Създател и собственик на първата частна детска градина в Стара Загора – „Ян Бибиян”, Частно начално и Частно основно училище „Елин Пелин”, където до момента е собственик и директор.
Съосновател и учредител на хандбален клуб „Берое”-Стара Загора, както и на Ротари клуб Стара Загора-Берое.
Участник във втори том на поредицата „Предприемчивите” на издателство „Постижения” – „Предприемчивите 2: Вектор на успеха” (2024).
На 9 януари Катя Русева имаше рожден ден. Пожелаваме й много здраве, успехи и радост! И каквото иска – да го направи!
НБП

Родена съм в Стара Загора. Завърших основното си образование в ОУ „Николай Лилиев”. Имах две основни насоки на интереси – спорт и литература, те бяха любимите ми учебни предмети. Участвах във всички спортни игри. Най-много съм тренирала хандбал. Беше ми голяма страст, която продължава и днес. Имам много медали и отличия.

Родителите ми никога не са ме насочвали към каквато и да е професия. Спомням си, в 4-и клас класната ни беше раздала листчета, на които да запишем кой какъв иска да стане, да ги запечатаме в плик. След години да проверим дали са се сбъднали.
Аз бях написала, че искам да уча в гимназия, след това българска филология. И това се сбъдна
Завърших СОУ „Васил Левски”. Имах един невероятен учител по български език и литература – Пенка Иванова, не знам дали днес е между живите. Беше много емоционален преподавател и исках, ако ме приемат, завърша българска филология и стана учител, да бъда като нея.
В последната година от образованието ми във „Васил Левски” бях в УПК по електроника. За зла участ, почти цялата учебна година я изкарах с патерици, защото си бях счупила през лятото крака, и не бях много пълноценна в това, което обичам да правя – т.е. бях освободена от часовете по физическо образование и спорт, и от практика. Завърших със специалност „Монтьор по електронна техника”.
Не можах да кандидатствам. Започнах работа в ДЗУ
Там се запознах с интересни хора, един от които бе и бъдещият ми съпруг.
По-късно кандидатствах в Пловдивския университет. „Под игото” и Иван Вазов бяха моят трамплин нагоре в реализирането на мечтата ми да уча българска филология. По план – прием на общо основание по това време приемаха едва 3 момичета и 3 момчета, от цялата страна. Слава Богу, бях сред тях. В университета продължих да играя хандбал. Вместо в часове по физическо, играех в „Академик”-Пловдив. Във втори курс се омъжих. Съпругът ми Наско Стоянов беше студент в София, аз – в Пловдив. Водихме интересен семеен студентски живот – заедно, но поотделно. Завършихме през 1993 г., той – инженер ДВГ, аз – филолог, в полюсите на интереси. Получих предложение да бъда учител – в Техникума по електроника, в който завърших УПК. Започнах като учител по български език и литература, по заместване.
3-4 месеца бях учител, през които се появи
моя нова любов, страст – и до ден днешен неотшумяла – към радиото
Докато преподавах, знаех, че в Стара Загора ще се появи първото частно радио, но кандидатствах в Радио Стара Загора за репортер. Приеха ме. После се появи първото частно радио – „Трели”. Имах възможност да работя там, след това в частно радио „Домино”.

До момента, в който отново си счупих крака – същия крак, десния, този път паднах на ски. Карането на ски беше друга страст, от студентския живот. Постъпих в болница и тогава един човек от нашата компания – Йохо (Йосиф), при едно от посещенията ми каза: много искам да правя бизнес, обаче с човек като теб.
Вече имах една отшумяваща тръпка в радиото, защото то се беше променило. Под влияние на столичните радиа, които започнаха да обсебват, асимилират и превръщат провинциалните радиа в друг тип – на електронизиране, прекалена режисираност… Аз предпочитах импровизацията. Реших, че ще напусна. Това беше много трудно решение, но го взех и реших да приема предизвикателството да правя бизнес с този наш приятел. Той много пътуваше в Турция, каза –
знаеш ли колко са вървежни там частните училища?
Нищо не ми беше ясно от това как се прави училище. Започнахме двамата да търсим път към създаването на първото частно училище в региона. В хода на този трънлив път моят приятел Йосиф ме изостави. Борбата я продължих сама.
През 2000 г. открих Частна детска градина „Ян Бибиян” в сградата на бившата седмична детска градина в „Дъбрава”. Родителите на децата започнаха да задават въпроса – като завършат 4-та група, какво ще правим, няма ли да направите и училище? Това ми даде стимул да направя и училището.
Подготвих документите и получих лиценз и за начално училище. Но в злополучната 2001 г. най-напред на 18 май почина майка ми, а след това през ноември се разделихме със съпруга ми… Открих училището през 2002 година.
Тогава се научих да бъда работодател
За да ти имат доверие и за да се чувстваш емоционално добре, уважаван, трябва да бъдеш добър човек и да се отнасяш с уважение към хората. Независимо на каква позиция са в твоята фирма. Смятам, че го постигнах.
С първия ми, истински назначен като такъв, директор на детската градина – г-жа Марияна Димитрова, мисля, че имахме много добра съвместна работа… Наех етаж от бившето общежитие на „Агробиохим”, което беше в съседство на моята детска градина, направихме преустройство на втория етаж и приех първите си ученици в тази сграда.





Две години по-късно преобразувах началното училище в основно и приех първите ученици в прогимназиален етап. Тогава Частно начално училище „Ян Бибиян” го прекръстих на Частно основно училище „Елин Пелин” – на всички е ясно каква е връзката. Не си представях ученици от 7, 8-и клас да казват „Аз уча в „Ян Бибиян”, твърде детско е. Затова
Елин Пелин, създателят на Ян Бибиян, стана наш патрон
и вдъхновител на нашето училище.
През 2008 г. направих първа копка на сградата, в която сега извършват своята дейност и детската градина, и училището. Тук трябва да отбележа, че междувременно създадох ново семейство – съпругът ми д-р Захари Никитов е ендокринолог, той ми помагаше, беше до мен и продължаваме да сме заедно, както в трудните моменти, така и в щастливите. Един от най-щастливите моменти е появата на нашия син Георги през 2009 година.
Сградата първоначално функционираше само с първия и втория етаж на училището и двата етажа на детската градина. Впоследствие, с увеличаването на броя на учениците, се наложи да довърша третия етаж, после още едно крило на третия етаж, където съм разположила кабинети, а през 2023 г. завърших и физкултурния салон, който стана красив, функционален, модерен – модерна спортна зала, която постепенно оборудвам с различни уреди. Разбира се, първото, което поставих там, бяха врати за хандбал.
През годините се увеличаваше броят на децата, което много ме радва. Увеличаваше се и броят на служителите – педагогически и непедагогически персонал.
Към настоящия момент в детската градина и училището имам общо към 60 служители
Училището се развива добре във всякакъв аспект – и като образователна институция, и като финансов инструмент, защото то работи с пълен капацитет. Освен това, от 3 години имах възможност, кандидатствах и бях одобрена и включена в системата и на държавно финансиране. Това е голяма помощ за частното образование. И ми дава свобода, възможност да поема глътка въздух, за да осъществя и още свои инвестиционни намерения. Предстои ми да завърша последната част от сградата, плувен басейн. Но най-напред трябва да се реши въпросът с източника на енергия, защото до момента тук мога да използвам само електрически ток, никакви други източници. Няма възможност, няма прокарано трасе за природен газ и е много трудно да се топли вода на ток.
Сега инвестирам във фотоволтаици, които се надявам да свършат добра работа
От три години съм съосновател и учредител на хандбален клуб „Берое-Стара Загора”. Това е малко борба с вятърни мелници, защото от един много силен спорт в града, хандбалът се е превърнал в почти непознат за младите старозагорци. Въпреки всичко, ние имаме отбор – мъже, които играят в Б група, и отбори в три възрастови групи деца, при които сме абсолютен феномен в хандбалното пространство във федерацията. Защото ХК „Берое” е представен само от ученици от ЧОУ „Елин Пелин”. Учениците от моето училище са изключително мотивирани, талантливи, възпитани и умни деца, справят се отлично във всички области, в които могат да се изявяват.
Училището е член на Асоциацията на Кеймбридж училищата
и смятам, че това е училището с най-високо ниво на преподаване и на владеене на английски език в Стара Загора, и не само. Много сериозен стимул и подкрепа в това отношение имам от титулярната ми учителка по английски език Здравка Тодорова, както и от всички останали колеги.
Училището ми е член на Асоциацията на българските частни училища, в която членувам, защото имам възможност за обмяна на информация и опит с колеги, предимно от софийските частни училища.
Изключително важен факт е реализацията след 7-и клас, тъй като училището е основно. Смело мога да кажа, че
80% от децата, които завършват тук, продължават своето образование по първо желание
в различни професионални или профилирани училища.
Нашето училище е обявено за иновативно, със заповед на министъра на образованието. Сега отново кандидатствам по един такъв проект, защото трябва да узаконя по-различната организация на учебния ден, по-различния подход към учебния процес и пр. Следвам идеята си, че трябва да съм първа в това, което върша. Бих искала да разширя и материалната база. Имам идеи. В България има закон за иновативните училища. Запозната съм с много проекти за иновативни училища, общински и държавни, но те не са революционери в промените. Трябва да има по-революционни промени в образователните институции, за да могат децата да бъдат поставени в друга среда. Не може да бъдеш с еднакви критерии към децата, които са от 80-те години на миналия век, да ги оценяваш по същия начин. Могат да се вземат примери от европейски и неевропейски страни за начина, по който се оценяват децата, и тук малко по малко да прилагаме тези методи на оценяване. Освен това,
този прословут грандиозен изпит в 7-и клас, наречен НВО, е пълно безумие
не може по този начин да съществува. И да очакваме децата да са успешни.

Вече седма година съм член на Ротари клуб Стара Загора-Берое. Не само членувам в този клуб, а и съм активен член. Полезно ми е, приятно ми е. Срещата и общуването с хора, които правят бизнес, създават материални блага за хората, работни места, които могат и знаят, са изключително полезни. Всеки има какво да научи от другия, смятам, че съм стигнала до момента, в който не на мен да помагат, а аз да помагам. Затова работата в служба на обществото ми доставя огромно удоволствие, дори понякога да е трудно.

Често ме питат как се справям с всичко това. Аз само добавям, че ходя и на народни танци. Това също ми доставя голямо удоволствие, вече 14 години. Това е начин, по който си почивам. Другият е като работя вкъщи.
Никога не оставам без работа и съм благодарна на семейството ми, че ме търпи такава
Синът ми Георги вече е гимназист, учи в Търговската гимназия „Княз Симеон Търновски” банково дело. Възлагам на него да продължи моя бизнес. Надявам се да получи добра информираност по отношение на неговата бизнес ориентация в това училище, да продължи след това да учи, защото винаги му повтарям, че трябва да се учи. Няма как без да си учил, да постигнеш нещо по-голямо в живота си и да живееш над средния стандарт.


*Пълният текст на документалния автобиографичен портрет четете в книгата „Предприемчивите 2: Вектор на успеха”