„Окото на Бога“ е новата стихосбирка на Керка Хубенова, старозагорски поет и журналист. Тази вечер в регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора я представи издателят и редакторът Румен Леонидов (изд. „Факел“, София). Това е петата стихосбирка на Хубенова след „Внезапни рифове“ (1990), „Обелиск на самотата“ (1996), „Пясъчният мим“ (2002), „Криле над Тадж Махал“ (2008). Любопитно е, че всички книги на авторката излизат през 6 години. В началото може би е било случайно, сега изглежда като търсено, но пак е красиво.
Тази книга дава сила да се диша по-леко, отбеляза Румен Леонидов. Керка Хубенова не се самоизтъква в поезията си. Ако някога казва аз, то е когато има позиция, когато е гневна. Бичът в ръката на Керка й отива, хубаво е, че не го използва много често, каза Леонидов. Керка е поет, който не е измишляч. По-скоро чака провокацията от всекидневието, от бита, за да се вгледа в битието, добави редакторът-издател.
Леонидов не пропусна да спомене звънкостта на римите на Хубенова, която предпочита класическия стих, както и деликатните, ненатрапчиви илюстрации на Владимир Кондратцев.
Керка Хубенова прочете десетина от стихотворенията в премиерната книжка: „Оцеляване на скритата свобода“, „Монолог на поета“, „Нека аз да му мисля“, „Чудото“, „Песен върху тротоара“, „Не умирай“, „Три съперници“, „Взаимност“ и други. Тя потвърди открехнатата вече от Леонидов новина, че следващата й книга, само че с проза, е почти готова.
С топли и интересни думи към авторката се обърнаха Ботьо Буков, Стефанка Мирчева, Владимир Кондратцев.
Ето едно от стихотворенията в „Окото на Бога“…
ЗЛАТНАТА СРЕДА
От големия сняг до горещия бряг на морето,
От усмивката слънчева до онази тръпчива сълза
нещо все ме дели, но усещам, че то е въжето,
по което не мога да мина, поне засега.
И оставам такава – полюсна, или себична,
както искайте ме наричайте. Но аз за себе си знам,
че понякога искам до средата да стигна.
Някои казват, че златна е тя, а небето – таван.
NBP.bg
