– Камелия, какво те привлече към специалността Педагогика на обучението по изобразително изкуство и графичен дизайн, която учиш в Тракийския университет в Стара Загора?
– Родена съм в Дългопол. Рисувам от малка. Още от детската градина, после в училище. От 7 до 12 клас учих моден дизайн в професионална гимназия във Варна. Като завърших, отворих собствено шивашко ателие, работих 10-11 г. Рисуването мина на заден план. Роди се синът ми, който сега е в 9 клас. Работата и семейството бяха водещи. По отношение на ателието проявих предприемачески нюх. Майка ми и леля ми са много добри шивачки, явно съм наследила уменията си от тях. Но никой от фамилията не рисува.
Преди четири години осъзнах, че искам да се занимавам с нещо различно. Винаги съм обичала да рисувам, но никога не съм се задълбочавала в тази посока професионално. Смятах се за любител, докато не започнах да уча. Кандидатствах в Тракийския университет,
специалността ме привлече, защото е хибридна и дава много перспективи
– включва изобразително изкуство, графичен дизайн и педагогика. За хората на изкуството това е отлична комбинация.
Като ме приеха в Тракийския университет, нещата с рисуването при мен се възпламениха. Тук роля има и преподавателят ни гл. ас. д-р Петър Петров, който ми помогна да преоткрия страстта си към изкуството. Сега рисувам почти всеки ден. Явно винаги съм го носила в себе си, но е чакало правилния момент, място и хора, които да ме вдъхновят.
Сега завършвам бакалавърската си степен и дори съм на стаж в Начално училище „Димитър Благоев“.
– Имаш ли любим стил или техника?
– Имаше дълъг период, в който не бях докосвала четка. А към акварела изпитвах страх, защото ми изглеждаше труден. Но след като преподавателят ми ме предизвика да опитам, осъзнах, че това е моята техника. Акварелът е много специфичен – изисква търпение, внимание към детайла. Сега той е моята страст.
Обичам да рисувам пейзажи и по-абстрактни творби, които не разкриват всичко буквално, а оставят пространство за интерпретация
За мен най-важното в една картина е емоцията, която предизвиква у зрителя.
– Какво те вдъхновява в творческия процес?
– Основното ми вдъхновение идва от природата. В момента в картините ми често присъстват дървета, отразяват настроенията и вътрешните ми търсения.
– Бе отличена с трето място в 27-ото издание на Януарската младежка художествена изложба. Какво означава това признание за теб?
– Това беше третата ми година като участник в изложбата. Отново д-р Петров беше човекът, който ме насочи и насърчи да се включа не само в това събитие, но и в много други изложби. Той ми помогна да осъзная, че за всеки творец е важно изкуството му да достигне до публиката. Тази година участвах с три картини, а
спечеленото трето място за мен е огромно признание, радост и страхотна емоция
Имам участия и в други изложби – в Благоевград, в Севлиево, в Разград, участвала съм и в Есенния салон на изложбена зала „Байер“ и др.
– И това става през последните 4 години…
– Да, така е. В университета получавам толкова силна мотивация, че ако не рисувам всеки ден, не мога да живея. Прекарвам цели вечери пред платното – това е моята форма на релакс и удоволствие. Квартирата ми се е превърнала в малко ателие – навсякъде има картини и материали. Синът ми, който живее с мен, често се шегува, че се чувства като в галерия.
Рисувам с желание, с пълна душа, а не с комерсиална цел. Понякога като купят моя картина, все едно нещо ми се къса от сърцето, защото влагам много емоция в творбите си. Но в същото време
откупките носят удовлетворение, защото е хубаво, че хората оценяват твоето изкуство
Когато някой избере моята картина, значи съм успяла да го докосна, да му предам нещо лично.
– Какъв съвет би дала на млади творци, които тепърва започват своя път в изкуството?
– Не трябва да се страхуват да се изявяват, не трябва да спират да рисуват, ако усещат, че това е тяхното нещо. Защото може и банално да звучи, но рисуването дава крила. Колкото повече рисуваш, толкова по-добър ставаш – не само технически, но и в начина, по който възприемаш света. В своите очи виждаш разликата с натрупването, което се получава. С времето започваш да забелязваш детайли, които преди не си виждал, и това променя целия ти поглед към изкуството.
– Синът ти привлечен ли е от рисуването?
– Той е ученик в 9 клас на СУ „Максим Горки“. И той стана старозагорец. Но рисуването не го влече, езиците му се отдават повече. Казва, че „рисуването не е за всеки“, и аз не настоявам.
Вярвам, че всеки трябва да открие своята страст
Важни са желанието, усърдната работа.
– Какви са плановете ти, ще останеш ли в Стара Загора?
– Надявам се да преподавам изобразително изкуство. Обичам да работя с деца, особено с тези, които имат интерес към рисуването. Вълнуващо е да виждаш този „огън“ в очите им и да усещаш, че попиват знания и вдъхновение от теб. Стара Загора ми е на сърце – влюбих се в този град. Но не знам как ще се развият нещата. Насочила съм се и към магистратура – начална и предучилищна педагогика. Голямата ми мечта е да направя своя самостоятелна изложба. Имам толкова много картини… Вече получих покана за изложба в родния ми град. Надявам се тази година да стане.
На този етап за мен най-важното е да продължавам да творя. Дори сега, когато трябва да уча за държавен изпит, вместо това рисувам… Просто не мога да спра. Изкуството извира от мен, не съм очаквала, че ще се случи нещо такова.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
