

Клетвата на старозагорските въстаници е положена пред знамето, ушито от баба Стоянка, майка на поборниците Михаил и Георги Жекови. Върху бяла, зелена и червена хоризонтални копринени ивици е изобразен графично изправен лъв с корона на главата, а над него надпис „Свобода или смърт“.
Автор на изображението на лъва е Христо Куртев, учител по краснопис и член на Старозагорския революционен комитет. Той пресъздава върху бял елипсовиден фон символа на пробуждащата се нация. Знамето е еднокатно, като от обратната му страна през Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878) допълнително е поставен копринен плат с пришит върху него кръст, а над него – хартиен печатен надпис. В „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов описва историята му, като разказва за „редене на знамето“ и за „златогривий лев“, пред който въстаниците благоговеели.
На 16 септември 1875 г. въстаническата чета със знаменосец Койчо Георгиев поема с развято знаме към Чадър могила. През нощта, когато въстаниците тръгват към Балкана, при с. Елхово са посрещнати от турска потеря. Стефан Стамболов, като вижда критичната ситуация, сваля знамето от дръжката, взема го със себе си и го отнася в Търново. Оставя го на съхранение при Михаил Сарафов. След освобождаването на Търново, то е предадено на една от опълченските дружини, преименувана по-късно в Шеста Старозагорска. В боевете при Шипка и Шейново под това знаме героично се сражават българските опълченци.
Трибагреникът за първи път е използван от Георги Раковски, при организирането на Първа и Втора български легии в Белград. По-късно четата на Филип Тотю носи флаг, в който трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Официално знамето – бяло, зелено, червено е утвърдено от Търновската конституция през 1879 г. като национален символ на България. Дотогава нашите водещи общественици и революционери не са били наясно с подредбата на цветовете на националното знаме, като най-вероятно за тази подредба на цветовете (червен, бял и зелен) или (зелен, бял и червен) са били вдъхновени от италианското и унгарското национално-освободителни движения, които са имали мощно влияние върху българското революционно дело.
До неотдавна се смяташе, че за първи път знаме в бял, зелен и червен цвят, се появява в Плоещ на 8 май 1877 година, когато е връчено на главнокомандващия Дунавската руска армия, великия княз Николай Николаевич. То е изработено от Иван Параскевов и дъщеря му Стилиана Параскевова от Браила. Трябвало е да бъде връчено на Четвърта опълченска дружина, но по непонятни причини не участва в Руско-турската Освободителна война.
Знамето на Старозагорското въстание е дарено на 8 ноември 1907 година на старозагорския окръжен управител Христо Милев, от местния клон на българското опълченско дружество „с молба да го предаде на председателя на археологическото дружество за съхраняване в музея му, като скъпа народна светиня – за назидание на младото поколение“. Това става през 1912 година, като оттогава е притежание на Историческия музей.
Доскоро се смяташе, че цветовете му са син, зелен и червен. В отчета на археологическото дружество от 1915 година обаче, правен за изминалите 1912, 1913 и 1914 години, на стр. 33 и 34 ясно е написано, че е „съшито от копринен триколорен плат (бял, зелен и червен) „.
По-късно, през 60-те години, след реставрация и инвентаризиране в РИМ-Стара Загора, вече имаме описание за „син, зелен и червен цвят“. Предполага се, че през годините цветовете са избледнели и са добили сегашния си вид. Едва през последните години се установи какви са били истинските цветове на знамето, а именно – бял, зелен и червен. След внимателна реставрация и задълбочено изследване на документите, свързани с предаването на знамето на тогавашното археологическо дружество с директор Атанас Кожухаров, стават ясни оригиналните цветове на знамето.
Така знамето на Старозагорското въстание се превръща в достоен първообраз на българския национален флаг.
Представено е в постоянната експозиция на РИМ-Стара Загора.
Петьо МИРЧЕВ, завеждащ отдел „История на българските земи XV-XIX в.“