25 години от гражданския протест, победил водния режим в града на липите
Скорошните 40-градусови жеги, втръсналите ни перипетии по проекта на т.нар. воден цикъл, заради които на моменти Стара Загора бие трасето на рали Дакар, не трябва да спичат паметта ни в чироз. Старозагорци в зряла възраст със сигурност помнят времената на кошмарния БЕЗВОДЕН цикъл, когато в чешмите ни бликаше живителна течност по няколко часа денем и нощем. Ситуацията беше жежка целогодишно: вицове – много, вода – малко!
Тогава вече бях главен редактор на вестник „Национална бизнес поща”. Може да е странно, може да не е, но краят на водния режим започна от една… неподстригана брада. През лятото на 1998 година издателят на НБП Станимир Стоянов отива в преустроеното гаражче на ул. „Отец Паисий” да си подстриже брадата и се оказва, че там за пореден път няма вода. Мария Ангелова, фризьорката, започва да описва живописно „сухите” неволи на бранша. Така точно преди 25 години, в юлските горещници на 1998 г., това бе достатъчно „да запали“ Стоянов да стартираме във вестника мащабна кампания против водния режим.
Станахме инициатори на безпрецедентен граждански протест. Призовахме старозагорци да подкрепят позицията ни, като попълнят талони „Искаме вода за Стара Загора”, публикувани във вестника. След това ги изпращахме на тогавашния кмет проф. Цанко Яблански, на управителя на „ВиК” ЕООД инж. Стефан Георгиев и на ресорното министерство с министър Евгений Бакърджиев.
За кратко време привлякохме хиляди съмишленици в аналоговата ни социална мрежа. Разгоряха се дискусии. Дойдоха и първите победи на гражданския протест. През изборната 1999 година водният проблем беше във фокуса на предизборната платформа на всеки кандидат за кмет на Стара Загора, а министър Евгений Бакърджиев даде лична гаранция за решаването му в рамките на един мандат.
Стигна се до съвместни инвестиции на „ВиК” и общината за подмяна на водопроводи. Скоро ръководството на „ВиК” с подкрепата на градската управа и на цяла Стара Загора успя да спечели финансиране по линия на ЕС за подмяна на водоснабдителната система. Първият проект по линия на ЕС беше реализиран през 2004 година.
Никога няма да забравя една вестникарска страница с „шапка” „Глас народен, глас божи”. Тази страница от есента на 1999-а ми е една от най-скъпите за всичките години в НБП. В нея по азбучен ред са изброени само част от хилядите имена на старозагорци, изпратили до вестника протестни талони и писма срещу водния режим.
Снимка с тази страница излезе и в авторската ми книга с публицистика „ЖИВА РАБОТА. Знамето не ще знамения, иска знаменосци” през 2014 година. Нямаше как да не излезе, щото онази наистина безпрецедентна за българските медии кампания си беше битка за… ЖИВА ВОДА. (Дъщеря ми Леда се роди през лятото на 1997 година. Само като с спомня какви „пируети” правехме цялото семейство, надхитрявайки се с водния режим!!!)
NBP.bg, Петър ДРАГИЕВ
