Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се e приготвял само за Великденските празници, като символ на тялото на Исус Христос. Според историята, козунаци започват да се правят в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Финландците посрещат Великден с традиционната „пасха“ – чийзкейк от извара и сметана, които се пресоват в специален съд с формата на пресечена пирамида. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай. Да се направи козунак е свещенодействие и ритуал. Съществуват различни варианти на рецептата за козунак. Като цяло обаче той е доста труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия: помещението, в което се меси и втасва тестото трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят орехи, стафиди, настъргана лимонова кора, локум, мармалад. Козунакът по традиция се замесва рано сутринта в събота. Яденето, разбира се, може да започне чак в неделя, след Възкресение.
Маята за козунака се замесва с брашно, прясно мляко, щипка готварска сол и щипка захар при температура 28-30 градуса. След като сместа шупне, се добавят още брашно, яйца, захар, мляко и подправки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно. След като втаса, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът „на конци“. Пече се на умерен огън в предварително загрята фурна.
NBP.bg
