант, с който Корея да се гордее. Бих казала дори, че там имат една изключително високо развита музикална школа и имат невероятни певци във всички жанрове на съвременната музика.
– А самата Вие намирате ли време за музика и пеене?
– Разбира се, макар и рядко.
Музиката и пеенето за мен са като наркотик
от който не мога да се откажа. Напоследък пях благотворително в Бостън за изграждането на нов български културен център.
– Липсва ли Ви родината? Намирате ли разлика у нас?
– Разбира се, че ми липсва. В България има толкова много хора, които обичам, приятели, колеги, места, спомени, музика, усмивки, улици, природа.
Аз съм си българка и винаги ще бъда
При всяка възможност си пътувам до България. Голяма разлика не виждам, освен може би учудващо чистите и украсени с цветя улици на София, за съжаление и не така усмихнатите лица на минувачите.
– Плановете Ви?
– Никога не съм мечтала да живея в Америка, но за втори път в живота ми съм тук. Първият бе като студентка.
Нямам намерение да оставам завинаги
Чувствам се твърде много европейка и това не е тайна за всички, които ме познават. Възнамерявам да се върна на Стария континент. Ако не в България, то поне наблизо. А след това, кой знае.
НБП, Дима ТОНЕВА
