В Старозагорската художествена галерия „Байер“ своя изложба – живопис показва Кънчо Пенев, интересен автор, доскоро журналист, а сега посветил своето забележително изкуство на необгърнати и недокоснати светове в човешкото съзнание. Характерни белези на неговото изкуство са търсенията на символния изказ в разказите на душата, прието от автора като отговорна мисия. В „Стара Загора, жив град с темели, в кости забити…“ в символичния разказ, макар и малки, образите помагат на зрителя да се ориентира в една или друга ситуация. Картините на този автор се отличават с богатство от символи, наред с реални образи, които доразказват историята, написана с багри и с четка върху платното.
Авторът на този необикновен свят често използва спиралата като език на живия живот. „И днес йощ Балкана“- в тази картина художникът продължава Вазовата мисъл с легендарния образ в едва открояващата се фигура на падналия в боя човек. И в други свои картини художникът се домогва до образи, които са свързани с духа на българина, с неговата история.
Сакралното светилище носи в себе си символичен образ на духовното състояние в живота на човека.
Яйцето в картините на Кънчо Пенев представя началото на живота и неговото продължение. В него сякаш са вместени всички стихии, но и онзи покой, с който все пак успява да съхрани своя вътрешен свят.
В „Яйцето“, както и в „Сфинксът“, боите са полагани с динамика, която всъщност дава основата и същността на едно или друго явление в предметния или в природния свят на художника. Тук вече ни завладява финесът в усещането на колорита, на емоцията, на това движение на света с неговото дихание, с чувството и с усещането на полъха. Това са картини, които носят своето особено очарование, което притегля вниманието на зрителя. В „Кукувица кука“ авторът остава в природния свят, но дава една своя образност, дълбоко душевна, уловена със свое усещане. Някъде в картините „проговаря“ човешко лице, друг път – птица, едва загатнати като в ребус, сякаш за да няма нищо от баналното ежедневие.
Композициите на художника носят в себе си особено очарование, което се отнася до неговите малки формати. Тези живописни миниатюри подтикват зрителя към интимност с изображенията и „простор“ да открива скритото или недоизказаното, което е друга врата на емоцията („Скални манастири“, „Севтополис“, „Слънцето“).
В картините на Кънчо Пенев цялостното изображение не се дава изведнъж. Точно тази интимност идва от самата картина, която придърпва към себе си зрителя и със силата на особено очарование в света, който сякаш го има, но и го няма, но е като някаква защита.
Духовният свят в изкуството на Кънчо Пенев може да се открие в картина, която ни показва скритите къщици в „Скрежът преде сребро“ или в „Кралят елен“. Озаглавяване на картините от страна на автора („Мраморна кариера“) приближава още по-близко зрителя, за да му открие множество светове в това, което е вътре в рамката на картината. Човек най-напред търси заглавието на картината, така, както е показана от художника, и се опитва да навлезе в същността на експресивно-образната среда, в която авторът разгръща своята тема.
„Любовта на богомолката“ – картина със странно заглавие, но с много страни, които са в помощ на зрителя да улови и да види своя вътрешен емоционален свят. Свободата на изказа е закон в изкуството на този автор. Колкото и абстрактни да изглеждат на пръв поглед тези картини, зрителят може да тръгне така, както го е обозначил словесно авторът. Например картината „Фараонско време“ – нещо, което е абсолютно абстрактно и ти получаваш задачата да видиш как е опредметено това абстрактно заглавие. Просто човек успява да угоди на своето око, за да види богатството на тези картини в тяхната същност. „Съседи на птиците“, или „Броеницата“, както са подредени селските къщици, а над тях – кристалният син цвят на далечните планини, на близките хълмовете – една етнографска картина, която е създадена високо в скалите и опира в небето. Но дори и да има реалистичен подход в картината,той преминава внимателно към символиката и образността на душевното като емоция.
„Под люлякови небеса“ – това е селският свят, който сякаш ще завърти това селце, което има своето място в небесата, във високото с кончета и къщи и всичко просто от живота, само че опоетизирано, което човек може да съзре в тези картини.
„Вградена невеста“ – тази картина е драматична и е построена в духа на легендата. „Във вятъра зелен призрак“ заглавието е поставено словесно, а картината по-нататък следва своя път. Те са в една символна система на тишината в човешкия ден. Заглавията на картините са толкова поетични, колкото е светът, който художникът създава. Тук в никакъв случай човек не трябва да се остави на вихъра, без да разбере какво има в него – емоция, постоянството на времето и пр. Това, което привлича човешкият подход на автора към света, който го заобикаля, минава през неговата душа, през неговите сънища, през неговите вълнения и пр.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
